Интервю с Gus Ríos (KILL DIVISION, LEFT TO DIE, GRUESOME, екс-MALEVOLENT CREATION)

В грайнд проекта KILL DIVISION свирят Kyle Symons, бивш от MALEVOLENT CREATION, Jeramie Kling, който е част от INHUMAN CONDITION, VENOM INC. и EX DEO, с когото ви срещнахме в един от предишните понеделници, Dirk Verbeuren, участвал в SOILWORK, още къде ли не и къде ли да, и в момента в MEGADETH, и Gus Ríos, който е бил в MALEVOLENT CREATION, а понастоящем е част от GRUESOME и LEFT TO DIE. Последните ще видим в София на 30 март, но с Gus Ríos разговаряхме и за дебюта на KILL DIVISION „Peace Through Tyranny”.

Интервюто с Gus Ríos (KILL DIVISION, LEFT TO DIE, GRUESOME, екс-MALEVOLENT CREATION) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 27.03.2023 година.

От другата страна – Привет, Gus, какво не Ви достигаше в другите банди, че създадохте и KILL DIVISION?

Gus Ríos – Всъщност KILL DIVISION доста се доближават до другата ми банда GRUESOME. Kyle Symons и аз искахме по отношение на KILL DIVISION да пренесем грайндкора от началото на 90-те години днес. С него сме големи фенове на този период. Да си призная, не слушам много от съвременната грайнд музика, защото ми идва твърде бърза, не успявам, да разбера рифовете. Не казвам, че като цяло не струва, но не е моят тип грайнд, не е за мен. Харесвам грайндкора от началото на 90-те години на миналия век. Можеш да разбереш продукцията, да хванеш рифовете, музиката не е със скорост 100 километра в час, все още има някакви следи от дет метъла. Нещата са както в GRUESOME. Ако искаш да чуеш нещо определено, просто го изпълняваш и това е. Така постъпихме и с KILL DIVISION. Хванахме се и го направихме. Kyle е огромен фен на този стил, Dirk Verbeuren също. Тогава предложих и на двамата да направим нещо свое, да издадем олдскуул грайндкор албум.

От другата страна – Как всъщност събра състава на KILL DIVISION?

Gus Ríos – Всичко започна с Kyle, който ми спомена, че иска да запише още един албум като вокалист. Но с условието, че няма да е дет метъл. Защото Kyle е повече или по-малко в грайндкора. Познавам се с Dirk. От години сме добри приятели. Той също е огромен грайндкор фен. Има такава собствена група, която се казва BENT SEA. Никога преди това не бях композирал подобен стил музика, но съм наясно как би трябвало да звучи. За щастие имах тези двама души, които ми бяха нещо като качествен контрол, така да се изразя. Създавах песен, пращах им я и ако двамата кажеха, че е убийствена, разбирах, че съм в правилната посока. Jeramie Kling се присъедини в края. Исках от него да смеси материала, а той предложи да изсвири баса. Веднага се съгласих. Късметлия съм, че имам в групата наистина много добри и талантливи приятели.

От другата страна – И четиримата в KILL DIVISION имате много силен бекграунд. Как всъщност завършихте образа на групата, имайки предвид откъде идвате?

Gus Ríos – Работихме по записите така, както се правят днес. Както процедираме с албумите на GRUESOME. Matt Harvey създава повечето музика в Калифорния, след което ни я изпраща. Ние записваме работни варианти и му ги връщаме. Интернет е голяма работа. Така постъпихме и при KILL DIVISION. Написах песните, за някои записах и ударните, защото исках нещо по-специфично, но за повечето от композициите просто записах китарите с помощта на метроном. Изпращах ги на Dirk, който създаваше демо с барабаните. Връщаше ми записаните варианти, след което с Kyle добавяхме текстовете. Така всъщност и записахме диска. Презаписахме ударните, аз презаписах всички китари и баса, добавихме вокалите и смесихме всичко. Днес това е модерният начин, за създаването на един албум.

От другата страна – Ти обаче си барабанист, но в KILL DIVISION свириш на китара. Имаше ли някаква конкуренция с Dirk?

Gus Ríos – Интересното е, че преди да се преквалифицирам зад ударните, първо бях китарист. На 9 години, когато потърсих майка си за съвет на какво да свиря, получих китара, не барабани. Единствената причина да застана зад ударните беше, че години наред не успявахме да открием барабанист. На 12 години се сприятелих с едно хлапе от училище, което имаше комплект ударни. Веднъж просто седнах зад барабаните и започнах да свиря. Получи се естествено. Все едно винаги съм свирил на барабани. И те ми прилегнаха идеално. По това време имаше милиони китаристи, но почти не се откриваха барабанисти. Ако ме попиташ кой инструмент предпочитам, не знам какво да ти отговоря. Наистина. Обичам китарите, обичам да свиря на китара, харесвам инструмента като цяло. Барабаните от друга страна се превърнаха в моя професия през последните 25 години. Продължих да свиря и на китара, но да съм китарист в група е невероятно и вълнуващо преживяване. Чувствам се страхотно, че съм китарист в момента в KILL DIVISION.

От другата страна – По какъв начин 25-годишната ти кариера на барабанист ти помага при свиренето на китара? И това, че си барабанист, прави ли свиренето на китара по-интересно?

Gus Ríos – 100 процента. Но, както отбелязах, първият ми инструмент беше китарата и никога не съм се отказвал от нея, независимо че винаги съм бил барабанист, когато става въпрос за участието ми в групи. Написал съм една част от песните за MALEVOLENT CREATION на китара. Създавам и рифове за GRUESOME. Винаги съм бил и китарист. Дори, за да съм честен, не знам какво е да си само барабанист. Когато чуя дадена музикална част, съзнанието ми веднага включва на вълните на китариста, обмисляйки какво очаквам да чуя от барабаниста. След което го претворявам. Не знам какво е да си барабанист, който не може да свири на друг инструмент. Защото това наистина помага. Със сигурност започваш да разбираш музиката много повече.

От другата страна – Дебютът на KILL DIVISION се казва „Peace Through Tyranny”. Има ли скрито послание за името?

Gus Ríos – Интересното е, че то е реплика на Мегатрон от Трансформърс от 80-те години на миналия век. Обаче, на мен ми се струва, че живеем във времена, които много точно са описани от тези думи. Дори и тук в САЩ, където се радваме на много свободи, дали всъщност наистина сме свободни? Разбираш ме, нали? В нашето правителство има доста деспотизъм. Поне за мен и моите вярвания няма значение от коя страна е тиранията. И в двата случая става въпрос за пълни глупости. Вземи обложката на албума. От едната страна е разположена снимка на Тръмп, а срещу него – на Байдън. За мен двамата са двете глави на една и съща змия. Така че тиранията и деспотизмът в САЩ са навсякъде. В твоята страна със сигурност е същото. Светът се превръща в много гадно място и Мегатрон го е описал много добре, предупреждавайки ни преди 30 години.

От другата страна – Как трябва да изглежда свободата според теб?

Gus Ríos – Това, което трябва да стане на първо място в САЩ, е да бъде прекратено разделението. Както е и името на групата – KILL DIVISION. Това, което ужасява най-много политиците и правителството е единството. Ако хората изключат телевизорите си и престанат да слушат какво им приказват от напазаруваните от политиците новинарски канали, както това става от една определена телевизионна програма, откъдето постоянно облъчват зрителите с послания да мразят левите или си пуснеш друга, в която по цял ден облъчват с мразене на дясното, т.е. ако изключиш телевизора, излезеш навън и се опиташ да бъдеш нормален човек, и да се държиш нормално с твоя политически опонент, според мен има 99 процента вероятност да си изкарате чудесно. Точно от това според мен се страхуват политиците. Трябва да изключим пропагандата, да се обединим и тогава ще видим истинската свобода. И това ще стане, когато излезем и гласуваме срещу политическите боклуци, и за хора, които да работят за хората, а не за корпорациите. Така мисля.

От другата страна – Как обаче с толкова нишова музика като грайндкора, идеите могат да достигнат до по-широка аудитория?

Gus Ríos – Знаеш ли, нямам никакви заблуди за величие. Не съм тук, за да променям света. Но това е моята музика, моят начин да изкарам наяве мислите си и да изкажа чувствата си. Едно от нещата, които харесвам при създаването на грайндкор албум, за разлика от дет метъла, е в темите, които се третират. В дет метъла това са насилие, извращения, кървища, разчленяване. Грайндкорът ми дава възможност да пиша за истинските неща от живота. Гадни, но истински като душевното здраве например. Други от песните са насочени към политиката, за подобряването на системата в САЩ. Има, разбира се и композиция за Мегатрон, но останалата част от албума третира реални неща от живота. И още веднъж – не се опитваме да променим света, но това са темите, за които пишем, тези неща излизат от нас по възможно най-искрения начин. Грайндкорът е искрена музика.

От другата страна – За теб е важно, когато композираш да си здраво стъпил на земята и да разпространяваш наистина важни послания?

Gus Ríos – Грайндкорът конкретно, ако се върнем към „World Downfall” на TERRORIZER или към ранните записи на NAPALM DEATH, е много обществено ангажиран стил, а тези албуми са социално насочени и имат много за казване. Както пънк рокът – голяма част от него има какво да каже. В някои случаи, обаче, нещата са малко по-трудни. За мен самия е по-лесно да гледам филми на ужасите, както и да напиша песен за филм на ужасите. И с това съм наред, както казах – създал съм парче за анимационен герой от 80-те. От основата на първия грайндкор запис, който някога съм правил, по някакъв начин се почувствах много добре, защото приключвайки текст за някоя от песните, имах усещането, че нещо се е изляло от мен. При други обстоятелства това никога не се е случвало. Със сигурност процесът си заслужаваше.

От другата страна – Ти спомена, че не слушаш съвременен грайндкор. Какъв е проблемът всъщност?

Gus Ríos – Не казвам, че има някакъв проблем. Идвайки от дет метъла, предпочитам изчистената продукция и искам да имам възможност да разбера китарите, ударните, вокалите. Когато си пуснеш „World Downfall”, можеш да чуеш рифовете. Те са доста ясни, барабаните са отчетливи и изчистени. Вземи също така „Utopia Banished” на NAPALM DEATH. Продукцията е страхотна. А ми изглежда, че повечето съвременни грайнд банди са се насочили към порно грайнда. Отново подчертавам, че в това няма нищо лошо. Просто не е за мен. Също така ми прави впечатление, че много от пънк рок отношението, някак си липсва при съвременния грайнд. И тук се връщаме към началото, защо записахме този албум? Искахме да чуем точно определен грайндкор стил, който днес бандите не изповядват. Това не означава, че сме направили нещо по-добро, а става въпрос за онова, което ние искаме да слушаме и за това решихме сами да го направим.

От другата страна – По какъв начин дигиталната ера спомогна за това?

Gus Ríos – В нашия случай нещата стоят така. Създавам песни от 25 години. Същото се отнася за Dirk и за Kyle. И тримата сме наясно какво трябва да представлява една песен. Спомням си композиции, които съм изпращал на Dirk, който записва ударните, но прави някакви промени и добавя по нещо дигитално, използвайки Про-тулс, където можеш да махаш и да прибавяш части, след което ми ги връща, а на мен резултатът ми харесва, защото звучи по-добре. Така че всички сме наясно как трябва да изглежда и да звучи една песен. Дори и в грайндкора, когато имаш два рифа, а песента продължава само минута. Просто усещаме, че тя звучи като песен, значи всичко е наред, имаме краен резултат. Всичко преминава през филтъра на опита. След толкова години в музикалната сцена, сме натрупали някои умения и познания как да създаваме екстремна музика. Това се отнася и за увереността, че когато сме заедно в репетиционната и слушаме предварителните варианти на песните, а ние винаги записваме демо, трябва всички да харесваме направеното, преди да пристъпим към финалните записи. Това е процесът при нас.

От другата страна – Бързата промяна на вкусовете проблем ли е за група като KILL DIVISION?

Gus Ríos – Според мен това е една от характеристиките на времето, в което живеем. Телефоните и модерните технологии са масово навлезли в живота ни и хората постоянно използват средствата за незабавно задоволяване на потребностите. Вниманието, което се отделя на нещо, става все по-кратко. В момента съм на турне като барабанист с LEFT TO DIE, на което изпълняваме класиката на DEATH „Leprosy”. Това е запис на повече от 35 години и май е много по-важен днес, отколкото когато е издаден. И сега се връщам на въпроса ти. За старите олдскуул пичове нищо не се е променило. Ако харесваш албума на DEATH „Leprosy” от 1988 година, то днес най-вероятно го харесваш още повече. Самият аз преди няколко дни си пуснах отново целия „World Downfall”, отново осъзнавайки, че този албум е невероятен. Сега като се замисля, сравнен с него, дебютът на KILL DIVISION май не струва. Обаче опитах. Най-накрая го направих. Опитах се да възродя нещо, което означава толкова много за мен. Не проявявам толкова голям интерес към музикалните вкусове на младото поколение. Ако KILL DIVISION по някакъв начин станат популярни сред хлапетата и за една нощ натрупаме 20 000 последователи в Instagram, само година по-късно ще се озовем в задънена улица като потенциал, ако ме разбираш. Така че мен тази популярност не ме интересува. Не казвам, че всички хлапета са такива, защото на турнето на LEFT TO DIE виждаме много млади фенове на 17, 18, 20 години, които наистина обожават ранния DEATH, а дори не са били родени, когато албумът е издаден. Обаче те наистина го харесват. Със сигурност приемаме положението такова, каквото е, но повече ме интересуват хората, които са истински отдадени на музиката, отколкото тези, които си менят вкусовете всяка седмица.

От другата страна – Има ли задължителна музика, която един музикант трябва да познава преди да стане музикант в стилове като дет и грайнд?

Gus Ríos – Интересен въпрос. Лично аз смятам, че е най-важно да си широкоскроен по отношение на музиката. Ако свириш само грайндкор, се ограничаваш. Ако свириш само дет метъл, се ограничаваш. Дори и само рок или джаз да свириш, пак си ограничен. Щастлив съм, че имах наистина много добри учители. И основното нещо, което те успяха да ми втълпят, беше да слушам всичко. „Слушай всичко, попивай всичко и го изкарвай от себе си, филтрирано през собствената ти креативност.” Прочетох в различни ревюта, че „Peace Through Tyranny” на KILL DIVISION е привличащ вниманието. Според мен това се дължи на моята поп, вярваш или не, музикален усет. Добрата песен без значение дали е на Michael Jackson или SLAYER буквално ти се забива в главата. Онова, което аз се опитвам да направя, когато създавам песен, е подсъзнателно да заредя всеки риф, който съм написал с подобно отношение, без да изпитвам явна необходимост да го правя. Защото това удовлетворява мен самия. Това не означава, че робувам на песента. Но песента е най-важното нещо и в края на краищата песента е Бог. И всеки път, когато композираш една песен и се опитваш да я направиш възможно най-добрата, е за да удовлетвориш себе си. Когато възприемаш музика с възможно най-широк произход и от възможно най-широк спектър, единствено може да ти е от полза. Ако се опитваш да се капсулираш в едно малко пространство, ще разполагаш със също толкова малко пространство за вдъхновение. А не мисля, че това би проработило при един широкоскроен музикант.

От другата страна – Защо тогава всяко поколение смята, че неговата музика е най-важна?

Gus Ríos – Идея си нямам. Трудно е да отговоря. На 45 години съм вече и смятам, че все още съм на принципа „SLAYER са върхът, а новите банди не струват!” Харесвам обаче, че има фенове, които са тотално отдадени на музиката и влизат в спор, защитавайки любимите си групи, с твърдения че моите не струват. А това е страхотно. Музиката е толкова важна за нас като човешки същества. Всеки има право да изразява мнението си и не съм аз човекът, който ще казва на останалите, че грешат. Това е яката част на метъла. Хората си мислят, че като напишат в социалните медии, че NICKELBACK не струват, правят нещо велико. Добре, не струват, защо си го написал, обаче? Просто не ги слушай, щом не ти харесват. Решението е толкова елементарно. Не съм като тези. Не харесвам съвременния грайндкор, но не изпитвам необходимост да напиша някъде, че не ми харесва. Просто не си го пускам. Той се справя добре, аз се радвам за него, това е. Не одобрявам някой да говори негативно по този начин. Защото все някой е положил усилия, за да създаде тази музика. И само заради това трябва да се прояви уважение. Дори да става въпрос за Justin Bieber. Дори и да не ти харесва, все някой е положил усилия, отделил е време, за да запише създаденото. Но това не те задължава да го слушаш. И ето, решил съм проблема за себе си.

От другата страна – А музикантите станаха ли зависими от социалните медии?

Gus Ríos – Промяната на индустрията го налага. Социалните медии осигуряват много по-голяма подкрепа. В бизнеса съм от 25 години, правил съм много турнета по света, направил съм много неща. Обаче имам едва 2 000 последователи в Instagram. Което е нищо. Обаче, има хора, които имат по 30 000 последователи там, а не са направил нито едно турне. И те са много по-известни и важни личности от мен, защото са много по-видими в очите на тези, които движат бизнеса в момента, сравнявайки ни по брой последователи, които са натрупали и равнището, което аз съм постигнал. Това е много нелепа ситуация. Явно съм твърде стар, за да разбера това нездраво положение, как някой, който никога не е свирил на живо през целия си живот, получава признание. Как имат толкова много последователи? Положението е такова, каквото е. Обаче трябва да приемеш нещата, да играеш играга, това е бизнес. Така че правя най-доброто, което мога. Не разбирам въобше принципа на действие на Instagram, обаче, други се оправят с него.

От другата страна – Последен въпрос – кой е твоят най-рокендрол момент?

Gus Ríos – Не пия и не ползвам наркотици, така че едва ли ще чуеш някаква супер луда история от мен. Но бих споменал някои от върховете в кариерата ми. Един от тях е, когато с GRUESOME свирихме на „Wacken Open Air”. Осъществих една от личните си цели. А от по-скоро едно шоу на LEFT TO DIE. Свирихме на разпродаден концерт в Чикаго. Беше… Сградата щеше да се срути. Беше много емоционално преживяване да усетя енергията на феновете и тяхната отдаденост към музиката на DEATH. Не можех да повярвам на какво ставам свидетел. Случваше се нещо много специално. Започва интрото …. И си казваш, с учудване, че ето, случва се. Та, това са два наистина невероятни момента. Благодарен съм, че ги преживявам точно сега. Разбира се, мога да се върна в миналото и да посоча първото ми турне с Brett Hoffmann, чувайки го да крещи над минута по време на „Coronation of Our Domain”. Нека да почива в мир. Това са моменти, за които съм много благодарен и за мен е чест, че съм бил част от тях. Имам кариера, за която съм благодарен. И онова, което се опитвам, е винаги да достигна следващото ниво. Оценявам постигнатото, но и съм амбициозен да вървя напред.