Интервю с Gus G. (FIREWIND, екс-Ozzy Osbourne)

Какво е общото между Ozzy Osbourne, DREAM EVIL, MYSSTIC PROPHECY, NIGHTRAGE, ARCH ENEMY, Paul Di’Anno и FIREWIND? Метълът е едно от нещата. Другото е Gus G., който в един или друг период от кариерата си е бил от тези банди, като никога не изостави FIREWIND. На 11 май пътуващото китарно шоу „Electric Guitarlands” ще стъпи и в София по покана на „BGTSC”. А с него тук ще дойдат Michael Angelo Batio, който в момента опъва струните с кралете MANOWAR, Rowan Robertson, запечатал китарите си в „Lock Up the Wolves” на DIO, Andrea Martongelli, работещ в проекта на David Ellefson и Jeff Scott Soto, и героят на това интервю Gus G.

Интервюто с Gus G. (FIREWIND, екс-Ozzy Osbourne) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 24.04.2023 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Мистър Gus G., случайно да подготвяте нещо ново, защото последният албум на FIREWIND излезе 2020?

Gus G. – Почти преди три години. Едноименният „Firewind” излезе през май 2020. Работим по нов материал и сме в процес на неговото записване. Завършваме ударните. Точно преди да тръгнем на предстоящото ни турне, ще запиша китарите. Ще издадем нов сингъл по време на концертната обиколка. Най-накрая имаме нещо ново за свирене. Вълнуваме се.

От другата страна – Кой е най-силният ти мотиватор за създаване на музика днес?

Gus G. – Добър въпрос. Не знам. При мен изворът е в самия мен. Не създавам музика, само защото трябва или за да го правя за някого. Композирам, защото така чувствам нещата. Правя го, когато съм убеден, че имам достатъчно добри идеи и ги записвам. Това е просто вътрешен подтик. И когато натрупаме достатъчно материал, събираме го и го издаваме под формата на албум.

От другата страна – А, за да не се повтаряте, да сте свежи и да не се подхлъзнете по модерните тенденции, къде всъщност е изворът на вдъхновението Ви?

Gus G. – Знаеш ли, че си прав – много е трудно да не се повториш. Особено за група като нашата, която съществува повече от 20 години. Имаме изграден стил и звук. Така че е ясно, че феновете, които ни подкрепят, ще очакват определени неща от групата, когато слушат новата ни продукция. Убеден съм, че някои от елементите на нашата музика задължително трябва да присъстват в нея. Тук не става въпрос да издадем внезапно реге композиция, защото така сме почувствали нещата. Става въпрос, че онова, което направим, трябва да е хеви метъл, да е мелодично и да представя FIREWIND такива, каквито са. Всеки път, обаче, си задавам въпроса какво следва, какво да предложим следващия път… Дори това да са малки детайли, които никога преди това не сме правили, опитвайки се да ги внедрим в музиката ни. Това винаги е трудната част, сложната задача, когато създаваш нова музика. Би могло да е нещо различно, примерно различни аранжименти, понякога опитваме нови вокални линии, друг път по отношение на текстовете наблягаме на други теми. Ние самите искаме да сме колкото е възможно по-интересни, но в същото време трябва да запазим корените на групата, защото чрез тях тя е станала, това което е.

От другата страна – А как се отнасяте към клишетата в метъла?

Gus G. – Когато композираш песен и се опитваш да се вместиш в рамките на 3 – 3:30 минути, евентуално трябва да следваш определен модел. Но дори и в рамките на клишетата и стандартите се опитваме да вкараме по нещо ново. Понякога се заиграваме с началото на песента. Не всички композиции трябва да започват по един и същ начин. Или друг път си мисля да създам парче в различен стой. Имаме много рифове, създадени в отворен строй, може би ще е добре да опитаме в друг, нещо, което не е толкова обичайно. След което, обаче, се замисляме за вокалиста и неговия регистър. Дали ще му пасне на пеенето. Има много детайли, за които трябва да се мисли в процеса на създаване на музика и при създаването на аранжиментите. Самият аз не мисля толкова много за тях, докато създавам музика. Творческият процес е на първо място. Ако идеята е добра, а посланието силно, то аранжиментът е на второ място, той произтича от тях. Разбира се трябва да бъде добре създаден, да е част от песента, опитвайки се да не се повтаряш. Но всяка песен има основни части като куплет, припев, преход, мелодия, които трябва да присъстват в нея.

От другата страна – Спомена, че трябва да сте себе си, обаче, има ли нещо, което би искал да промениш в заобикалящата те музикална среда?

Gus G. – Не мисля, че съм артист от ниво, което би ми позволило да контролирам събитията или действията на други хора, за да променя нещо. Причината е, че днешната популярна музика харесва свиренето на китара, но самата китара не е вече толкова популярен инструмент, както е било през 80-те или 90-те. Все още смятам, че един завладяващ и мощен риф може да увлече масите, но това може да стане само в правилното време. Не ми пука, че музиката е все по-електронна. Ако една идея е добра, то тя е добра. Но ми се иска в днешната популярна музика да има повече китари. Рок музиката днес е нещо малко, което си стои в ъгъла и има лоялни фенове и последователи. Все още е жива, там ври и кипи и се развива в толкова много разклонения, което е супер. С Интернет много бариери бяха разрушени. За всичко има публика. Преди тази епоха, ако искаш да направиш нещо, трябва да си като ето нещо друго, за да бъдеш приет от радиата или звукозаписните компании.

От другата страна – Представял ли си си понякога да навлезеш в поп руслото, защото там има повече фенове?

Gus G. – Не, не мога да се възприема по този начин. Наистина не мога. Онова, което искам да композирам, вече го правя. Не се виждам в света на поп музиката. Също така съм и вече стар за него. Поп музиката се нуждае от тийнове или от изпълнители към 20-те години. А аз съм преминал границата на 40-те. Смятам, че вече съм избрал пътя си.

От другата страна – И кой е най-трудният албум в тази кариера?

Gus G. – Има два албума на FIREWIND. Единият е „Days of Defiance” от 2010 година. Причината за това беше, че след като станах част от групата на Ozzy бях много зает. Записвах по време на почивките между две пътувания до Лос Анджелис. Атмосферата в групата не беше най-добрата. Имахме много вътрешни проблеми, но някак си успяхме да ги преодолеем. В края на краищата не бях щастлив от албума, който издадохме. И вторият най-труден албум беше последният, едноименният. Все едно сме го правили без да мислим върху него, някак си набързо. Когато се върнахме от турне и трябваше да го запишем, бандата буквално се беше разпаднала. Трябваше да взема решение, да се разделя с двама от групата. Бях се озовал на много важен кръстопът. Трябваше да реша дали да продължа напред и да издам този албум или да сложа край на групата и да не се занимавам повече с нея. Днес съм доволен, че не се предадох и реших да продължа. При създаването на този албум, бяхме под голямо напрежение. Забавната част беше, че бяхме под напрежение заради крайните срокове. Вече беше започнала 2020 и ни предстоеше голямо американско турне. Бяхме силно притиснати, за да завършим материала и да го предоставим на лейбъла, както и да приключим с всички процеси по него като с промо снимките и клиповете. Успяхме да се вместим в сроковете и удари пандемията. Всичко беше отменено. Трагичен, но по някакъв начин и забавен момент.

От другата страна – Когато създавате нова музика, има ли момент, в който изкуството взема връх над Вас и започва да Ви води, въпреки че Вие сте започнали процеса?

Gus G. – И да, и не. Понякога нещата се развиват в различна посока. Когато създавам музика, просто чувам определени мелодии в главата ми. Понякога обаче това не означава, че всичко ще завърши по начина, по който аз съм си представял. Защото, когато бъдат въвлечени и останалите, те донасят със себе си своя стил, своя начин на изразяване по време на записите. Това става особено, когато се включи и певеца. Тогава една песен може да се превърне в нещо съвсем различно. Когато се намеси и лирическото послание, композицията също се променя. Това е един продължителен процес. В групата аз съм този, който предлага почти завършените идеи. Все пак записвам китарите, програмирам барабаните, създавам всички демо варианти. Но дори и тогава, в края, при всичко се наблюдава някаква промяна. Интересно е да наблюдаваш как изкуството израства по време на творческия процес. Също така този път е винаги болезнен, защото непрекъснато присъстват моментите на самомнителност – дали нещо е достатъчно добро, дали ще става за нещо или трябва да забравим за съответната песен, дали не трябва да направим някоя нова, може би композицията няма да проработи. Тези въпроси никога не спират и постоянно си ги задавам, докато композирам нов материал. И накрая, когато смесването се е получило както трябва, тогава и вълнението отново е на линия. Създаването на един запис може да се оприличи с лека лудница.

От другата страна – По какъв начин се ограничаваш, за да не работиш безкрайно по една песен?

Gus G. – Това е добър въпрос. Предполагам, че нещата опират повече до усещане. Просто знаеш, че всичко е завършено. Постоянно прослушваш материала, финалния микс си го слушал вече 50 пъти и си казваш, че няма какво повече да извлечеш от процеса, ако продължаваш с промените. Просто вече си наясно, че нещата са както трябва. Знаеш го. Трудно е да бъде обяснено с думи. Просто знаеш, че е там. Че си готов. Това е чувство. Аз самият винаги вярвам, че всяко нещо може да стане по-добро. В някакъв момент, обаче, просто трябва да спреш. Гледам на албумите като на моментни снимки. Това е най-доброто, което сме могли да направим към съответния момент. Това е било най-доброто ни състояние и сме възможно най-добрите. И това е начинът да се развиваш, защото следващия път искаш да си по-добър. Не мисля, че съществува артист, който да иска следващия му албум да не струва, когато започва работа по него. Точно обратното, всеки иска новият му диск да е по-добър от предишния. Просто опитваш, а процесът е продължителен.

От другата страна – Трябва ли един музикант да е фен на своята музика, преди да я направи достояние на слушателите?

Gus G. – Разбира се. Ти трябва да харесваш онова, което правиш. Ако не вярваш в него, ако не го харесваш, ако не се чувстваш сигурен, няма никакъв начин да разпространиш посланието си сред другите. Вярвам, че всеки музикант и артист на първо място създава музика, за да удовлетвори себе си. Да се освободи от емоциите. Надявайки се, че и другите ще се свържат с него или ще го харесат. В основата си нещата стоят по този начин за мен самия. Не започваш да композираш песен, защото искаш някой да я хареса. Надяваш се, че ще се хареса, но преди това трябва ти самият да прегърнеш онова, което си създал. В противен случай не си честен към себе си. Не бих могъл да създавам музика,в която не вярвам. Бих се чувствал ужасно, ако го правех.

От другата страна – Всеки музикант вярва, че музиката е истинска, когато извира то сърцето. Има ли тогава фалшива музика?

Gus G. – Убеден съм, че има. Голяма част от пените, които се въртят по радиото, са такива. Не се отнася за всички. Има и добри песни, на талашът е повече. Има много материал, който е произведен, не композиран. Произведен от продуценти, лейбъли, инвеститори, защото хората имат определен моментен вкус. Не всеки артист е и композитор. Голяма част са просто изпълнители. Те сама изпяват песента. Със сигурност съществува много фалшива музика. Има музика за всички вкусове и за всякакви моменти. Има музика, която да звучи като фон и никой да не й обръща внимание. Има музика за танци или такава за повдигане на духа. Също така има и музика за музиканти.

От другата страна – Каква е тази музика за музиканти?

Gus G. – Това винаги е най-техничният материал. Обикновено китаристите слушат много китарни записи. Аз я наричам музика за музиканти. Когато създаваш инструментален албум или издаваш шред материал, го правиш с пълното съзнание, че публиката ти ще е ограничена. И основно ще бъде чут от други музиканти или китаристи. В рока донякъде е така. При джаза също. Има хора, които слушат и харесват джаз без да са музиканти. Но публиката, която предпочита джаз не е много голяма.

От другата страна – Това означава ли, че музиката е продукт?

Gus G. – В края на краищата в някакъв момент всички сме просто продукти. Ако сега създам песен, оформя обложка, сложа едно име отгоре, а на корицата се мъдри някой войн в битка с дракон и навсякъде има пламъци, означава, че всъщност планирам на кой пазар и към коя аудитория да насоча това издание. То звучи по определен начин. Следва представянето му, интервюта, съобщения за медиите. Защо е всичко това? Защото се опитваш да продадеш тениски или билети за концерт, или каквото друго се опитваш да продадеш. Тогава тази песен е вече продукт. Нали? Ако това не е продукт, какво е? Когато подписваш звукозаписна сделка, лейбълът подписва с теб, защото иска да спечели от продукта ти, от музиката ти. Те ще експлоатират твоята музика по различни начини, за да спечелят от нея. Гледам по този начин на бизнес страната на нещата. Както преди нас са казали, музиката и бизнесът са две различни неща, но те съществуват заедно. От едната страна е музиката, от другата – бизнесът. За мен творческата страна започва и завършва в студиото, когато създавам моята музика. Когато приключа, трябва по някакъв начин да я продам или трябва да направя така, че хората да разберат, че съм я създал. Да им покажа новия албум, който съм записал и да ги провокирам да го чуят. От този момент нататък аз продавам продукт. Превръщам се в търговец. Разбира се, че на първо място аз съм музикант. Това е и най-важното. В същото време, обаче, се опитвам да продам моя продукт на хората. Не мисля, че това е нещо лошо. Просто така стоят нещата.

От другата страна – Какво те разочарова днес в музиката и музикалния бизнес?

Gus G. – Много неща. Много, много неща. Това, в което се превърна музикалната индустрия днес изглежда странно. Самият аз се чувствам добре, когато съм наясно с модерните времена или поне имам възможността да ги разбирам. Не искам да съм досаден старец, който постоянно мърмори какво е било в миналото. Но от друга страна е странно в какво се превърна музикалният бизнес. От една страна музиката стана извънредно достъпна, откриваш я на момента. Обаче загуби стойността си. Такава, каквато имаше в миналото. Чувства се така, все едно вече не е толкова важна. Категоризацията в музиката, която се наложи и която никога не е имала кой знае какво значение за мен. Обаче се налага постоянно да се обясняваш в коя категория би могъл да попаднеш. Погледни метъла – в стила има толкова много разклонения. И третото е бизнесът, в който има толкова много неща, които днес са загубили смисъла си. Физическият продукт вече не е толкова наложителен, той е ограничен като присъствие. Според мен всеки артист трябва да открие други възможности, за да представя изкуството си. Освен артист, трябва и да си отговорен за неговото представяне и за рекламата на продукта, който предлагаш. Трябва да имаш познания и в тези области, за да можеш да контролираш процесите. Не казвам, че това ме разочарова, но ми отнема много време и ме откъсва от създаването на музика. Наистина ми отнема много време. Вече не свиря толкова много на китара, както преди, защото трябва да обърна внимание на толкова много неща през деня. Това е малко разочароващо.