Тържество на електрическия китарен звук в София

11-и май 2023 г. се оказа важна дата за концертния живот у нас. Голямата зала на столичния клуб „Mixtape 5“ приюти шоуто на 4-ма китаристи – майстори на електрическата китара. С богата музикална кариера и много опит зад гърба си четиримата бяха призвани да представят пред българската публика най-доброто, на което са способни. Талантливи шредери, композитори, създали и изпълнили солидно количество качествена музикална продукция, Andy Martongelli, Rowan Robertson, Gus G. и Michael Angelo Batio дойдоха да ни покажат изкуството си. Заедно със себе си те водеха и други талантливи музиканти – италианците Riccardo Curzi (вокали), Francesco Caporaletti (бас) и Roberto Pirami (барабани). Шоуто предвещаваше да бъде запомнящо се, уникално за българската концертна действителност събитие и бе част от европейското турне “Electric Guitarlands”.

Около 19:30 присъствието в голямата зала на клуба все още бе оскъдно, като по утвърдила се традиция най-нетърпеливите фенове бяха заели места пред сцената. Фоновата музика, съставена от парчета на W.A.S.P., напомняше, че само след седмица ще гледаме легендарните музиканти на родна земя, а барът предлагаше разнообразни напитки. Този път щандът с артикули бе изнесен извън залата, вляво от входа и не бе особено богат. С приближаването на началния час зрителите се поувеличиха, но не много. Дали щяхме да присъстваме на бутиков концерт? Предстоеше да видим.

Точно в 20:00 на сцената се качи първият герой за вечерта – Andy Martongelli, придружен от съпътстващите музиканти. Още от първата композиция се наби на очи желанието и хъсът, с които китаристът се влагаше в изпълнението. Решен да покаже какво може, италианският музикант зарази и останалите на сцената – също италианци – и даде добро начало на шоуто. Вокалистът постоянно нахъсваше зрителите, а ритъм секцията импонираше умело. В рамките на 4 песни Martongelli демонстрира уменията си, а публиката също се включи в забавлението. Изявата стартира с песента на групата на китариста ARTHEMIS „Scars On Scars“ и продължи с „Like A Bullet“ – парче, композирано от David Ellefson и Jeff Scott Soto. Инструменталът „Dark Days“ от първия солов албум на италианеца „Spiral Motion“ достави истинско естетическо удоволствие на феновете. Крайна точка на изпълнението бе кавърът на “Symphony Of Destruction“ на MEGADETH, при изпълнението на което се включиха и някои присъстващи. След стегнато изпълнение и пълно себераздаване китаристът се оттегли, сподирен от заслужени бурни овации, за да отстъпи място на следващия герой.

А следващият в списъка бе англичанинът Rowan Robertson. Без никакво прекъсване британецът зае мястото си на сцената и започна ударно – с парчето „Wild One“ от албума на DIO “Lock Up The Wolves”, в който участва самият той. В програмата си китарният виртуоз бе включил още една песен на DIO – “Holy Diver” и две на BLACK SABBATH от албумите с Ronnie James – „I“ и „Voodoo“. Не бе подминат и най-новият албум на групата му LOCK UP THE WOLVES – от него чухме заглавната “Giants Of War”. Майсторът изобщо не се пестеше, показа на какво е способен, заразяваше с енергията си както колегите си на сцената, така и публиката, която бавно, но сигурно, навлизаше в шоуто. След изпълнението на “Voodoo” последва първото представяне на музикантите на сцената, естествено, на фона на аплодисментите и възгласите на зрителите. В неподражаем стил Robertson изпълняваше елементите на китарата със завидна лекота. Френетичният финал бе с “Holy Diver” за кеф на позапълнилия се клуб, а възторжени овации сподириха оттеглянето на Rowan от сцената.

Програмата бе структурирана така, че между излизанията на отделните китаристи нямаше пауза. Трети на сцената стъпи гръцкият китарен виртуоз Gus G. Атрактивно интро предшестваше същинското начало, а веднага след него емблематичният Jackson влезе в действие. Посрещнат с мощни възгласи, китаристът веднага ни потопи в дебрите на соловото си творчество с композициите “Demon Stamp” и “Exosphere”. В списъка си с парчета музикантът бе заложил изключително на пиеси от последния си солов запис “Quantum Leap”. Южният ни съсед отдавна се е доказал като талантлив изпълнител и композитор с много опит на сцена и тази вечер не направи изключение. Gus за пореден път впечатли аудиторията с уменията си, която го аплодираше бурно след всяко изпълнение. Кратка реч след второто парче послужи като почивка, тъй като, както всички, и той се влагаше здраво. Китарният майстор обясни, че за първи път изпълнява парчета от “Quantum Leap” – албум, създаден по време на пандемията, и че е идвал няколко пъти у нас с FIREWIND, а сега е първото му клубно шоу. Разбира се, не пропусна да благодари на публиката (както го правеше и след всяка композиция), а по време на изпълнението на “Fearless”  като истински водач на шоуто подкани хората да се включат. Преди финалното парче, представяйки колегите си на сцената, Gus подчерта, че са италианци и че всяка вечер го тормозят да изсвири темата от филма „Кръстникът“. Изсвирвайки я, изрично отбеляза, че това фигурира в договора му и вече ще спи по-спокойно. Нов порой от китарни (и барабанни) звуци, озаглавен “Force Majeure” възвести края на изявата на гръцкия китарист и под оглушителните аплодисменти и викове на публиката той слезе от сцената.

Последен – но не и по значение – пред зрителите се появи китарният виртуоз и настоящ член на MANOWAR Michael Angelo Batio. Още от стъпването си на на сцената той не пропусна да покаже качествата си на шоумен. „Говорите ли английски“, попита риторично. Отговорът бе многозначителен, а Batio сподели, че ще започне с трибют на своя приятел Dimebag Darrell. Китаристът дори разказа историята как са се запознали – тогава бил в NITRO, а PANTERA били в процес на издаване на все още никому неизвестния албум “Cowboys From Hell”. Dimebag му казал, че се е учил от него и след това се сприятелили. Последва убийствено изпълнение на музика от PANTERA, включваща части от класиките “Cowboys From Hell” и “Cemetery Gates”, в което музикантът разгърна целия си набор от умения. Клубът бе разтърсен, а Batio не спираше да доказва, че „работата на шредерите е да свирят хеви метъл“. Соловата “No Boundaries” като че ли поуспокои духовете, но не и на сцената, където американецът се вихреше в пълния си блясък. Изпълнението на следващия трибют – на любимия му китарист Eddie Van Halen – бе предшествано от кратко шоу, в което музикантът изрази недоумението си как може Eddie да свири хеви метъл щастлив и с усмихнат до ушите и дори демонстрира част от характерния танц на именития си сънародник. Китката от песни на VAN HALEN включваше части от “Running With The Devil”, “Panama”, “Ain’t Talking About Love”, “Jump”, “Unchained” и бе изпълнена безкомпромисно и класно. „Обичам да свиря на китара“, изстреля в микрофона Batio и го показа с кратко соло. Кулминацията в изявата му бе двойното китарно соло, в което музикантът свири на две китари едновременно. Преди да хване специално пригодените във формата на буквата V инструменти музикантът разказа, че в това соло свири “The Trooper” на IRON MAIDEN и на един от концертите присъствал самият Bruce Dickinson, който след края му възкликнал пред него: „Това е страхотно, приятел!“. Солото наистина включваше емблематичната песен на британските ветерани, а характерното е, че Batio свири на двата грифа едновременно. Видяхме всякакви прийоми като кръстосване на ръцете, въртене на своеобразния инструмент в различни посоки, смяна на постановката на ръцете според грифа и т.н. След края на изпълнението американецът разкачи двете китари и ги показа по отделно, заявявайки, че винаги са били две, а мощните одобрителни възгласи доказаха, че се е справил брилянтно.

Върхът на шоуто настъпи на финала, когато на сцената се качиха всички музиканти и изпълниха парче, което няма нужда от представяне – „Paranoid”. По време на изпълнението китаристите демонстрираха надсвирване, собствени сола и умения (Gus G., например, показа, че може да свири и зад глава) и по този начин приключиха едно наистина зашеметяващо шоу. Изключителният край бе последван от благодарности, дълбок поклон и оттегляне на фона на нестихващи аплодисменти, овации и викове “We want more!”. Колкото и да им се искаше на всички да продължи, концертът бе приключил. Пускането на светлините и фоновата музика бе доказателство за това. Много скоро героите на вечерта излязоха сред публиката и не отказаха автографи и снимки с желаещите.

Една уникална вечер, пиршество на електрическия китарен звук вече бе зад гърба ни. Успяхме да се насладим на изпълнения от истински майстори на 6-те струни и се надяваме, че и в бъдеще ще можем да го правим.