Интервю с Frank Blackfire (SODOM, ASSASSIN, екс-KREATOR)

Преди две години всенародният любимец чичко Tom Angelripper развъртя метлата, изгони Bernemann и Makka, като върна на борда на траш машината SODOM китариста Frank Blackfire. През 2020 по средата на ковид-пандемията бандата издаде „Genesis XIX”. Новият албум се оказа по-олдскуул от олдскуул албумите на SODOM. И всъщност е директна препратка към култовия „Agent Orange”, след който Frank Blackfire си вдигна китарите и се озова в KREATOR. Но това е друга история…

Интервюто с Frank Blackfire (SODOM, ASSASSIN, екс-KREATOR) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 30.11.2020 година.

От другата страна – Привет, Frank, как си?

Frank Blackfire – Благодаря, добре. Чувствам се наистина много добре. Здрав съм. Като изключим факта, че не можем да свирим на живо, всичко е наред. Ситуацията е доста скапана, разбира се, но се опитвам да съм позитивен и наистина се чувствам добре.

От другата страна – Думата „позитивен” не е от най-вдъхващите доверие днес…

Frank Blackfire – Така е, човече…

От другата страна – 30 години по-късно отново си в SODOM. Как всъщност се получиха нещата?

Frank Blackfire – Основната причина беше, че в началото на 2018, през януари, получих съобщение от Tom. В него той ме питаше дали не бих искал да се присъединя отново към групата. Отговорих му, че съм съгласен и бих искал пак да свиря със SODOM. Така дойде новото начало. Събрахме се отново заедно. Поговорихме за посоката, в която ще продължи бандата. Получи се много добре. Бях изненадан, но ми хареса. И сега съм вътре.

От другата страна – Tom каза ли ти, защо точно сега, а не преди десет или двадесет години?

Frank Blackfire – Всъщност не. Предполагам, че преди десет години е мислил различно. Сигурно е бил доволен от групата и всичко около нея. Май преди десет години Makka стана част от SODOM. Може би са се чувствали добре заедно и нещата са се получавали. И най-вероятно в края на 2017 или малко по-рано Tom вече не е изпитвал удоволствие от развитието на бандата. Сигурно е искал повече от старите песни, които отдавна не са изпълнявали или никога не са посягали към тях. Това, което Tom ми каза, е че Bernemann не е искал да свири композиции от старите албуми. Не са му били по вкуса и е настоявал за по-новите, в които и той има пръст. Обаче SODOM имат толкова много албуми. Сетлистът трябва да се променя понякога. Предполагам, че Bernemann не е искал. Не знам причината. В момента с новия състав правим точно това. Заменихме много от песните с тези от старите времена и албумите от тогава. Включихме в изпълненията композиции, които предишния състав не е изпълнявал на живо или към тях отдавна не е посягано.

От другата страна – А ти изпълняваш ли песни на Bernemann?

Frank Blackfire – Разбира се, свирим някои неща от „Decision Day”. Когато се съберем, правим „Caligula”. Всъщност свирим по нещо от почти всеки албум на бандата. Винаги разнообразяваме сета с нови песни. Под нови имам предвид, че са от старите албуми, но са нови за сетовете. Въртим старите неща, за да решим, кои да изпълняваме на живо. В момента концерти няма, но когато имаме, винаги променяме сетлиста, за да е по-интересно за всички.

От другата страна – Как се чувстваш отново в SODOM? Новият албум „Genesis XIX” е директна препратка към „Agent Orange”.

Frank Blackfire – Чувствам се страхотно. Концертите със SODOM са невероятно преживяване. Докато имаше възможност, сме излизали на много големи фестивали. Един такъв беше в Колумбия „Rock al Parque”. Свирихме пред 90 хиляди души. Страхотно е да излезеш пред толкова много хора. В Коста Рика например отваряхме за SLIPKNOT. Идея си нямам колко публика имаше. Когато свирим някъде, феновете винаги се кефят. А, когато сме в другия край на света, реакцията е още по-жестока. Не сме имали концерт, за който да кажем, че не си е струвал. Феновете винаги са на ниво и предполагам, че много от тези, които още не са ни гледали, са любопитни какъв е новият звук на бандата. С две китари SODOM са още по-мощни. Надявам се, че това, което правим, се харесва. Новият ни албум е наистина завръщане към 80-те. SODOM е група на онова време. Идва от там. Бандата е създадена през 1982 година. През 80-те бяха сътворени и издадени крайъгълните камъни в дискографията на SODOM. Най-вече „Agent Orange” и „Persecution Mania”. Всички метъл маниаци познават тези два албума. Връщайки се в групата, се върнах и към моят начин на създаване на музика. А той е събирателен за тези два диска. Точно по този начин композирам. Другият китарист Yorck Segatz е също затънал в 80-те. Не е бил роден по това време, но много се кефи на траш сцената от тогава. В същото време е и много добър композитор. С „Genesis XIX” се опитваме да възродим и да хванем 80-те, като ги комбинираме с модерните технологии при записите. Не ни е целта да звучим модерно. Искаме да комбинираме добри песни с модерна технология и осемдесетарски усещания.

От другата страна – Когато се върна в SODOM, много фенове се надяваха, че ще върнеш олдскуула в бандата.

Frank Blackfire – Най-вероятно е било така. Мога да си го представя. Стилът ми датира от траша на 80-те. Никога не съм се променял, само съм добавял по нещо ново. Основата обаче е една и съща. Не се определям като модерен китарист. Не изпълнявам съвременен метъл, ако ме разбираш. Със сигурност мога да се справя с него, но за разлика от други не го чувствам като моето нещо. Моят метъл датира от ъндърграунда на 80-те. Това е стилът ми и това изпълнявам. Опитвам се да го опазя възможно най-свеж и интересен, мощен и брутален. За това и музиката ми звучи по този начин.

От другата страна – Днес обаче феновете нямат нужда от китарни герои, както беше преди.

Frank Blackfire – Причината е, че стиловете в метъла се промениха. Модерните предпочитания не изискват сола. В миналото соло китарата винаги е била от първостепенно значение за една банда. Колкото и назад в рока и метъла да се върнеш, във всяка група ще откриеш по един велик китарист, който има уникален стил. Само докато чуеш рифовете и разбираш, че свири Eddie Van Halen или Ritchie Blackmore, или Michael Schenker. Това са китаристи, които винаги са носили уникалност в свиренето на китара и имат собствен стил и тон, които никой друг не може да постигне.

От другата страна – Получава ли Ви се комбинацията между Вашия опит с Tom и младостта на Yorck и Toni?

Frank Blackfire – Определено комбинацията е добра. Toni е отличен барабанист. С него се познаваме от десет години. Дори тогава, той беше на ниво. Учеше се постоянно. В същото време дава и уроци. Внесе много свежест в музиката на групата. Стилът му на свирене е много подходящ за SODOM. Бърз е и има страхотна техника. Буквално върна групата на предната линия и в същото време сритва и нас. Yorck е напълно навътре в този стил. Много е активен и е постоянен извор на нови идеи. Комбинацията от нас, старите чичаци, и двамата младежи е много добра.

От другата страна – Какво имаш да ни кажеш за новия албум на бандата „Genesis XIX”, което остава скрито за слушателите?

Frank Blackfire – Историята в него се върти около Библията и разрушението на Содом и Гомор. За това и имаме песен със заглавие „Sodom & Gomorrah”. Самият албум, макар и изграден върху древни послания, се отнася за действителността. Най-ясно това прозира от „Indoctrination”. Идеите в целия диски се въртят около тази тема. Интересен факт е, че обложката беше готова преди да сме завършили песните. И ни подейства като вдъхновение. Бяхме длъжни да създадем атмосфера, която да отговаря на корицата. Трябваше да има симбиоза между визия и музика.

От другата страна – И сте успели да пренесете 80-те днес.

Frank Blackfire – Точно така. Мисля, че успяхме. И можете да го чуете в албума. 80-те и моето време са застъпени много силно. Има доста препратки към „Expurse of Sodomy”, „Persecution Mania” и „Agent Orange”. Разбира се, изпълнението е малко по-свежо и леко по-модерно от 80-те. Всичко от тогава е пренесено в 2020 и „Genesis XIX”. Така стоят нещата.

От другата страна – Какво си спомняш от времената, когато записвахте „Persecution Mania” и „Agent Orange”?

Frank Blackfire – Спомням си всичко. Спомням си как се появявах с някакви нови идеи и с Chris Witchhunter се скъсвахме от репетиции. Особено когато създавахме „Agent Orange”. С него бяхме в репетиционната всеки ден. Работихме заедно докато не изглаждахме и последния детайл. Тогава не правехме препродукции. Репетирахме всичко, научавахме се да свирим песните, влизахме и ги записвахме. Всеки един детайл беше в главите ни. Тогава нямаше домашни студия както сега. Днес спокойно можеш да си запишеш идеите вкъщи, да направиш някакви демо записи, да направиш аранжиментите. Преди подобни възможности не съществуваха. Нямаше техника и компютри. Днес, ако имаш идея, можеш да я запишеш веднага и да я запазиш. А в миналото всичко се запомняше с постоянни репетиции. Тогава се измисляха рифове, опитваха се всякакви неща, след което се влизаше в студиото за записи.

От другата страна – Какво загуби музиката от дигиталните технологии?

Frank Blackfire – SODOM е сурова, брутална и тежка банда. Не искаме да звучим полирано. Има групи, които изчистват звука си до съвършенство. Редят барабаните, за да няма грешки. И в един момент от музиката им изчезва динамиката. За мен един албум трябва да диша, да мърда, вместо да е наблъскан с дигитална компресия.

От другата страна – Как изглеждаха 80-те?

Frank Blackfire – Ето един пример. Когато започнахме да правим концерти със SODOM, обикаляхме със собствен транспорт. Натоварвахме се на нечия кола и така пътувахме из Германия, до Холандия, Белгия. Там бяха едни от първите ни концерти. Моето първо излизане на сцената с групата беше в един бар. Абе беше си някакъв диско клуб, в който пускаха метъл. Нямахме запазен хотел, трябваше да пренощуваме на канапетата в самия клуб. Цяла нощ пихме. По някое време легнахме за кратко и на сутринта продължихме с алкохола. В началото започнахме с участия в малки клубове пред няколко десетки души. За първото ни малко турне в Англия пътувахме всички натъпкани в една кола. Никога няма да забравя ферибота на връщане. Люшкаше се нагоре и надолу. Бях позеленял от морска болест. Повръщах навсякъде. Преди това се бях натъпкал с традиционните „фиш енд чипс”. А те бяха толкова мазни. И логичното се случи на ферибота. Обаче беше забавно. Тогава в Англия направихме три концерта. И навсякъде пътувахме със собствена кола. Когато излезе „Agent Orange”, лека-полека започнахме да израстваме и да ставаме все по-професионална банда, турнетата започнаха да стават по-големи. Обикаляхме цяла Европа. Когато издадохме „Persecution Mania”, тръгнахме на турне с WHIPLASH. Обиколката мина през Германия, Швейцария, Нидерландия, Белгия и Дания. Беше едно много забавно турне. С всеки албум положението на SODOM се подобряваше. Условията ставаха по-добри, концертите ставаха повече. Така беше през 80-те.

Frank Blackfire

От другата страна – Напоследък наблюдавам една носталгия по музиката на 80-те.

Frank Blackfire – Може би защото тогава нямаше толкова много групи. Тогава беше роден и трашът. Появяваха се нови групи, но всяка една от тях имаше собствен почерк, подплатен с добра техника. Тогава всяка група предизвикваше интерес. А днес има толкова много банди. Няма как да прослушаш всички. Постоянно се появяват нови. Невъзможно е да чуеш всичко. Разбира се, музикантите стават все по-добри. Днес, за да успееш, трябва да си професионалист, да си много добър изпълнител и да изградиш собствен стил. Времената са различни. Както бяха различни 80-ти и 70-те. Всеки период носи свой собствен дух и има свои предпочитани стилове.

От другата страна – SODOM ли е основната ти банда? Защото свириш и в ASSASSIN…

Frank Blackfire – Абсолютно. С приоритет са концертите на SODOM и ако имам време, и датите не съвпадат, излизам на сцена и с ASSASSIN.

От другата страна – Спомняш ли си как беше приет „Renewal” на KREATOR?

Frank Blackfire – Когато този албум беше издаден, много фенове бяха изненадани и се чудеха какво става. Той излизаше от стила на бандата. Беше различен. Феновете не можеха да го разберат. Днес обаче от дистанцията на времето, дискът се приема много по-добре. Тогава на „Renewal” се гледаше като на твърде комерсиален запис.

От другата страна – Два последни въпрос, защото времето напредна. Ако има битка между Vic Rattlehead на MEGADETH, Eddie на IRON MAIDEN, Hector на HAMMERFALL и Knarrenheinz на SODOM, кой ще спечели?

Frank Blackfire – Разбира се, че Knarrenheinz. Защото ще взриви останалите. Има големи картечници и ще смаже всички.

От другата страна – И последно – ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Frank Blackfire, какъв съвет би му дал?

Frank Blackfire – На 20? Тогава не бях част от SODOM. Бях на 20 преди това. Ще му кажа да преследва мечтите си. Да ги изживява. Да работи здраво. И никога да не се предава. Аз направих всичко това.