Интервю с Erik Grawsiö (MÅNEGARM)

MÅNEGARM се събират през 1995 година. Първоначално се казват ANTIKRIST, обаче, осъзнават, че името на отговаря на концепцията на бандата. А тя е – да пеят на шведски, черпейки вдъхновение от скандинавската митология. Което логично навежда на мисълта, че името на бандата е също взето от там – Månegarmе името на чудовищен вълк.

През тази година MÅNEGARM издадоха нов албум „Ynglingaättens öde”, а вокалистът Erik Grawsiö даде специално интервю за От другата страна.

Интервюто с Erik Grawsiö (MÅNEGARM) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 3.10.2022 година.

От другата страна – Привет, Erik, преди да поговорим за новия албум на MÅNEGARM, искам да те върна към началото на групата – какво си спомняш от времето преди 27 години?

Erik Grawsiö – Спомням си го много добре. Бяха добри и страхотни години. Основахме MÅNEGARM в родния ни град Нортеле през 1995. Групата беше създадена от Jonas, Pierre и Svenne, който правеше вокалите. Pierre беше на баса, а Jonas беше китарист. По това време MÅNEGARM бяха по-скоро пиянски проект. Тогава тримата имаха нужда от барабанист и втори китарист, за да може купонът да започне с пълна сила. По това време бях на 16 години. Поне така си мисля, когато ги срещнах. Бях започнал да свиря на барабани няколко месеца по-рано. Учех се сам. Бях обаче единственият, който знаеше как се свири на две каси. Така че получих работата. Първоначалната идея зад MÅNEGARM беше да свирим суров и примитивен вариант на блек метъла. По това време слушахме доста норвежките блек метъл групи. Също така в концепцията бяхме заложили песни на шведски. Искахме да пеем за ерата на викингите и за скандинавската митология. Бяха наистина забавни времена. Все още си спомням първата ни репетиция. Останалите бяха с няколко години по-големи от мен. Бях много нервен. Но беше наистина забавно. Събрахме се, посвирихме, след което нападнахме бирите, пихме вино, понапихме се. Тогава беше някак си по-леко и по-лесно. Беше невероятно. Бяхме млади и много искахме да свирим в група. Искахме да станем рок звезди. Мечтите ни бяха големи. През повечето време беше много забавно. Радвахме се, че можем да свирим и изпитвахме истинска наслада от композирането на музика и всичко свързано от това да сме в банда. Години по-късно определено не сме рок звезди. Но страстта към музиката е все още жива. Наистина ми харесва онова, което правим, а днес още повече от преди. MÅNEGARM са моето второ семейство. Все още продължаваме да се забавляваме.

От другата страна – С какви илюзии се разделихте за тези 27 години?

Erik Grawsiö – Може би се примирихме с мечтата, която имахме преди много години. Много хора, които основават група, когато са млади, гледат всички тези страхотни видеоклипове, посещават концерти на групи, които и ние сме посещавали като GUNS ‘N’ ROSES и METALLICA, и яките банди като тях, и си мислят, че те, може би, изживяват мечтите си. И си пожелават да преживеят същото. Да бъдат като тях. Когато обаче годините започват да отминават, когато се появят семействата, когато станем родители, намерим си постоянна работа, разбираме, че в живота има други по-важни неща. Имаш дъщеря, аз например имам две. Така нещо друго става много по-важно, вместо преследването на мечтата да бъдеш рок звезда. За мен музиката на MÅNEGARM е привилегия. Благодарение на нея можем да пътуваме по света, да правим концерти и да свирим по фестивали навсякъде. Това на първо място е хоби и страст, които се превърнаха в нещо фантастично. Щастливи сме и се чувстваме привилегировани, че можем да правим онова, което правим. Разделихме се с илюзията, че ще станем рок звезди, но сме наред с положението. Харесваме нещата точно по този начин.

От другата страна – Когато си пуснеш новия албум на MÅNEGARM „Ynglingaättens öde”, откриваш ли 16-годишния Erik Grawsiö, който записва първия албум на групата „Nordstjärnans tidsålder”?

Erik Grawsiö – Абсолютно. Мисля, че го откривам. И то не само сега, а в големи периоди от време, защото в миналото бяхме много креативни. Много искахме да създаваме и да изпълняваме нови песни. Тази страст и тази креативна част от мен са още живи. Наистина са още с мен. Когато подготвяхме новия ни албум „Ynglingaättens öde”, наистина се чувствах силно съзидателен. Опитах много неща, аранжирах вокалите, което си е доста забавно. Харесва ми постоянно да експериментирам с вокалите. Звукозаписният процес беше безпроблемен. Наистина 16-годишният Erik е все още с мен и продължава да предлага добри идеи и интересен материал.

От другата страна – Имаше ли реален момент, в който осъзнахте, че блек метълът не е вашата посока?

Erik Grawsiö – Пусни си първия и втория албум на MÅNEGARM „Nordstjärnans tidsålder” и „Havets vargar”. Двата диска са много повече блек метъл, много по-бързи, но носейки мелодиите на MÅNEGARM и едно такова северно докосване. В тях има дори цигулки, но за мен са блек метъл албумите на групата. Между втория и третия албум „Dödsfärd” си взехме кратка почивка. Спомням си го много добре. Трябваше ни, за да съберем идеи за музиката на MÅNEGARM. Когато отново се срещнахме в репетиционната, за да започнем работа по нови песни, Jonas, бившия ни китарист, избухна с наистина страхотни и нови идеи, които се превърнаха в песните от „Dödsfärd”. Тогава подходът вече беше променен, попаднахме в нови територии на музиката. Идеите бяха по-бавни, по-фолклорно ориентирани. Използвахме в по-голяма степен цигулки и чисти вокали. Това е вододелът – между втория и третия албум.

От другата страна – Ако се доверявам на превода на Google от шведски, заглавието на новия Ви албум се превежда като „Съдбата на младото семейство”.

Erik Grawsiö – Ако наистина използваш Google, може би той ще преведе „Yngling” като „младост”. Обаче в албума не става въпрос за младостта, а за една кралска династия. В концепцията на текстовете сме заложили древната поема „Ynglingatal”. Тя най-вероятно е създадена през деветстотната година. В нея се разказва историята на стара норвежка кралска династия, която е управлявала почти същия регион, в който в момента живеем. В сагата пише, че тези крале са управлявали тази земя, която са наричали Ynglinga. Или става въпрос за семейството на Инглинга или за рода Инглинга. При превода думата „съдба” е вярна. Т.е. верният превод е „Съдбата на рода на Инглинга”. И всъщност това е основната тема на новия ни албум – съдбата на тези древни крале. Никой не знае с точност, но това най-вероятно са крале, които са владели тези земи от Венделския период – годините в края великото преселение на народите, до началото на епохата на викингите. Което като датировка отговаря на периода между 500 година и 800-900 година.Това е историята на заглавието на новия албум на MÅNEGARM.

От другата страна – Защо е важна тази концепция за Вас?

Erik Grawsiö – Както отбелязах и по-рано, когато основахме групата, идеята беше точно такава. Наистина искахме да пеем по тези теми. Бившият ни басист Pierre, който напусна групата през 2010 година, много се интересуваше и беше буквално пленен от северната митология и епохата на викингите. Той беше човекът, който създаваше текстовете тогава. Просто такава беше концепцията и идеята зад групата. През годините останахме верни на тази тема. Издавахме албум след албум, подчинени на тази концепция. Има толкова много саги, митове, истории, легенди, битки и войни, за които може да се пише. Съществуват невероятно много възможности. Те стоят в ДНК-то на MÅNEGARM. За това продължаваме в тази посока. Не мога да си представя групата да пее за нещо друго. Придържаме се стриктно към първоначалната концепция. Защото това е, което правим и смятам, че се справяме много добре. Това сме ние.

От другата страна – Не се притеснявате, че биха Ви обвинили, че не живеете в реалността с тези теми?

Erik Grawsiö – Че сме заблудени? Не, по никакъв начин не се притеснявам. Работата е там, че ние използваме истории, които в някаква степен са и митове, но в същото време и доказателство, че тези крале може и да са били реални личности. Следователно ние говорим за история и за нашето историческо наследство. В това се състои очарованието на темите. За това са интересни. Споменах ти за поемата. Тя по някакъв начин е запазена през вековете. Не е била записана черно на бяло, ако ме разбираш. Не е запазен оригинал. Това се отнася за много неща от далечното минало. Със сигурност има и други, които са изгубени безвъзвратно, забравени са завинаги и никога няма да чуем за тях. Пеейки за тях, е нашият начин да запазим историята. Ровим се из архивите и древните саги, за да хвърлим нова светлина на тези истории. По този начин на тях им предстоят още много години живот.

От другата страна – Тогава можем ли да гледаме на Вас, като на посланици на Швеция?

Erik Grawsiö – Би могло. Ако някой гледа на MÅNEGARM по този начин, наистина ще съм горд и доволен. Защото това е нашето скандинавско минало. Самите ние искаме да разпространяваме тези истории и нашата история. Наистина бихме могли да гледаме на себе си като един вид посланици. Хубав начин да добавим още една страна към MÅNEGARM.

От другата страна – Обаче пеете на шведски, който не е разпространен и познат език.

Erik Grawsiö – Така е, прав си. Повече хора трябва да научат шведски. Шегувам се, но си прав. Шведският не е толкова познат език. Но това е още една част от началото на MÅNEGARM. Имаме няколко песни на английски. Албумът „Legions of the North” е изцяло на английски без една песен. Отбелязахме се и в тази посока. Пеенето на шведски е още една от първоначалните идеи да говорим за викинги и северната митология, но на шведски. Смият аз обичам да пея и на английски, но шведският език прави нещата по някакъв начин още по-автентични. Намирам го за по-добрият вариант и за по-лесния. По този начин значението на композициите е по-подчертано. Така и значението зад песните е по-дълбоко. За мен е по-лесно да пея на шведски.

От другата страна – Какво ти е мнението за сериали като „Викингите”?

Erik Grawsiö – Харесвам го. Мисля, че добър екшън. От последния сезон не съм гледам много. Продукцията е добра. Проблемът е, че онова, което се случва в един сезон, в действителност е обхващало няколко хиляди години история. От друга страна, за да създадеш добър сериал, трябва да избереш най-доброто от историята. Просто трябва да го приемеш такъв, какъвто е. Това е сериал, продуцентите искат да привлекат зрители, но смятам, че е добра поредица.

От другата страна – Т.е. сериалът предлага погрешен поглед по отношение на викингите?

Erik Grawsiö – Може би по някакъв начин го прави. Някои хора могат да придобият впечатлението, че викингите са единствено берсерки, които постоянно жадуват кръв. А те са били фермери и страхотни корабостроители, плавали са на големи разстояния. Били се добри мореплаватели. За да ги изучиш и да ги откриеш, обаче, трябва да изследваш историята и да се облягаш на фактите. Сериалът не е достатъчен, защото той може да създаде у теб погрешна представа за викингите.

От другата страна – Връщаме се към новия албум на MÅNEGARM – какво направихте в него за първи път?

Erik Grawsiö – Хлъзгав въпрос. Не смятам, че в „Ynglingaättens öde” сме направили нещо тотално различно. С него следваме същия музикален път. По отношение на текстовете се придържаме към същите исторически периоди – Вендел и епохата на викингите. Определено албумът съответства на типичния MÅNEGARM материал. За мен, обаче, дискът наистина е разнообразен. В него има много различни и интересни елементи. Носи усещането за зрялост и по някакъв начин за искреност и честност. Казвам честност, защото работихме наистина здраво по него. Буквално заложихме сърцата и душите си в продукцията. Аз и останалите от групата. Отделихме му десетки часове. Наистина сме удовлетворени от крайния резултат. Той звучи солидно и пробивно. За мен „Ynglingaättens öde” е истински и зрял албум. В страни от това не бих могъл да кажа, че е нещо напълно ново за нас. Не смятам, че е така.

От другата страна – В края на разговора – вярно ли е, че всеки музикант от Швеция е повлиян от ABBA?

Erik Grawsiö – Не смятам, не мисля така. Със сигурност ABBA не са ми повлияли по никакъв начин. Но наистина силно ги уважавам като композитори и създатели на музика. Те имат феноменални песни. В миналото бяха огромни. От мен получават пълното ми уважение. Но никога не са ми били вдъхновение. Аз обичам рокендрола!

От другата страна – Какво слушаш в момента и как се е променил музикалният ти вкус през годините?

Erik Grawsiö – Първият ми музикален спомен въобще е, когато съм бил на 7, 8 или 9 години. Бях на гости на един приятел след училище. Баща му имаше „Machine Head” на DEEP PURPLE на плоча. „Speed King” направо ни издуха мозъците. Енергията беше невероятна. Преди това никога не бях чувал нещо подобно. Моите родители въобще не слушаха музика, когато бях хлапе. У нас просто не се слушаше музика. Аз обаче чух „Machine Head” и той зароди нещо в мен. По-късно в тийнейджърските ми години открих ENTOMBED. Слушах албума „Left Hand Path” и ме връхлитаха същите усещания. Също беше нещо невероятно. Толкова брутален албум. Наистина много хубав диск. После се появи блек метъла, но в повечето случаи групите, които бяха неизменно с мен през годините бяха MOTORHEAD, RUNNING WILD, разбира се IRON MAIDEN, JUDAS PRIEST. По-късно преди десет години открих и започнах да слушам кънтри. Бях в една група с приятели просто за забавления и с тях изпълнявахме нещо като южен рок/кънтри/американа. Много готина музика за свирене с много вокални хармонии. Така че през последните години започнах да слушам кънтри. Страхотно е. Но не от онова кънтри, предназначено за масовия вкус, а другото – „незаконното”, мръснишкото кънтри като WHITEY MORGAN AND THE 78’S. Те са страхотни, както и Hank Williams III. Наистина много добри неща имат.

От другата страна – Какво точно се крие зад името на групата?

Erik Grawsiö – Månegarm е името на голям вълк в скандинавската митология. В нея има много герои и образи – богове, създание и какво ли още не. Månegarm е чудовищен вълк, който преследва луната и бълва кръв, с която затъмнява слънцето. Когато основахме групата, се казвахме ANTIKRIST, което се превежда като „Антихрист”. Съмнявахме се обаче, че сме избрали подходящо име. Два или три месеца по-късно открихме MÅNEGARM, което повече съвпадаше с нашата концепция, защото пеехме за теми от скандинавската митология и името беше по-добро. Така че „Månegarm е вълк. Иначе харесвам пълната луна, защото в нея има магия и можеш да видиш всички интересни места по повърхността й.