MÃNEGARM – Månegarm (2015)

Нощта става по-дълга, денят – по-кратък, а слънцето едва смее да се покаже зад сивите облаци. Камината вкъщи е запалена всяка вечер, а из вече запустелите гори започват да бродят всякакви митични създания (между тях фолк и блек метълисти). Птиците вече почти не се мяркат из небесата, а смъртните все по-рядко подават носа си навън…

Винаги е имало нещо нордическо в душата ми… Викингът в мен спи дълбоко своя дълъг летен сън, чакащ да бъде пробуден от първия зимен полъх или от бойния зов на роговете.  И осмият албум на любимите ми шведи MANEGARM бележи началото на може би най-красивия период за годината, а именно зимата. Или поне тази душевна зима, така романтична, уникална и завладяваща. Онази зима, която те кара да навлечеш бойните си доспехи и да се сражаваш с гиганти, дракони и тролове, нейде из мразовития север.

Приключението започва с ,,Blodörn’’ – песен, описваща ужасяващата, но и героична смърт, извършена чрез ,,Кървав орел”. ,,Kneel. Meet the Sun fall. Winged Death’’ се припява, докато лирическият герой бавно се отправя към Валхала. Следващите песни само допринасят към чувството за епичност, комбинирайки успешно мелодичната красота на групи като BATHORY с първородната скандинавска агресия. Баладите ,,Vigverk – Del II’’ и ,,Blot’’ рисуват митологични картини в съзнанието ми. Когато зазвучи ,,Call Of The Runes’’ грабваме бойната секира отново, за да излеем първичната си ярост под луната с ,,Manljus’’. Всичко завършва със запленяващ кавър на ,,Mother Earth, Father Thunder’’ , при това с женски вокал.

С еднноименното си издание MANEGARM бележат очевидно отдръпване от блек метъл влиянията си, залагайки на все повече и повече фолклорни мотиви – действие, което най-вероятно ще бъде възприето противоречиво от феновете им. Лично за мен това е един от най-прелестните албуми, създаден от една от най-подценените банди в жанра. Odin Owns Ye All!

Подходящ за фенове на късния Bathory; Northland ; Suidakra, Heidevolk; Nordheim

Оценка 9.5/10