Супергрупите са вече нещо съвсем естествено. Едни представят нова музика, друг – своя прочит върху вече проверени от времето класики. BPMD са от вторите. Те издадоха албума „American Made”, в който преработват класически хитове на американски банди като AEROSMITH, ZZ TOP, GRAND FUNK RAILROAD и много други. Абревиатурата BPMD е съставена от първите букви на фамилиите и прякорите на участниците в бандата – Bobby „Blitz” Ellsworth (OVERKIL), Mike Portnoy (половината метъл свят), Mark Menghi (METAL ALLEGIANCE) и Phil Demmel (VIO-LENCE, екс-MACHINE HEAD. По повод дебюта „American Made” Bobby Blitz Ellsworth и Mark Menghi, които дадоха специално интервю за От другата страна.

Интервюто с Bobby „Blitz“ Ellsworth (OVERKILL, BPMD) и Mark Menghi (METAL ALLEGIANCE, BPMD) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 3.08.2020 година.

От другата страна – Здравейте, Mark и Bobby, как Ви се отразява пандемията?

Bobby „Blitz“ Ellsworth – Гледам напред и искам да видя края на това положение. Харесва ми прогреса, който е постигнат по-специално тук в САЩ. С него имам пряк допир. За останалата част от света се информирам като чета много. Опитът ми опира единствено до Щатите. Ограниченията лека-полека отпадат. Надявам се, че ще излезем по-силни от това положение и с нови идеи, за да бъдем подготвени следващия път.

Mark Menghi – Последните няколко месеца са доста интересни. Станах много добър в готвенето, което е страхотно. Обменяме рецепти с Blitz и се наслаждавам на спокойствието.

От другата страна – Светът по-различен ли ще бъде след края на пандемията?

Bobby „Blitz“ Ellsworth – Със сигурност. В това няма никакво съмнение. Пандемията доведе до осъзнаване. В същото време е трагедия за мнозина, но ние сме гъвкави. Човешката раса е приспособима. Поглеждайки в миналото, тя винаги намира начини да оцелее и да направи нещата по-добри. Това положение води до нови идеи и нови резултати. Предпочитам да съм оптимист. Т.е. в близко бъдеще ще можем да се похвалим с успехи.

Mark Menghi – Съгласен съм с Blitz. Нещата със сигурност ще са различни. Трябва да оставим миналото и да продължим напред. Трябва да намерим нови начини за концерти, да подобрим способностите си, да открием нови извори на креативност и нови начини за създаване на музика. Със сигурност ще е различно. Както отбеляза Bobby и това ще преживеем, и със сигурност ще бъдем по-силни.

От другата страна – Нов материал подготвяте ли?

Bobby „Blitz“ Ellsworth – Подготвяме нов материал. Аз постоянно работя по нови идеи. Това, което стои зад BPMD поне за мен е да изляза от комфортната си зона и да поработя с нови колеги. Искаме да представим по интересен начин една ера от музиката, с която съм израснал. Става дума за 70-те. Така че забавната част на проекта BPMD поне за мен е да преживея отново младостта си. Иначе, когато става дума за създаването на нов материал, при мен това е постоянен процес. Правя едно и също вече 35 години. Така че пиша постоянно.

От другата страна – В албума „American Made” правите кавъри на банди, които са преди вашето поколение. Според Вас музиката разделя ли поколенията?

Mark Menghi – Не мисля, че е напълно вярно. Музиката винаги е била важна част от живота. Ако вземеш културата, модата, поп културата, телевизията, забавленията, музиката е част от всичко това. Ако се концентрираме само върху нея, можем да разберем какви са хората, които я слушат, какво е тяхното отношение. По този начин тя отразява различните поколения. Музиката се развива постоянно с времето, без значение дали ни харесва или не, без значение кое е популярно и кое не, кое добро и кое е лошо. Така че в известна степен тя разделя поколенията, но не напълно.

Bobby „Blitz“ Ellsworth – Музиката в дебюта на BPMD е онази, която открих като дете. Метълът или по-точно по-твърдите стилове, които произлязоха основно от Великобритания. DEEP PURPLE, JUDAS PRIEST от 70-те. Това за мен е британския хеви метъл. Вярвам, че разликите от поколение до поколение не са големи. Рокът се развива постоянно. Не говорим за ерата на Паганини, а за рок музиката. Тя се променя. Връзката не се губи. Началото е поставено още през 50-те с американските блусари. И тази нишка преминава през поколенията, без значение колко са пет, шест, седем. Ако се спрем на албума на BPMD и вземем песента „Evil“ на CACTUS, тя е създадена през 50-те, бандата я презаписва през 70-те и съответно ние предлагаме нашата версия през 2020. Днес композицията звучи различно, възприемаме я различно, до колкото сме различни, по различен начин гледаме на музиката, но смятам, че мотивацията винаги е една и съща и между поколенията има повече общи неща, отколкото различия.

От другата страна – Защо тогава поколенията винаги правят сравнения с музиката преди и след тях?

Bobby „Blitz“ Ellsworth – Заради принадлежността. В това е идеята. По този начин разбираш какво вдъхновява младежите от съответното поколение. От там идва и сравняването. Един харесва едно, друг – друго. Аз и Mark свирим основно в траш банди. Т.е. в по-тежки групи. Имаме опит от първа ръка как нашата музика се възприема от родители, деца, внуци, правнуци. И те харесват траша. Тази музика се харесва от различни поколения. Можем да не се разпростираме върху всички стилове, а да вземем траша или рокендрола като цяло. И всъщност разделението не е толкова голямо.

Mark Menghi – Колкото повече остарявам, толкова повече се хващам, че слушам музиката, с която съм израснал. Това е траша и всички тези групи или откривам банди от преди това, което обхваща песните в албума „American Made” – LYNYRD SKYNYRD, ZZ TOP, CACTUS, MOUNTAIN. Т.е. аз пътувам назад във времето с помощта на музиката. Не слушам съвременни изпълнители, дори и музиката, която излиза през 2020. Не става въпрос, че няма групи, а че времената са различни. Радиата например вече не са същите. Тук в Ню Йорк нямаме рок станция. Което затруднява издирването на нова музика. Имаме сателитни радиостанции и аз съм избрал онези, по които пускат музиката, която харесвам. Обаче не попадам твърде често на нова. Колкото повече остаряваш, толкова повече спираш да експериментираш.

Bobby „Blitz“ Ellsworth – За мен ли говориш?

Mark Menghi – Не, не за теб… Ха-ха-ха…

От другата страна – Групите и песните от „American Made” ли са саундтрака на тийнейджърските Ви години?

Bobby „Blitz“ Ellsworth – По някакъв начин вече го обясних. Вече знаеш, че говорим за мен. Музиката на моите тийнейджърски години е точно тази. Песните, които направихме с BPMD, отдавна са издадени. Познавах THE JAMES GANG, GRAND FUNK RAILROAD, знаех MOUNTAIN и ZZ TOP. Това беше моята музика тогава. Бях привързан към 70-те, защото бях тийнейджър, когато преминах през тях. Първият ми концерт беше на QUEEN след албума им „Sheer Heart Attack”. Бях на 15. Друг концерт, който си спомням от онова време, беше на ZZ TOP. В края на 70-те гледах JUDAS PRIEST. Останах завинаги пленен от тази музикална ера и можеш да я откриеш в албума на BPMD.

От другата страна – Когато правехте кавърите какво искахте да постигнете – да покажете нещо различно или отново да насочите вниманието към тези песни?

Mark Menghi – Искахме да се забавляваме. Не толкова да направим песните отново популярни, а да покажем музиката, която харесваме. BPMD са четирима приятели, които се забавляват, правейки трибют към великата музика, която е създадена в нашата страна през 70-те. Според мен няма нищо повече. Ако хората открият тези групи заради нашия запис, ще е страхотно. Но не това е целта зад издаването на албума.

Bobby „Blitz“ Ellsworth – Както отбелязах по-рано, забавната част беше отново да преживея младостта си. Въпросите се въртят около това защо сме го направили, с какво допринесохте към песните, кога за първи път решихме да го направим. Не мога да посоча нито една друга причина, освен егоистичната отново да преживеем онези времена. За мен те бяха невероятни. Тогава открих рокендрол момичетата, купоните с приятели. Това беше животът ми тогава и от там започна всичко за мен. Смятам, че всеки човек преживява подобен период. Така че за мен албумът не беше свързан с това да измислим нещо невероятно, а просто да си изкараме добре, както и Mark отбеляза – „Нека се позабавляваме!” И ако забравиш тази основна причина, заради която си започнал да свириш в банда, означава, че си изгубил голяма част от източника ти на мотивация. За мен беше много приятно отново да преживея точно този момент.

От другата страна – Планирате ли втори албум с кавъри, но на песни от Европа или друго място? Още повече, че OVERKILL имат един кавър албум „Coverkill” от 1999.

Bobby „Blitz“ Ellsworth – Албумът „Coverkill” е съставен предимно от бонуси за японските издания на OVERKILL. Материалът от него беше записван основно за азиатския пазар и за това тези композиции бяха по-познати там. Светът не ги беше чувал преди това. Официално песните бяха издавани основно в Азия. Не говоря за пиратските копия. Зад „Coverkill” стоят различни причини. Тогава албумът беше добро решение, за да напомним за бандата между отделните издания. В сегашния случай с BPMD ни движи съвсем различна цел. Не става въпрос за печелене на пари, а отново да преживеем създаването на група, но под друга форма. Да усетим химията от друг ъгъл подобно на METAL ALLEGIANCE, които се събират веднъж, два, три пъти в годината, за да посвирят заедно. Така че сега подбудите ни са съвсем различни. Ако се замислиш, днес много от албумите на 70-те са забравени. Всъщност чувството на носталгия ни поведе към онзи период, в който беше повратната точка, на превръщането на ръкендрола в хеви метъл. Така че можем да очакваме „Made in UK” или „Made in Europe”.

От другата страна – Имаше ли песни и групи, които не влязоха в „American Made”?

Mark Menghi – Много. Искахме да направим толкова много песни. Има и много групи, които не са американски, на чиито композиции искаме да направим кавъри. Част от любимата ни музика е европейска. В края на краищата се ограничихме до десет песни от американската рокендрол музика на 70-те, за да се предизвикаме като музиканти, като фенове и да видим докъде можем да стигнем, изпробвайки собствените ни възможности. Не знам какво ще ни донесе бъдещето. Може би ще направим „70’s Made in UK” или „Made in Europe”. Кой може да каже? Можем да запишем втора част на „American Made”. Всичко е възможно.

От другата страна – Останаха ли заблуди в рокендрола?

Bobby „Blitz“ Ellsworth – Не знам. Кося тревата и сам си мия колите. Наистина не знам. Нямам кой знае какви заблуди. Живея същия живот, като всички. Ежедневието ми не е някаква фантастична приказка – да заспивам в два сутринта без да върша никаква работа, освен да съм певец в група. Това си струва, нали? Ха-ха-ха… Виж, не се заблуждавам за нищо. Единствената причина BPMD да съществуват, е заради страхотната идея на Mark, която аз подкрепям. Единствената причина OVERKILL да съществуват, е че на D.D. Verni и Bobby „Blitz“ им е хрумнала страхотна идея. METAL ALLEGIANCE съществуват, защото на четирима музиканти им е хрумнала идея, която работи. Що се отнася до мен, не се заблуждавам. Не става въпрос и за слава. Просто се опитвам да правя нещата такива, каквито смятам, че трябва да бъдат.

От другата страна – Успяваш ли?

Bobby „Blitz“ Ellsworth – Според мен успехът се корени в това, че си успял да реализираш идеята, която си имал. Това за мен е измерителят за успех. От тук идва и удовлетворението, че си успял. Няма значение дали ще е риф или идея за група като BPMD. Щом сме го направили, значи е вече успех. Смятам, че понякога хората забравят това. Заблудите не идват от нас. Днес наистина има рок звезди. David Coverdale е рок звезда. И наистина трябва да е. Вече 50 години той прави невероятни неща. Що се отнася до мен, аз се занимавам с музика 35 години и славата ми и удовлетворението ми се коренят в идеите, които придобиват форма и се превръщат в успешни.

От другата страна – Кое е това нещо, което младото поколение от музиканти не осъзнават за музиката и музикалния бизнес?

Mark Menghi – Да си по пътя, да пътуваш във ван, да си носиш оборудването от клуб до клуб, и от бар до бар, и от град до град. Както и да си свършиш работата. Групите вече не правят така. Аз самият от 17 до 25 правех точно това. Разнасях се навсякъде с един голям усилвател из целия Ню Йорк, извън него, от Ню Джърси през целите Съединени щати чак до Флорида. Случвало ми се е да стигна до там, да си подредя нещата и да излизам пред четирима души нощ след нощ. Тези преживявания обаче са много важни за един музикант, защото му помагат в кариерата. Съвременните изпълнители не правят по този начин. За това и няма банди, които да просъществуват дълго. След пет години новите групи изчезват. Те не знаят как да се справят със стреса и проблемите. Защото е трудно да свириш пред четирима души в бар в Ню Йорк, които те мразят, но въпреки всичко го правиш. Неблагодарна работа…

Bobby „Blitz“ Ellsworth – Не се идентифицирам с новото поколение. Не ме интересува как се чувства. Младежите могат да правят каквото си искат. Така както аз правех навремето. Общата част между тях и мен е музиката. Понякога отправям апели към тях, но ще е глупаво да кажа, че постоянно се срещам с тийнейджъри или двадесет годишни. Аз съм много по-възрастен от тях. Пресечната ни точка е музиката. Моята гледна точка, когато бях хлапе, за да стана част от музикалната сцена, беше различна. Времената бяха други. Социалните ни медии бяха ръкостискането. Промоциите ни бяха плакатите по улиците, не събитията в Интернет. За да си организираме концерт, трябваше да отидем до клуба, в който искахме да свирим. Позициите днес са други. Това обаче не означава, че вече не мога да създавам тежка и завладяваща музика. Но не мога да твърдя, че поддържам контакти с двадесет годишните младежи и не претендирам за това. Дори не е въпрос, който трябва да се обсъжда. Въобще възможността за това отсъства.

От другата страна – Най-добрият съвет, който сте получавали?

Mark Menghi – Напусни! Не тръгвай по този път. Не го послушах.

Bobby „Blitz“ Ellsworth – Най-добрият съвет, който съм получавал е да продължавам да създавам песни. И така един ден нещата ще се получат. Движейки се в тази посока, попаднах на пътя, на който вдъхновението за песни и идеи никога няма да пресъхне.

От другата страна – В дигиталната ера, в която живеем, количеството по-важно ли е от качеството?

Mark Menghi – Не, качеството винаги е по-важно от количеството.

Bobby „Blitz“ Ellsworth – Винаги става дума за качество. OVERKILL имат много албуми, BPMD само един. Но харесвам всички еднакво. Количеството с OVERKILL ми помага за работата ми с BPMD. Защото по този начин новият ми проект е по видим. И в същото време ми позволява да измислям свежи идеи. И този план е реализиран като резултат от количеството песни, които имам с OVERKILL.

От другата страна – Продуцентите имат ли същата роля, както в миналото?

Bobby „Blitz“ Ellsworth – Разбира се. До мен винаги трябва да стои човек, който да е обективен и да внесе обективност в онова, което правя. С идеите и опита, който съм натрупал с OVERKILL, спокойно можем да продуцираме сами албумите си. Същото се отнася и за BPMD. Но реалността изисква да присъства и обективно мнение, което да работи за нас извън нашите рамки. За BPMD това е Mark Lewis. Той направи така, че „American Made” да стане едно цяло. Той вмъкна всичко онова, което ние бяхме пропуснали. Погледът на продуцента е винаги важен, защото обективността освежава продукцията и ти дава възможност да създаваш музика на по-високо ниво.

От другата страна – Какво да очакваме от OVERKILL и METAL ALLEGIANCE?

Mark Menghi – С Alex Skolnick от TESTAMENT разменяме идеи за нов проект на METAL ALLEGIANCE. Не мога да прогнозирам накъде ще се развият нещата. Имаме доста различни неща. С него и David Ellefson разговаряхме преди известно време. Проблемът при нас е, че заради графиците ни сме разпръснати по целия свят. По никакъв начин няма да запишем интернет албум. Няма да правя компромиси с качеството. Кога ще има трети албум на METAL ALLEGIANCE? Не съм сигурен, но е в процес на създаване.

Bobby „Blitz“ Ellsworth – Цялата тази пандемия не ни пречи по никакъв начин да сме заети с OVERKILL, както обикновено. Имам малко студио, в което композирам и събирам идеи, които разпращам на останалите. Знаеш ли, хубаво е да има доза нормалност, когато всичко е с главата надолу. А сега е точно така. Завръщането ми към старото нормално, което за мен е създаването на музика, ме задържа в реалността, поддържа духа ми висок и ме кара да чувствам, че влакът продължава да се движи, че автомобилът ми продължава да се състезава. Това чувство ми харесва.