Преди около две седмици ERASE THE POEMS представиха първото си авторско парче, озаглавено „Demons“, в комбинация със стилно видео. След тази силна заявка нямаше как да не потърсим бандата и да ѝ зададем няколко въпроса. Ето какво ни сподели вокалистът Росен Карамфилов.

Здрасти, Росене! С известно закъснение – поздравления за първото ви авторско парче и видеото към него! Но да започнем малко по-отрано – първо, кой е Росен Карамфилов и как се роди ERASE THE POEMS?

Росен Карамфилов е една луда глава, която не се спира пред нищо, за да превърне мечтите си в реалност. Тази група бе една от мечтите ми, да не кажа най-голямата. Създадох я през есента на 2017-та. Осем месеца по-късно първият ни състав се разпадна. Тогава взех решение този проект да съществува и да е само мой, с когото и да свиря в него. Нещо като NINE INCH NAILS – Трент Резнър и музикантите, които той избира. Естествено – имам да изям още доста хляб, докато го стигна. И пак няма да успея.

Тъй като ти си основател на бандата, смятам, че си правилния човек, когото да попитам – защото точно “erase the poems”, каква е идеята зад фразата?

Стори ми се чудесна идея групата на поета да се казва „изтрий стихотворенията“. В това има и ирония, и самоирония, и добра метафора. Та – затова.

Един от въпросите, които обикновено се задават на по-новите групи, е кои са най-големите ви вдъхновения и влияния. В YouTube канала ви е пълно с кавъри на популярни рок/метъл артисти, та човек би се досетил донякъде, но все пак…

Всички обичаме QUEENS OF THE STONE AGE, ROYAL BLOOD, DEFTONES, FOO FIGHTERS, LED ZEPPELIN, NIRVANA и др. Тази е и посоката, в която ще се движи звукът ни. Особено в бъдещите парчета.

На Facebook страницата ви може да се забележи, че в посочения състав липсва китарист. В клипа към “Demons“ все пак има такъв – кой е той и постоянен член на групата ли е? Представи ни и останалите.

Композитор, аранжор и китарист на “Demons” е Димитър Еленски, близък мой приятел и прекрасен музикант. С него свирихме песента акустично още преди да създам групата. Тогава аз измислих текст за нея, който той много хареса, впоследствие развихме аранжимента, както си му е редът, и се стигна до крайния резултат. За съжаление Митака – като всеки блестящ китарист – е много зает и не може да бъде част от постоянния ни състав. Знаете – иска се свирене. Репетиции. Това си е работа. И време. Човек няма как да бъде отдаден, ако не разполага с това време. Затова и си търсим стабилен китарист, с когото да продължим дейност. Ако някой има интерес – нека ми драсне един ред във Facebook и ще направим проба. Към момента другите постоянни членове в бандата са Георги Георгиев (бас) и Борислав Борисов (барабани). Страхотни пичове, които ценя високо. Имам късмет, че са до мен.

“Demons” звучи наистина изпипано, емоционално и докосващо. Ясно е, че всеки слушател би го пречупил през собствената си призма, но какъв е замисълът, който ти самият си вложил в него?

Текстът има дълбока, драматична, моя лична нотка. Написах го на един дъх след загубата на своя некръвен брат – художникa Борис Валентинов. Тази песен е неговата история. Клипът – също. Посветих му го от цялото си сърце. Той заслужава. Иначе – вътре се пее за това как не бива да се предаваме на демоните си, колкото и близо да са те и дори и да ни шептят в ухото. Доста е мрачно, но самото послание е позитивно.

От видеото лъха изключителен професионализъм! Кои са хората зад него и как това, което виждаме визуализирано, кореспондира с посланието на парчето?

Хората, които няма как да не спомена, са продуцентска компания Four Elementz, режисьорката Виктория Караколева, оператора Росен Савков, главните актьори Димитър Пишев и Дорина Пунчева. И всички останали от екипа, разбира се. Всички те допринесоха за тая красота, която създадохме. Именно – сред картините на Борис Валентинов. Aтмосферата беше изключително важна за цялостната визия. И енергия.

Доколкото броят на гледанията и харесванията е показател, “Demons” се радва на успех в първите две седмици от появата си. Какво следва оттук нататък за групата и ще се опитате ли да не изпускате набраната инерция?

Следва да си намерим китарист, да направим втора песен (вече имаме някои идеи) и най-вече – да сме заедно в истинския смисъл на думата. Ако това се случи – инерцията няма как да бъде изпусната.

Как ви се отрази пандемичната обстановка? Планирате ли при първа възможност да се качите на сцена?

Това с пандемията е ад. Каквото и да си говорим – сега не е моментът за концертни изяви. Дано догодина положението се подобри. Дотогава – ще действаме основно в студиото. Ще творим, ще записваме и ще събираме материал. Сцената няма да ни избяга, то е ясно.

Каква според теб е формулата на успеха за една група в днешно време? И – без това да звучи тенденциозно, надявам се – чувстваш ли, че географското ни положение се явява по някакъв начин препятствие?

Формулата за успеха на всяка група е един и същ. Единомислието. Най-трудното относно групите е тъкмо това – да не позволиш нишката да се скъса и всеки да тръгне в различна посока. Ще ми се настоящия ни състав да не се променя. За първи път имам чувството, че ERASE THE POEMS диша свободно. Колкото до географското положение – то не е проблем. Проблемът е любовта на българина към кофти музиката. Към чалгата. Към комерса. Тая любов е болна, по мое мнение.
 
Благодаря ти за отделеното време! Последни думи към читателите?

Супер сте.