Един басист разказва…

Основната цел на тези истории е да забавляват. Повечето от тях са лично преживени и може би съвсем малко украсени.

Тогава свирих с предишната ми търновска група. Името ни беше Само двама (бяхме четирима де) и въобще, ама изобщо не бяхме повлияни от Нова генерация 🙂 Единият ни китарист пееше, мислеше текстовете и голяма част от музиката. Абе като цяло беше основен творчески двигател. Както повечето групи в града свирихме в ДАП-а и всяка репетиция по традиция завършвахме с парчето дало име на бандата.

Тъй като барабаните не са от най-тихите инструменти си имахме някакъв график между групите кой кога свири, да не се пречим, но все се случваше някой да подрани, някой да закъснее… Та работим си ние по песните (ако има някой любопитен може да чуе демото ни тук) и вече наближава време да си ходим, когато в репетиционната влиза непознат за мен индивид. Изглеждаше като типичен метъляга от 80-те (в последствие разбрах, че си е направо местна знаменитост), настани се на диванчето, отвори си биричка и ни слуша докато си довършихме свиренето. Аз лично в най-метълските си години не бих харесал нещата, които свирихме със Само двама, но явно фенът ни хареса, защото накрая получих неочакван комплимент:
– Обаче как ги опъваш тия струни, направо си като Стив Харис!

Все още безуспешно се опитвам да открия общото между бас линиите на Нова Генерация и Мейдън, но някой ден може и да успея.