Този път годишни класации на излезлите през последните 365 дни албуми ще представят наши приятели, музиканти от родни банди. Ето как са видели те 2022-ра.
Традиционните класации за албуми според нашия Екип очаквайте съвсем скоро.

 

АНТОН АНДОНОВ
(Maltworm, Gods Of Ancient, Bleak Revelation, ex-Hellrider, ex-Fragments Of Existence)

 

1. THE ANTICHRIST IMPERIUM – Volume III: Satan in His Original Glory
Мрачен прогресив блек/дет метъл, прославящ Рогатия. Какво повече? След неубедителния втори албум, супергрупата с членове на The Berzerker, Akercocke, Voices и много други идва с най-силното си произведение изобщо. Личи си, че целият състав е взел участие в създаването на едно кохерентно цяло, което успява да изненадва от класическото пиано в началото на The Sweetest Juice, та чак до финалната прокламация – “We live through Satan, we breathe through Satan, we kill for Satan”… А, и ще ме прощавате за обложката.

2. SIGH – Shiki
От известно време е безсмислено японците да бъдат причислявани към блек метъл сцената, понеже в момента по-скоро звучат като зла зомбирана версия на Uriah Heep. Албумът е зверски, и синтезаторите изобщо не му пречат – даже натягат атмосферата допълнително.

3. BLOODBATH – Survival Of The Sickest
Грозен и прогнил – така може да се определи новият Bloodbath с няколко думи. Критиците, които от няколко години насам дуднат срещу присъствието на Nick Holmes в редиците на шведите, ще продължат да го правят. Момчета и момичета, чувствайте се свободни да слушате класиките от началото на 90-те… където вокалите звучат по абсолютно същия начин, муа-ха-ха.

4. KREATOR – Hate Über Alles
Kreator останаха една от малкото банди на Стария континент, която е в състояние да извади “стадионен” траш метъл албум, без да звучи нелепо. Нека не забравяме, че хората са вече в средата на 50-те, и извън среднотемповите припеви за скандиране, които познаваме от последните няколко издания, си е впечатляващо как поддържат такова ниво на енергия – в студио или на сцена.

5. BLACK LAVA – Soul Furnace
Май ми намирисва на епидемия от “почернени” хардкор и метъл банди с напържен Boss HM2. Или пък това е заслуга на Kurt Ballou (Converge), пипнал микса на Soul Furnace, кой знае… Във всеки случай, елате повече и ни радвайте с Entombed препратки, нямаме против.

6. AUTOPSY – Morbidity Triumphant
Ветераните от Калифорния отдавна нямат какво да доказват, но определено не лежат на стари лаври. В последния им пълнокръвен запис има по нещо за всеки олдскул дет метъл почитател – от протяжни сабатщини до трашърски скорости, всичко това гарнирано с ужасяващите задавени крясъци на Chris Reifert. Дори да бяха извадили най-посредствения албум в каталога си, чичаците ще продължават да са едни гърди пред конкуренцията.

7. SAKIS TOLIS – Among the Fires of Hell
Изглежда Sakis е оставил соловия си проект за идеите, наподобяващи готик изданията на Rotting Christ от втората половина на 90-те. Именно заради познатото, макар и чисто ново съдържание, 35 минути изнизват като миг – Among The Fires Of Hell е от онези леко носталгични албуми, които се слушат по няколко пъти един след друг.

8. KARDASHEV – Luminal Rite
Удря като екстремен метъл, има инструментариума на екстремния метъл, но благодарение на необичайния миксинг подход оставя усещане за саундтрак на високобюджетен филм. Може би най-странният албум в личната ми класация.

9. CANDLEMASS – Sweet Evil Sun
Солиден албум по утвърдената формула на Candlemass, в който завърналият се Johan Längquist успява да поддържа нивото на драматизъм, което феновете на групата изискват. Дали ще стане модерна класика – с такъв сериозен каталог едва ли, но пък за сметка на това си остава тотален урок по писане на песни.

10. GOATWHORE – Angels Hung from the Arches of Heaven
Богохулниците от блатата на Луизиана вече 25 години отказват да свалят гарда и в осмия си поред албум беснеят като развързани вуду демони. Шайката на легендарния Sammy Duet ще ви накара да потърсите екзорсист… или пък да си откачите главите, докато опитвате.

 

НИКОЛА БОДЖАКОВ
(Eufobia)

 

1.ENGINEER OF DEATH – Trust no one

2.DEADSCAPE – Of the Deepest Shade

3. MALTWORM – Global Worming

4.URBAN GREY – Freak Show

5. Gods of Ancient – Historia Mali et Lucis

6. Amorphis – Halo

7. Septicflesh – Modern Primitive

8. Megadeath – The Sick, the Dying and the Dead

9. Arch Enemy – Deceivers

10. Ghost – Impera

Докато съставях списъка с десетте ми любими албума за 2022-ра година се замислих и си дадох сметка за някой интересни неща. Не напразно на върха на списъка са само български банди. Тази година беше много силна откъм родни издания и въпросните дискове съм ги изтъркал от слушане, освен това за разлика от чуждестранните албуми, които слушам онлайн, на родните съм си купил физически носител, което само по себе си казва много. Причината да ги предпочитам е не само защото съм патриот, а защото в тях има една първична енергия и искрен ентусиазъм, който адски ми харесва. Именно това е което липсва в новите албуми на любимите ми чуждестранни групи. Въпреки че звучат страхотно, те не могат да ме изненадат с нищо, защото са просто уморено репродуциране на старите неща с по-модерен и напомпан звук. Затова и през тази година най-много съм слушал албуми записани през деветдесетте години на миналия век.

 

ЕЛИЦА СТОЯНОВА
(Aegonia)

 

Предлагам на вашето внимание музикалните произведения, които най-много ми харесаха през изминалата 2022 година. Това са седем албума и три EP/Singles на български и чуждестранни групи.

Албуми
Албумите са подредени по азбучен ред, тъй като не бих искала да слагам приоритет на едни пред други – всички те ми харесват по различен начин.

37 BLACK – 37 Black
Български doom metal албум, издаден през тази година, който много ми харесва стилово. Чудесно съчетание на страхотни вокални тембри и мелодии с тежък звук.

Feathers burnt to ash
Carried by the flames

AMON AMARTH – The Great Heathen Army и Put Your Back Into The Oar
Една от най-слушаните групи у дома, тъй като всички сме им много големи фенове. Надъхващи, енергични, уникални!

Row! Row! Row! The oar is your best friend!

ANTIMATTER – A Profusion Of Thought
Обичам меланхолията на Antimatter. Преди години открих групата покрай албума на Trees of Eternity – „Hour Of The Nightingale“, където Mick Moss пее в една от песните с уникалния си тембър.

I’m born of the sun
Killing my time
Taking a pull on a gun

DEADSCAPE – Of The Deepest Shade
Още една българска група, в един от любимите ми стилове – Melodic Death Metal. Мелодични китари, съчетани с growl вокали. Освен това и текстовете им много ми харесват!

The brightest light was born
Of the deepest shade

DIMMU BORGIR – Puritanical Euphoric Misanthropia (Remixed & Remastered)
Много харесвам това страхотно съчетание между black metal и класически оркестър!

I am the cosmic storms
I am the tiny worms
I am fear in the night
I am bringer of blight

REMINA – Strata
За мен Remina е съвсем ново откритие, на което попаднах докато преслушвах албуми, издадени през 2022 година, за този списък. Атмосферата им веднага ме грабна – много харесвам такъв тип музика – с ефирни женски вокали и Gothic/Doom Metal атмосферично звучене.

Into a sea of stars
Dying to be reborn
An ocean of endless mirrors
The light that never dissolves

THE HALO EFFECT – Days of the Lost
Един от любимите ми стилове – melodic death metal. Чудесно съчетание на мелодични китарни рифове в стил In Flames с гласа на Mikael Stanne – просто няма какво да не ми хареса в този албум!

What was said and what was done
Now haunt the witching hour

EP/Single
Бих искала да спомена и издадените през тази година EP/Single на някои от любимите ми групи, този път подредени по предпочитание:

KATATONIA – Atrium
В този списък не мога да пропусна Katatonia, които (заедно със Swallow The Sun) бих определила като най-любимата и най-слушана от мен група. Обичам чувството, което създават с музиката си!

Heart is running low
Vanquished and confined as we walk through the corridor
Measuring the dark
Until the meter says we can’t take no more

INSOMNIUM – White Christ
Една от любимите ми групи в миналото, в последните няколко години не бях слушала Insomnium чак толкова много. Но White Christ е една изключително приятна изненада за мен, перфектно съчетание на уникалната атмосфера на Insomnium с гласа на Sakis Tolis!

Here at the edge of the darkness
I hold the flame
I hold the flame

THE FORESHADOWING – Memento
Мелодичен глас с уникален и красив тембър и тежка doom атмосфера – нямаше как новия сингъл на The Foreshadowing да не ми хареса още от първото слушане!

And then we smiled
So fake we were
But it doesn’t matter to me
So what, let this go

 

СВЕТЛА МИХАЙЛОВА
(37 Black)

 

1. BLACK COUNTRY, NEW ROAD – Ants From Up There
В тоя албум има всичко – и джаз, и нежни пиана, и странни хармонии, и едно усещане за край на нещо хубаво.

2. VIAGRA BOYS – Cave World
Аз ли съм твоето бебче, криминално проявен пич, или пък съм пънкаря-загубеняк? Е, к’вото и да е, кара те да скачаш до небето, докато не си натъртиш обувките.

3. MESSA – Close
Тежки звуци, мек женски вокал, крещиш и се въртиш.

4. CHAT PILE – God’s Country
Особен албум, чак и аз се изненадах, че ми хареса с тоя вокал, обаче ми хареса. Има едни постаджийски китари, дето са ми точно по вкуса.

5. DITZ – The Great Regression
Върви ми тая година на пост-пънк с пост-метъл китари и т’ва е.

6. THE SMILE – A Light For Attracting Attention
Това пък е за почитателите на Том Йорк и всички електронни вихрушки, които той създава. Anima e без да е истинска и не може да се пипне.

7. PERFUME GENIOUS – Ugly Season
Има нежност и танго с една дисонантност и оркестрации, с които отиваш в някой sci-fi филм. Най-вече Photograph.

8. BIG THIEF – Dragon New Warm Mountain I Believe in You
Копринен глас с инди/фолк китари, лежиш на поляната, навън вали, но пече и слънце. На 17 си пак и въобще, ама въобще не ти пука. Или пък препускаш с коня в някой уестърн. Никой не знае със сигурност.

9. BOB VYLAN – Bob Vylan Presents The Price Of Life
Тичаш в NY, някъде из гетото, само дето си в Англия.

10. BILLY WOODS – Aethiopes
Навън е тъмно, изгубен си, ама не искаш и да се намираш много.

 

МАРИН ВЪЛКОВ
(Engineer Of Death)

 

1. EXPECTATIONS – Heartless, Shallow and Cruel
Един от най – емоционално наситените албуми които  някога съм чувал със супер дълбоки текстове.

2. ODD CREW – Dark Matters Part 1
Дава ми едно усещане за безвремие и спокойствие, и уют.

3. GWENDYDD – Censored
Безкомпромисен албум откъм звук, аранжимент и текст, който, след като чуеш, искаш да пуснеш пак.

4. URBAN GREY – Freak Show
Доста силен албум, който не ме остави да си поема дъх докрая.

5. POLYPHIA – Remember That You Will Die
Интересен албум, който вплита модерната и комерсиална музика с техния стил, по този начин пречупвайки я през тяхна призма и представяйки я в доста красива светлина.

6. LAMB OF GOD – Omens
Зверски вокали, тежки рифове и неповторим китарен тон, които ме оставиха без думи.

7. REJUVENATION – Crystalline
Най-техничният и едновременно грууви албум, който ме грабна от първата песен и ми задържа вниманието докрая.

8. BODYSNATCHER – Bleed-Abide
Супер могъщ и тежък албум с брутално тежки рифове.

9. ENEZOTHE – Consensus Reality
Много свеж албум пълен с оригинални идеи и интересни мотиви, лично не мен ми звучи екзотично.

10. ENGINEER OF DEATH – Trust No One
Албум с много ясно послание, оставил голям отпечатък върху мен.

 

ИВАН БРАТОЕВ
(Deadscape)

 

1. PORCUPINE TREE – Closure / Continuation
Когато миналата година се появиха някакви обскурни квадрати с букви на страницата на тази група, която се беше разпаднала преди десетина години, не бях сигурен какво да очаквам. Reissue? Някакво странно турне? Не само че се събраха, а и издадоха един от най-големите си шедьоври някога. От динамичния, стихиен бас на “Harridan” до изграждането на енергия и сила от първичното нищо в “Chimera’s Wreck”, този албум е нещо, което не съм чувал в друг контекст и има много специално място за мен.

2. WHITE WARD – False Light
Още един украинци, които обаче дори за момент не се отказаха от това да издадат албума си. Следя White Ward от самото начало и това, което истински дефинира звука им, за мен е “Love Exchange Failure”. “False Light” е също толкова консистентен, но рисува съвсем нова картина и съвсем други емоции. Нямам точните думи да опиша какво е този албум. Музиката на тази група е нещо свое и то рисува свои неща в главата ми.

3. SOMALI YACHT CLUB – The Space
За мое (и не само) щастие, въпреки конфликта в Украйна, някои групи успяха да си издадат албумите и съм адски благодарен на Somali, че промениха първоначалния си план да отложат този албум. Фен съм им още от “The Sun” – няма нещо в музиката им, което да не е своя форма на красиво – текстовете, мелодията, невероятния пейзаж от звук, който рисуват. “The Space” е следващо ниво – музиката те препраща на съвсем ново място, някъде в космическия вакуум между черни дупки и квазари. От тези албуми, които не свършват, а се събуждаш от тях.

4. 37 BLACK – 37 Black
Този албум не е толкова високо в класацията ми по пристрастие. Следя Пепса и неговия някогашен Dementify откакто се запознах с общия ни барабанист Иван Колев. Комбинацията от гласа му и мрачното му звучене винаги ме е очаровала и ме е карала да очаквам това, което този човек планира да прави като музика. Акустичните китари и невероятното и атмосферно пеене на Светла ме изненадаха силно. В този албум има невероятна атмосфера и съвсем нов начин, по който да погледна мрака.

5. MESHUGGAH – Immutable
Обещавам, това е последният пример за дробна аритметика. След “Obzen” Meshuggah изградиха една особена висота на звука си. С този албум те нарисуваха една много ясна картина като негова дефиниция. Докато “Koloss” и “The Violent Sleep of Reason” бяха гениални албуми, които аз обожавам, те се чувстват някак като продължение на “Obzen”. “Immutable” усещам като следващата страница – напълно нов звук, визия, атмосфера и неопитвани досега похвати в ритмостроенето.

6. ANIMALS АS LEADERS – Parrhesia
Още едни унищожители на калкулатори – Animals Аs Leaders стигнаха до нови нива с този албум. Този албум е поредният шедьовър на djent виртуозието, но в същото време и звучи по нов, по-свеж начин. Също така, предните албуми винаги са ме дразнили леко чисто като продукция – с този албум поправиха това.

7. ROLO TOMASSI – Where Myth Becomes Memory
Британските математици вдигнаха летвата много високо с водопада си от тежки чувства и болка, който кръстиха „Time Will Die and Love Will Bury It“. Това е от тези случаи, в които си мислиш, че една група е стигнала пика си и нагоре няма. С „Where Myth Becomes Memory“ Rolo Tomassi показаха, че има много накъде да се копае, смята и плаче.

8. SEPTICFLESH – Modern Primitive
Septicflesh са група, която ме удари в момента, в който ги чух, по-конкретно песента „The Vampire from Nazareth“ преди години. Някак нещата им след това не го правят по същия начин, но определено не са разочароващи или слаби. За мен гръцките титани издадоха поредния си шедьовър тази година.

9. WOLFHEART – King of the North
Tuomas Saukkonen е музикант, който следя много от тийнейджърските си години из многото му проекти. Дори имах невероятна чест да си говоря с него с него това лято – прекрасен човек! Проектът му Wolfheart е група, която следя от самото ѝ основаване. Еволюцията на музика им е неоспорима, има толкова много свежи елементи в този албум!

10. AMORPHIS – Halo
Amorphis имат много дълга дискография. След всичките тези години очаквах всеки следващ албум да има едно усещане за изтъркване, което се забелязва в такива случаи. Бях изненадан да не го чуя – нашите северни приятели са далеч от това да изчерпят извора си на финландски езически митове.

 

ЯВОР ВАСИЛЕВ
(Vokyl)

 

1. PORCUPINE TREE – Closure/Continuation
Дългоочакваното завръщане на Porcupine Tree не заслужава друго място, освен първото. Албумът включва всичко онова, което ни липсваше през 12-те години отсъствие на бандата от сцената – композиторското майсторство на Стивън Уилсън, уникалния груув на Гавин Харисън, разкошните вокални хармонии и електронната нишка, допълваща разнообразните китари и по-агресивните бас линии. Албумът категорично отпраща към миналата дискография на Porcupine Tree, но силно се усеща и влиянието от соловата кариера на Стивън Уилсън.

2. NAXATRAS – IV
С четвъртия си албум Naxatras окончателно изоставиха гаражното стоунър/сайкъделик звучене и се потопиха в света на съвременния прогресив рок. Изключително мелодичен и музикантски албум, черпещ от съкровищницата на седемдесетарския прог. Разнообразните вокални линии на няколко гласа, зрелите композиционни решения и изпъкващите клавирни партии бележат големия скок в развитието на гръцката група.

3. SOEN – Atlantis
Един превъзходен концертен албум, с който Soen направиха голяма крачка напред. Песни от цялата им дискография прозвучават в нови полуакустични аранжименти, а звукът на бандата се допълва от струнен квинтет и женски беквокали, които пасват отлично към гласа на Joel Ekelöf. Записът е извършен в студио без публика.

4. ANTIMATTER – A Profusion of Thought
Музиката на Mick Moss отдавна впечатлява със своята вглъбеност и аристократизъм. Прекрасен и емоционален глас, задълбочени текстове и една дълбоко осмислена меланхолия – това са основните неща, които може да ви предложи този албум.

5. DEADSCAPE – Of The Deepest Shade
Един от най-изпипаните български албуми, излезли през 2022 година. Класически melodic death metal, който по нищо не отстъпва на световните имена в този жанр. Завладяващи и запомнящи се китарни и вокални мелодии, балансиращи отлично тежестта на дамските харш вокали. По-меките и акустични пасажи идват точно навреме, за да установят необходимата динамика, която кара този албум да не омръзва.

6. AMORPHIS – Halo
Със сигурност не съм фен на финландската метъл сцена, но Amorphis са едно щастливо изключение от това правило. За мое утешение нордическите фолк мотиви не са преексплоатирани и се вписват ненатрапчиво в общия звук на групата. В този албум можем да чуем красиви и запомнящи се мелодии, приятни залитания към прогресив звучене, стабилни китарни рифове и – по мое мнение – едни от най-добрите тежки вокали в този жанр.

7. OBSIDIAN SEA – Pathos
Още един български албум, който заслужава внимание и място в тази класация. Четвърти поред за групата, “Pathos” затвърждава самобитния и като че ли неповторим за българската сцена класически дуум метъл звук. Има нещо тържествено, приповдигнато и царствено в тази музика. Отличен пример за това как може да се постигне тежък звук без ниски китари, бластове, тежки вокали и други похвати на „бруталност“.

8. ARCHIVE – Call To Arms And Angels
Една група, чиято музика не може да се отнесе към конкретен стил. Всъщност може би това е най-голямото постижение в музиката – да изградиш свой разпознаваем, но винаги изненадващ жанр. След нехарактерната за тази банда 6-годишна пауза без студийни албуми, Archive се завърнаха с двоен албум с продължителност близо час и 45 минути + документален филм за албума. Впрочем, визуалните изкуства винаги са били важна част от музиката им.

9. JETHRO TULL – The Zealot Gene
Първи студиен албум на британските прог легенди от близо 20 години. Хубаво е да видиш как група с над 50-годишна история продължава да прави нова музика – това създава някаква приятна илюзия за непреходност. В този албум ще намерите много фолк влияния, неизменната флейта на Иън Андерсън и, между другото, отлично запазения му глас.

10. BLIND GUARDIAN – The God Machine
След седемгодишна пауза Blind Guardian се завърнаха с нов албум, който по-скоро затвърждава класическия звук на групата, отколкото да представя някакви изненади. “The God Machine” излъчва зрялост, голям музикантски опит и целенасочена продукция. Харесвам този албум заради неповторимите вокални хармонии, мелодичните китари и стегнатата ритмика.

 

ВАСИЛЕН ВАСИЛЕВ
(Dishonored)

 

1. POLYPHIA – Remember That You Will Die
Топ 1 в личния ми списък, защото този албум е силна заявка за това как чрез много усилия и правилен маркетинг се чупят неразбиваеми клишета в музикалния бизнес. “Remember That You Will Die” не само предефинира границите на музикалното въображение, но и разбива клишето, че не можеш да си успешен музикант извън ограниченията на жанра си, да не говорим, че комерсиалният успех е още по-труден в графата ,,инструментална банда’’.

2. NORTHLANE – Obsidian
Northlane по недвусмислен начин показаха как съвременният прогресив метъл може да съжителства музикално в пълен баланс и хармония и с други стилове като хаус, EDM, техно и синтуейв. Въпреки интересния кросоувър “Obsidian” е може би един от най-тежките им албуми досега.

3. ПУСТОТА – Пустота
Едноименният албум на blackened-screamo бандата Пустота е може би един от най-добрите и очаквани албуми на нова българска банда. Меланхоличните китари, динамичните барабани и бас, огласени от раздиращи сърцето вокали, може и да ви излекуват от депресия (а може би не).

4. RAMMSTEIN – Zeit
Каквото и да кажа за групата, заради която свиря на китара вече от над десет години – ще е малко. Новият албум не само че припомня на какво са все още способни Rammstein, но и показва, че те след толкова години могат да бъдат оригинални и свежи, независимо от ясно култивирания си почерк и стил.

5. SLIPKNOT – The End So Far
Едновременно месомелачка и един от най-интересните им и експериментални албуми досега.

6. MONUMENTS – In Stasis
Честно казано, този албум се усеща странно след напускането на вокалиста Крис Барето и китариста Оли Стийл. За сметка на това, в него чуваме безкомпромисен “djent“, както и интересна продукция, в която се е включил създателят на Doom soundtrack-a Мик Гордън.

7. BLEED FROM WITHIN – Shrine
Този албум, освен с бруталните композиции и продукция, се отличава с това, че за разлика от много други “метълкор” банди, които използват симфоничен оркестър за live версии на техни неоркестрални албуми, Bleed from within смело интегрират оркестралния елемент в сърцевината на музиката си. “Shrine” може безпроблемно да се слуша както от фенове на метълкора, така и от фенове на симфоничния метъл.

8. ANIMALS AS LEADERS – Parrhesia
Каквото и да кажа за този албум, то ще е лаконично. Тосин Абаси отново доказа че е Господ Бог, който за нас, простосмъртните, ще остане непознаваем. (Разбира се, по една “алилуя” и за Хавиер Рейес и Мат Гарстка.)

9. ARCHITECTS – the classic symptoms of a broken spirit
Този албум е песента ,,Sonne’’ на Rammstein, ако беше изсвирена от метълкор банда. Шегата настрана, много солидна, приятна и свежа изненада от Architects, които не се страхуват да експериментират, да пробват нови неща и да се развиват.

10. REJUVENATION – Crystalline
Най-добрата съвременна българска дет метъл банда! “Crystalline” се отличава не само с техничността на свирене, която е нереална, но и най-вече със самия начин на композиране, излизащ извън клишетата в tech death-a. Албумът е свежа глъткa въздух в морето от банди, които се опитват да са Death или Necrophagist.

Honorable mentions:
11. MALEVOLENCE – Malicious Intent
12. ENEZOTHE – Consensus Reality
13. MESHUGGAH – Immutable

 

АПОСТОЛ ЛУКОВ
(Пробив)

 

1. DEADSCAPE – Of The Deepest Shade
Първа позиция, защото съм голям почитател на албуми, в които се усеща как всеки един от членовете се е раздал по време на записите и са направени с голяма любов. Песните са подредени идеално – страхотно интро, няколко бързи headbanger-а, последвани от няколко по-бавни, но тежички. Записите са чисти, звукът е качествен, групата е невероятна.

2. ПУСТОТА – Пустота
Албумът е записан на живо – енергията е брутална! Емоционален хардкор с black metal елементи, неповторимо присъствие на членовете от групата, жестоки вокали. Албум, в който не мога да кажа, коя е най-силната песен. Трябва да се слуша от-до – това е албум-изживяване, химията между музиканти се усеща в записа… Каквото и да кажа, ще е малко.

3. EXPECTATIONS – Heartless, Shallow and Cruel
Шедьовър на една от най-любимите ми български хардкор групи. С всеки албум вдигат нивото още по високо. Признавам, че “Congratulations” я слушам най-често и за това допринася невероятният глас на Александрина (АДА). Невероятно е как успяват да надграждат толкова сполучливо. Албумът е ценен за мен, защото кореспондира с някои случки в живота ми през последната година и определено ще остане в сърцето ми като много важно творение.

4. REJUVENATION – Crystalline
Виртуозно изпълнение, мегапродукция! Трябваше да го слушам на порции и не си го пускам в колата – за да не катастрофирам. Като чуя дори една песен от този шедьовър, трябва да headbang-вам, докато главата ми не се откачи от врата – близо 30 минути чиста бруталщина! Колкото повече го слушам, толкова повече нови неща откривам, и е адски вълнуващ. Адмирации!

5. GWENDYDD – Censored
Който не го е слушал – да се разкае и да си го пусне моментално! Има нещо изключително в гласа на неповторимата Вики… Агресия, редуваща се с невероятни чисти вокали, на фона на тежки рифове, които наподобяват любимите ми Slipknot. Усеща се целият къртовски труд зад този албум, цялата амбиция, и наистина е достоен да пробие!

6. ODD CREW – Dark Matters Part 1
Поредно доказателство за величието на тези титани на българската метъл сцена. Макар да съм див почитател на тежките вокали на Васко… Преобладаващите в този албум чисти, припомнят как фронтменът може да прави каквото си поиска и го прави отлично. Има мистика, има емоция, има тежест, има тръпка – има всичко! Odd Crew винаги ще са група за пример – не само с качествената си музика, но и с всичко, което правят за сцената.

7. 8M/S + Never Prey – Split The World
Един от най-бруталните сплитове, които съм чувал! Не съм капацитет, който да дава мнение за групи, както и че речникът ми е беден, но мога да ви кажа, драги фенове на тежката музика – това са групи, които дишат музика! Прецизност, отдаденост, тежък труд въпреки пречките – тези групи са олицетворение на тези неща.

8. MALEVOLENCE – Malicious intent
Страхотно продължение на EP-то им “The Other Side”. Тежичък британски метълкор с няколко по-бавни, но все толкова тежки парчета, невероятната балада “Higher Place” – обожавам да слушам този албум, докато вървя по улиците. Дава ми невероятен ритъм и не мoга да не го слушам, усилил звука на макс.

9. ARCHITECTS – the classic symptoms of a broken spirit
Не очаквах да изригнат с толкова силен албум само година след също толкова силния “For Тhose That Wish To Exist”. Харесва ми новата посока, в която се движи групата – повече чисти вокали от страна на неповторимия Сам Картъr, тук-таме някоя бавна, но по Architects начин тежка песен, страхотни китари и бек вокали на Джош от Sylosis. Беше прекрасна изненада и определено този албум заслужава да е в моите топ 10 за 2022!

10. NORMA JEAN – Deathrattle Sing For Me
Отново не ми достигат думи да споделя колко е добър… Музиката им е комплексна по завладяващ начин. Има доста “catchy” рифове и фрази, които страшно много бих искал да крещя с пълно гърло на техен концерт. Когато го слушах за първи път, бях на ръба на стола си на всяка песен. Не знаех какво да очаквам, но имах увереност, че ще е много добро – слушам по няколко парчета всеки ден и много ме зарежда!

 

ВИКТОРИЯ СТОИЧКОВА
(Gwendydd)

 

Беше ми доста трудно да подредя моя топ 10 с албуми за годината, защото всеки един албум значи много за мен по един или друг начин. За това, избирам да ги подредя в топ 3. На първо място е албумът, който най-много ми въздейства и ме промени. На второ място е албумът, който ме изненада най-много. И на трето място са всички албуми, които са важни за мен и направиха 2022-а една незабравима година. So, let’s go!

1. LORNA SHORE – Pain Remains
Въпреки че открих бандата съвсем наскоро, този албум се превърна в един от най-любимите ми, не просто за годината! It’s a damn masterpiece! Не съм се чувствала по-жива докато слушам нова музика от много време насам.

2. BLOODYWOOD – Rakshak
Тук думите са безсилни… Трябва всеки да го чуе сам за себе си!

3. GWENDYDD – Censored
     ENGINEER OF DEATH – Trust No One
     POPPY – Stagger
     KORDHELL & SCARLXRD – PSYCHX
    BLACK VEIL BRIDES – The Mourning
    MOTIONLESS IN WHITE – Scoring The End Of The World     
     SLIPKNOT – The End, So Far
     THE DEVIL WEARS PRADA – Color Decay