Клиф Бъртън е жив – той живее в сърцата ни!

Ще започна с няколко кратки биографични бележки. Клиф е роден на 10 февруари 1962 г. в Кастро Вали, Калифорния, САЩ. Започва да свири на пиано още като дете, но хваща бас китара на 13 години, вдъхновен от по-големия си брат. Най-известен е като член на Metallica, но още като тийнеджър започва да се изявява с различни банди.

Една от първите му групи е EZ-Street, кръстена на местно заведение в района на залива на Сан Франциско. Групата е съставена основно от приятели, сред които са Джим Мартин (по-късно член на Faith No More) и Майк Бордин (също от Faith No More и Ozzy Osbourne). Репертоарът им включва кавъри на рок и хард рок класики.

Следващата банда, в която Клиф участва, е Agents of Misfortune. Тук той вече започва да експериментира с бас китарата и да развива своя характерен стил на свирене. Agents of Misfortune участва в ученически конкурси за таланти, като Клиф още тогава демонстрира техниката си, с която после ще го запомни света. В тази група отново свири с Джим Мартин и ако се заслушате на десетата минута ще чуете нещо познато.

Преди да се присъедини към Metallica, Клиф свири в Trauma – метъл банда от района на Сан Франциско, с която Клиф започва да привлича по-сериозно вниманието на феновете. По време на техен концерт в Лос Анджелис, Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих го забелязват и са поразени техниката и таланта му. Те веднага решават да го привлекат в Metallica, но Клиф приема само при условие, че групата се премести от Лос Анджелис в Сан Франциско.

В Metallica Клиф оставя незаличима следа. Той участва активно в създаването на първите три албума на групата, като приносът му към втория (Ride the Lightning) и третия (Master of Puppets) е особено значим. Емблематичният бас инструментал „Anesthesia (Pulling Teeth)“ от дебютния албум (Kill ’Em All) е смел ход, който обаче е приет възторжено от феновете и критиката.

Клиф е известен със своя виртуозен стил, включващ интензивно използване на distortion и wah-wah педал, което придава разпознаваем звук на Metallica.

За съжаление, животът му е трагично прекъснат на 27 септември 1986 г., когато бусът на Metallica катастрофира в Швеция и Клиф умира едва на 24 години.

Приносът му към музиката продължава да вдъхновява поколения музиканти. Metallica го почита като незаменима част от своята история.

А сега следва и моята първа лична история с Клиф. Новината за смъртта му научих седем-осем години по-късно, защото… ами просто чух Металика за пръв път някъде 92-93 година, а след това не помня как и кога разбрах, че сега свирят с друг басист, че първият (никой не беше чувал за Рон по онова време) е починал и т.н… Та на историята – много хора са ме питали защо съм си избрал такъв ник. Истината е, че не е защото мога да свиря на бас като Клиф. Много съм далеч и от него и от още хиляди други музиканти. Всъщност не съм избирал аз ника, ами той ме избра.

Действието се развива на 27.09.1996 година в Стара Загора, „Дракула“. Нямаше метъл, който да е раждан 70-те и началото на 80-те и да не знае тази култова кръчма до гарата. Та нашата компанията редовно се събираше или там или ако съвсем нямахме 50 стотинки за бира, тогава в градската градина. От заведението върви здрава музика, и въпреки, че хората, които го държаха бяха фенове на Мегадет точно тази вечер се отдаваше чест на Клиф със старите албуми на Металика. Аз съм шестнайсет годишен келеш, който пие кротко биричка и колкото повече пие, толкова по-тъжно му става. В един момент обаче няколко човека извадиха и домашна ракия да полеем повода. Аз и сега не бих казал, че пия особено, ама тогава хич не носих на алкохол и не знам колко точно и каква ракия съм изпил, но на другия ден нямах никакви спомени и още по-никакъв глас. Според очевидци обаче съм изпил сигурно близо литър ракия, качил съм се на локомотива („Дракула“ беше в градинката срещу гарата и там тогава стоеше, а вероятно и все още е там някакъв древен локомотив) и оттам съм крещял с часове Клиф Бъртън е жив, той живее в сърцата ни! докато най-сетне не минали някакви полицаи да ме приберат. Добре, че моите хора все пак се застъпили за мен и обяснили, че ще ме закарат у нас, та поне съм се отървал от изтрезвителното или участъка.

Следващите дни де що познат (и по-лошо дори някакви непознати) ме видеха из града и ме поздравяваха с „Ооо Клиф Бъртън“, та някак си ми дойде супер логично като се регистрирах в първия си форум да си сложа Cliff_Burton за ник, а оттогава та и до днес така се подвизавам кажи речи навсякъде в онлайн пространството.

Та така де, Клиф Бъртън е жив, той живее в сърцата ни, спомнете си за него на рождения му ден и си сипете по нещо в негова чест, ама без да прекалявате и да се катерите по локомотивите.