Българо-датска разпивка с HEXIS

Осми април, прохладна вторнишка вечер. С нетърпение притрепервам и чакам момента, в който ще се запътя към Grindhouse, за да се порадвам на музиката „директно от извора“. Teeth of Divine, Lapsus Linguae и Old Shores са трите български банди, коя от коя по-нови и шарени в звучението си, които ще подгряват датчаните от Hexis. Непредубедена съм спрямо нашенците – не познавам творчеството им в дълбочина, слушала съм по нещичко от тук – от там; интересно ми е обаче как ще се справят на сцената. Или в конкретния случай – на рампата.

И като стана дума за рампата – скейт клубът Grindhouse очевидно събира всякакви хора. Доказателството: отрудена, прекалено нормална на вид женица преминава като призрак „само за е’на бира, ‘ко обичате“ и събира повечето погледи. За съжаление не остана за концерта (а на него определено му трябваше повече публика!). Заведението не е много голямо, но пространство има. Барът разполага с какви ли не течни благинки, но най-атрактивното в интериора определено е рампата за скейтърите. Опасана с мрежи, тя е сцената за изпълнителите, пред която на 8 април едва се събраха мижавите тридесетина души.

Въпреки това качествен концерт имаше. Най-напред се появиха Teeth of Divine, блек метъл с родопски привкус. Защо родопски, вероятно се питате. Просто е – защото близо десетминутният инструментал беше предшестван от горе-долу пак толкова дълго тракане на чанове, камбанки, стъргане на микрофон по пода за по-интензивно напрежение и поклащане пред рампата в такт с музиката на заден план. Несъмнено най-атрактивното нещо (или най-атрактивният някой) беше вокалистката със завиди грухтящи способности, разхождаща се из редовете хора със заплашителен вид, изпипан corpse paint и припламваща зловещо свещ. Бонус към ритуалната обиколка на ужасите бяха спирките ѝ при нейни познати, по време на които им прошепваше нещо в ухото. Какво точно – само те си знаят.

Време за бира. Пред клуба се събира тълпичка, носят се цигарени благовония, разливат се напитки. Почивката плавно преля в излизането на Lapsus Linguae на „сцената“- хадкор пънк проект, който заби здраво и ни прикова към местата ни. На фронталните позиции обаче се разигра опит за пого, почти неуспешен заради липсата на хора. Справка: няколко души подскачаха, викаха и припяваха на срамежливия вокалист на бандата. Може би точната дума не е срамежлив, по-скоро резервиран. Къс сет, стегнато изпълнение, кратки благодарности и хоп – чао. Само това? Стига толкова, явно.

Междувременно проведох разговор с момчето на мърч щанда – в нашия случай мърч билярдната маса, което се оказа част от ирландска група с пропаднало европейско турне с огромното желание да попътува „някъде на по-топло“. До този момент не беше успяло да продаде нито едно от иначе разнообразните неща. Hexis си бяха донесли поне четири различни вида тениски, суичъри с и без цип, чанти, значки, стикери и, разбира се, много касетки, дискове и винили. От разговора си с тях пък разбрах, че на концерта си във Варна, провел се предната вечер, излезли пред „по-малко хора, от колкото ни се състои бандата, хаха!“. Е, в крайна сметка малко самоирония не вреди. Надълго и нашироко обсъдихме приликите и отликите между България и Дания, а най-предвидимата реплика си беше и си остава откровението на китариста Tobias „Вашите момичета са по-хубави от нашите. Затова искахме да свирим тук.“

В шеги и закачки дочакахме Old Shores да се появят. Със задоволство забелязвам, че публиката е набъбнала и усмивките са се покатерили по лицата на присъстващите. Маршова стъпка, грухтене, този път мъжко, китари и микрофонии се преплитат над нас и ни разтърсват. Ритъмът преминава като тръпка по пода на Grindhouse, предава се от човек на човек. Всяка песен беше съпроводена от звучно „Наздраве!“ и галатен тост към събралите се меломани. „Кратичкият мъничък сет“, подготвен от Old Shores продължи наистина кратко – няма и половин час, откакто са излезли, и вече се прибират.

Дългоочакваният момент настъпи – Hexis се подготвят да взривят местенцето, удобно скрито нейде в полите на Цариградско шосе. Електроники, кабели, инструменти и самият квартет кръстосват рампата и откриват ударно концерта си. Шоуто им обаче трябва да върви с предупреждение към светлочувствителните и епилептиците – трескавите светлини откъм сцената са единственото нещо, което внася някаква видимост. Стремейки се по-скоро да слушам, отколото да гледам, успях да се насладя на онова, заради което час и половина пустосвах и метлосвах из софийските сокаци – живата музика. Подскачаници, виканици, многобройни поздрави се сипят от и към всеки един ъгъл, екзалтацията струи от квартета. Димът се сгъстява, задавя ме и си давам сметка, че по същия начин Hexis задавиха сетивото слух с наситените си акорди и барабани.

Бавно преминалата в сряда сутрин вторник вечер ме остави повече от доволна. Само малко заведение може да позволи смесването на публика и музиканти, а определено беше приятно да чуеш на английски с датски акцент, че „тия нашите групи си ги бива“. Сцената и пространството пред нея деляха един пулс и сякаш това е най-важното.