GOD IS AN ASTRONAUT, без заглавия

На всеки някога му се е налагало да скалъпи някакъв текст, независимо дали е било мейл, дали домашно по литература или бележки, гласящи: „Моля те, купи кафе, жизненоважно е!“. Повечето такива неща си вървят със заглавия, които трябва да са достатъчно кратки, но и доволно изчерпателни, точни, ясни, поетични, строги и какво ли още не. И концертните репортажи си имат заглавия, а когато липсват, винаги има недоволни. Базирайки се на факта, че концертната емоция е строго индивидуално пътуване, този път ще е от случаите, в които ми е писнало да изпадам в излишни лирически отклонения. Оставям на присъствалите да обобщят вечерта сами за себе си и сложат свое заглавие. Ще се радвам да ми напишете идеите си като коментари – тук или където и да ви попаднат тези писаници. А неприсъствалите се надявам да се доверят на максималните ми усилия да представя нещата обективно, без да нарушавам нечие фенско лично пространство.
По стара традиция времевата рамка е от голямо значение. Та, към 20:00ч. вече се бяха събрали точните, а в следващия половин час клубът се донапълни с бързащите да не изпуснат началото. Понякога си мечтая един ден да си имам клуб, в който постоянно да се случват концерти. И си обещавам, че ще си наема човек, който специално да подбира музиката за паузите между изпълненията. Така че до началото на концерта на God Is… слушахме Chris Cornell, Metallica и подобни тематични неща.

Сред пушеци и приглушени светлини, без особена показност излизат четиримата човека, стоящи зад името, предизвикващо учудени физиономии и разнообразни асоциации. Jamie Dean е човекът, отговарящ за synth-ефектите в музиката на бандата. Той беше и човекът, който всячески се опитваше да държи контакта с публиката чрез жестове, движения и няколко заучени фразички на български език.Така след поздрава му за добре дошли, без почивка в продължение на час и половина God Is an Astronaut се постараха да научим съвършено схемата на музиката им. А тя се състои от песни с много сходни структури. Имаш спокойно начало, дишаш, отпускаш се и се поклащаш насам-натам. После, без много елегантност, започват зверски набивки от рифове, които измиват спокойствието и отварят очите на повечето хора сред публиката. Всичко приключва рязко, без остатъчни звуци или ехо. Някои подскачат, други куфеят.. е, трети още продължават да се поклащат, но това сигурно е първият концерт, на който присъствам, където и най-големите ръбове, които познавам, успяха да се пораздвижат. Очаквано, сетлистът се завъртя около последния албум Origins. Другите албуми обаче също не бяха ощетени. Част от нещата, които чухме бяха:  Transmissions, All Is Violent, All Is Bright, The End of the Beginning, From Dust to the Beyond, Red Moon Lagoon, Suicide by Star, Route 666…

Jamie ни благодари, че през цялото време на концерта оставаме ентусиазирано, ръкопляскащи и крещящи от щастие. Ние благодарим, че нямаше подгряващи банди и концертът продължи точно толкова, колкото трябваше. След края му приятели ме разтрисат за раменете и ми крещят в лицето как това е един от най-яките концерти, на които са били някога. А тези хора, вярвайте ми, за били на мнооого концерти. Други пък още се реят из звуците и не са особено адекватни и комуникативни, трудно им беше да опишат толкова скоро как се чувстват. Много хубаво, много усмихващо. Единодушие мисля, че можем да постигнем и за звука, който беше извънредно чист и леко развяващ косите на хората пред сцената.
Чакаме тези гиганти (буквално, ха-ха) да се завърнат за следващия си албум, като е препоръчително това да се случи още следващия месец, няма да има оплакващи се. А и както те сами ни го признаха на няколко пъти – бяхме доста awesome публика!

Снимки от концерта може да видите в галерията на сайта, на страницата ни във Facebook, както и във Facebook страницата на събитието.