Обезглавяващо аутопсиращ ритуал в сърцето на юни

Autopsy е групата, спрямо чиито последни два албума мога с чиста съвест да приложа термина „олд скул“, дума и без това изтъркана отдавана от употреба и с напълно изгубен смисъл. Талази от групи и групички правиха и правят неистови напъни да звучат и да изглеждат като през осемдесетте или деветдесетте, при все че ядрото на членовете им и спомен няма от този период. Оставяме обаче комичната страна на живота, за да се потопим в дебрите на садизма, тържеството на умопомрачения разсъдък и тленността на плътта като религиозен принцип; или това е последното творение на ветераните: „The Headless Ritual“ (Peaceville Records, 2013г.) След невероятния , наистина звучащ автентично и вехто Macabre Eternal, Autopsy отново ни потапят в море от кървища и воняща на гнило плът чрез префинено-садистичната, религиозна форма на ритуала. The Headless Ritual е един 45 минутен воаяж в морета от съсирена кръв през планини от разчленени тела. Смрадта от разложението пропива всяка строфа, а в музиката се долавят легионите кръвожадни насекоми, впиващи се в разложената плът. Откриващото Slaughter At Beast House забява ритъма си, за да ни потопи и понесе бавно към унищожение, подхванато по-нататък от класическия и неповторим за групата звук в Mangled Far Below. Следват She Is a Funeral, Coffin Crawlers, размазването в When Hammer Meets Bone е пълно! Кратко, но съдържателно Thorns and Ashes, за да даде простор на друго любимо парче – Arch Cadaver. Парчетата следват своя безмилостен ход, а насладата за разлагащата ви се душа е неповторима и в Flesh Turns To Dust. Тоталната олд скул тресня Running From the Goathead и The Headless Ritual е завършен със самия себе си. Определено албума прави лятото ми по-дет музикално и ми дава сили и енергия да чакам и чакам … новия CARCASS.

ОЦЕНКА 9/10