Келтска пънк веселба с The Rumjacks в София

Още с влизането в клуба малко преди 20:00 се усети, че събитието тази вечер няма да бъде обикновен концерт. В Mixtape 5 постепенно се събраха почитатели на пънка, ирландската фолклорна музика и шумните купони. Организаторите от Wrong Events се постараха всичко да мине гладко – чашите се пълнеха и изпиваха бързо, от колоните се лееше ирландска музика, а настроението постепенно се покачваше. Поводът бе завръщането в София на австралийската келтска пънк група The Rumjacks – банда, любима на почитателите на скоростния пънк, съчетан с ирландски фолклор.
Преди появата на хедлайнерите сцената подгряха Sonas. Те започнаха с прекрасно изпълнение на шотландска гайда, а традиционните мелодии и инструменти постепенно изградиха атмосферата за това, което предстоеше. Групата, представяща се като най-голямата ирландска фолк банда в страната, показа защо заслужава това определение. Макар и с интернационален състав, музикантите бързо спечелиха публиката и я подготвиха подобаващо за основното събитие. Юмруци се размахваха във въздуха, а все повече хора започнаха да потропват и танцуват. Истински възторг предизвика и участието на танцьора на ирландски танци Росен Идеалов, който майсторски се включи в някои от композициите. С приповдигнато настроение и вече вдигнали градуса, изпратихме Sonas с бурни овации.
Когато The Rumjacks излязоха на сцената, още с първите ноти купонът стартира на високи обороти. Целта на всички беше една – да се радват на живота, обединени от любимата музика. Първите акорди бяха посрещнати с викове, аплодисменти и вдигнати във въздуха ръце. Енергията на групата бързо се пренесе към присъстващите и границата между сцена и зрители сякаш изчезна. Музиката на The Rumjacks е трудна за слушане на едно място. Пънк китарите, барабаните и фолклорните инструменти се преплитат в бързо и заразително звучене. Именно това е една от отличителните черти на групата – способността да превръща концертите си в общо преживяване, а не просто в изпълнение пред публика. Един от най-разпознаваемите моменти в репертоара на групата е „An Irish Pub Song“. Песента, превърнала се в своеобразна визитна картичка на The Rumjacks, отново събра хората в един общ хор.
След „A Fistful O’ Roses“ последва приветствие от басиста и един от оригиналните членове Johnny McKelvey. Той напомни, че е събота вечер и трябва да купонясваме подобаващо. Не беше необходимо да подканя много за следващия съркъл пит – сред присъстващите нямаше случайни хора и всички отлично знаеха какво се изисква от тях. Танците, подскоците и нестихващата вихрушка от тела пред сцената продължиха през целия концерт.
Забавно бе, че в клуба имаше и ергенско парти, а компанията лесно се открояваше сред тълпата по жълтите строителни каски. Тъй като The Rumjacks имат репутацията на група, която откликва на желанията на феновете, преди първите тонове на „Father’s Fight“ вокалистът Mike Rivkees покани бъдещия младоженец на сцената, за да направи стейдж дайв. Така купонът продължи на пълни обороти.
Последваха още познати и култови за бандата парчета. За момент темпото се забави с „Rhythm of Her Name“, преди отново да се върнем към добре познатата динамика. Песните от „Hestia“ вече се знаеха наизуст и се пееха с цяло гърло. Adam Kenny стартира с познатото интро на едноименната песен от албума на своята мандолина, Pietro Della Sala скоростно налагаше барабаните, а Gabriel Whitborne с режещите си рифове нажежаваше атмосферата. Kyle Goyette, който се присъедини към групата през 2023 г., добавяше със своя акордеон още повече фолк настроение към песните. Смяната на вокалиста през 2020 г. отдавна е останала в миналото. Mike Rivkees вече шест години е неразделна част от лицето на The Rumjacks и на сцената изглежда така, сякаш винаги е бил там. Със своята харизма, енергия и характерен вокал той не просто пое наследството на групата, а помогна тя да отвори нова глава в историята си. Последвалите години донесоха нови песни, албуми и все по-големи сцени, а настоящият състав звучи уверено и сплотено. Софийският концерт бе поредното доказателство, че The Rumjacks не просто продължават – те очевидно се наслаждават на един от най-силните периоди в развитието си.  Доволно разпети с „Light in My Shadow“, усетихме, че вече е дошло време за бис. След съвсем кратко презареждане и скандиране последваха финалните удари с „Goodnight & Make Mends“ и „I’ll Tell Me Ma“, които дадоха последен шанс на все още неуморимите фенове да се завъртят в мошпита.
Така, бързо и неусетно, приключи поредното участие на The Rumjacks у нас. Остана само надеждата следващата среща с тази неудържима комбинация от пънк енергия, ирландски фолклор и добро настроение да не бъде далеч. Защото някои концерти просто се слушат, а други са създадени, за да се преживяват.