The Dawn of Nothingness – 1 интервю 20 години по-късно

Бях си обещала, че аз през август на море няма да ходя, но когато осъзнах, че лятото неумолимо се изплъзва, реших да направя една бърза консултация с ChatGPT, относно събития, които биха убедили силната половинка в семейството, че има причина да е в опасна близост с пясъка и солената вода – все неща, които за едно балканско чедо са си библейски бич – и минути по-късно вече бях готова с боен план за действие, защото се оказа не само, че Морската градина ще се претвори в Рок арена, но и една група, която 16-годишното ми аз обожаваше, има паметна годишнина – 20 години бяха изминали от първия, пълнокръвен албум на The Revenge Project, и макар и аз да ги открих благодарение на парчето “1000 Voices”, с което ме будеше алармата за даскало, помнех, че този албум си е същинско пиршество за сетивата. Логистиката се дооформи и ден по-късно се озовах във влака за Бургас със слушалки в ушите и PVC в ръка, което, обаче, бе пълно с вода, защото махмурлуците след 30 не са забавни! – но най-вече и с един ценен телефонен номер в указателя. Предстоеше ми да се срещне със Staffa, на който безкрайно благодаря, че, покрай грижата за звука на всяко читаво събитие в града, успя да отдели време и за нас. А ето и какво си казахме със Станислав за хората, морето, музиката, винилите и шриланкските слонове.

Just Bo – Започвам това интервю с уговорката, че аз не съм нито критик, нито музикант, а просто почитател, така че това си е един разговор с фен. И точно, докато пътувах към Бургас си мислех, че последно съм слушала The Dawn of Nothingness от-до, когато пътувах за първия Spirit of Burgas през 2008-ма, и направо ми беше като досег с машина на времето да се потопя обратно в тази музика.

Staffa – Аз отвреме-навреме си ги прехвърлям, за да си припомням някои неща. Как е записано, как звучи, чисто любопитство такова, мое си, защото забравям. Те доста албуми вече станаха записани и ми е интересно да видя през годините дали има някакво развитие и какво е то. Дали е към по-добро или към по-кофти.

Just Bo – И? Kъм по-дoбро или към по-кофти?

Staffa – Мисля… Приемливо, да речем, че е приемливо нивото.

Just Bo – Не знам, на мен като емоция ми беше много приятно, все едно виждаш някаква стара тръпка, а той нещастникът, вместо да се е смарангясал с времето е станал още по-готин. Абе страшно хубаво ми беше да го изслушам отново. А вие, всъщност, как се събрахте изначално като идея, защото Revenge не е първата група за никого от оригиналния си състав?

Staffa – Ами как… Както става обикновено, на маса. 

Just Bo – На маса – а на колко години бяхте тогава?

Staffa – Е, с Revenge вече е…

Just Bo – По-зрял период?!

Staffa – Еми, колко по-зрял, начи 2000-та година, аз съм 75-ти набор.

Just Bo – 25 точно. Топ възраст.

Staffa – Аз съм бил на 25, а другите са били по-малки. А и Дейчо тогава, дето беше негова идеята. Дечо от Necromancer – басиста, той е по-голям, и те двамата с Николай Кустев – барабаниста, една вечер решили, там седнали, пили, там, к’во прайли, и решили, че трябва да направят проект, група, извън настоящите им групи, и решили да се обадят, примерно, на мене, и после, като се събрахме, се обадихме на Златин, Гани от Korozy – да му е лека пръста – имаше в началото един период, в който беше с нас, но той беше много кратък, и сравнително през годините съставът е такъв, постоянен.

Just Bo – Абсолютно. Което рядко се случва с група, която е на сцена от толкова много време.

Staffa – Е, сменяха се хора през годините, но дълго време са свирили и са се занимавали, и ги е държала тръпката в тая група, което е ок, няма кой знае какво голямо текучество. На мен ми е добре, да. 

Just Bo – Добре, а каква е разликата, когато сте започнали в началото с този проект, и сега 25 години по-късно, когато аз поне мисля, че няма хора в Бургас, които да не са чували за Revenge, дори да не ви слушат, дори да не е тяхното като стил…

Staffa – Е, има, малките сега, примерно, много от тях не са чували.

Just Bo – Дали?

Staffa – Еми да, защото техните герои са други.

Just Bo – Забелязвам, че младото поколение много слуша кораджийски изпълнения, сякаш всички малчугани слушат само това.

Staffa – Не, то дори не е и до кораджийски, сега какво слушат там от Spotify или от YouTube, или от където там слушат – това е друг въпрос, но говоря за това на какви концерти ходят, а те си ходят главно на концерти на техните връстници.

Just Bo – Нормално. А има нещо друго, аз имам наблюдения върху Стара Загора, например, и аз като бях в даскало да е имало 3-4 ученически групи, които свирят, а сега са в пъти повече. А в Бургас как е? Има ли такъв подем, на повече млади хора, които се занимат с музика?

Staffa – Чак подем не, но, може би, някакво постоянно ниво. Аз съм забелязал, защото с това се занимавам, през определен период от време става модерно, примерно, да свириш на китара и да направиш група.

Just Bo – Значи си е цикъл, като всяка друга мода, на 10 години, примерно завъртаме тренда?

Staffa – Е, може би, на по-малко, но да, защото имаше един момент, в който всички бяха рапъри и гангстери, и на тях не им трябваше да свирят на китари. Сега, малко, може би, се възвръща това нещо със свиренето на китари и искат да свирят, да правят групи, да правят музика, сега колко от тях ще се задържат – това е друг въпрос, но да речем, че в момента има някакъв такъв лек подем. И примерно, за Бургас, мога да кажа, че има няколко имена, които добре се движат. Примерно, сега Hellbound, нали, това е голям успех.

Just Bo – Аз ще си призная, че не съм ги слушала децата, но доколкото разбрах са спечелили трето място на Wacken.

Staffa – Да, да, да, което е голям успех, не просто за тях, то е успех за българската сцена, за България като цяло. Сега на кой му харесвало, на кой не му харесвало, това дори няма значение.

Just Bo – Да, винаги ще има някой стил, който ти харесва повече и такъв, който не слушаш. Вие също сте по-специфични, ся не сте AC/DC, има си хора, които 100% харесват вашето звучене, но и такива за, които музиката ви – просто не е тяхното питие.

Staffa – Да, аз съм напълно наясно, че Revenge няма да напълни, примерно…

Just Bo – Стадион Васил Левски.

Staffa – Или там някоя голяма зала, но през годините има някакви хора, които са я усетили тая музика и ни подкрепят, което… Може един да е, но на мен ми стига.

Just Bo – Между другото, това е другият момент, който забелязвам. Не знам колко от хората в България, които се занимават с музика, успяват да се издържат само и единствено с това, но има една много, да речем симпатична, разлика, която забелязвам, че когато хора, които се налага да работят и нещо друго, защото не могат да се издържат само с участия, свирят, абе някво много по-живо ми е, по-истинско… Тея хора наистина влагат всичко на сцената, защото те са си рок-звезди за една вечер и са тук сега, знаейки, че утре отиват, примерно, да редят плочки или да лепиш ВиК тръби…

Staffa – Повечето са така. Не говорим само за България. Говорим и в световен мащаб. Малко са тези, които се издържат само с музика.

Just Bo – Все съм си мислила, че това основно тук се случва… Не знам защо…

Staffa – Не, не, не… Няма как…

Just Bo – А някога?

Staffa – Е, някога, те имената, които са пробили и са останали, и могат да разчитат на финанси само от музика, те се знаят. От там нататъка всичко е лек компромис, може би, и пренареждане на приоритетите.

Just Bo – И, може би, на това да си фен сам по себе си, за да създадеш тази музика за останалите, които знаеш, че ще я припознаят.

Staffa – Да, не правиш компромиси с музиката си, с това какво ще свириш и мислиш, но правиш компромис с…

Just Bo – Свободното време?

Staffa – С времето, да, това е. Така че, винаги има един момент, който да не е на 100%. Примерно, ако се занимаваш професионално с музика, може би, пък ще има някой лейбъл, който да ти виси на главата и те натиска, и ти казва – ще правиш това и това, и това…

Just Bo – Абсолютно. А когато го правиш, когато ти прецениш – никой не ти пише правилата.

Staffa – Да. Всичко зависи от тебе и там вече идва момента, който е – доколко ти си способен да отделиш време за това занимание. Защото, колкото повече време си отделил, то си личи вече, когато се качиш на сцената. Винаги си личи, когато някоя група е дошла само за да се качи на сцената, да си направи едни снимки и после да ги публикува във Facebook, и тва е.

Just Bo – Има ли такива групи?

Staffa – Ами има да… Много са.

Just Bo – Брей… и подготовката реално… Липсва…

Staffa – На мен сега като на музикант и в същото време като на човек, който се занимава с озвучение, веднага ми прави впечатление кога една група е отделила време за репетиции и кога не е, защото голяма част не само от младите, но даже и от моето поколение музиканти, които се събират след известно време, просто е, за да си начешат крастата, и това се усеща, и аз на всички им го казвам. При положение, че имаш вход и едни хора дават пари да те видят, трябва малко да си си дал зор, а не айде, да свирим, да вземем едни пари, и да отбием номера, иска си занимаване.

Just Bo – А някога мислил ли си си, че, ако, примерно Revenge, беше група, която се е формирала, да речем, в Германия или Норвегия, щеше да има много по-голям успех?

Staffa – Ааа, не, дет метъла не е комерсиална музика. Още повече пък дет метъл смесен с някакви по-прогресив елементи… Още повече стесняваш аудиторията. Ние това нещо го правим съвсем съзнателно, но просто на нас ни харесва да свирим по тоя начин. И чисто като музиканти – техничната част на изпълнението, за нас е много важна. Винаги можем да изсвирим три акорда с леко дрезгав глас и повече хора да ни харесат, но не го правим.

Just Bo – Не е вашата цел…

Staffa – Да, примерно, да речем, аз го правя, но не и с Revenge, правя го в самостоятелните си неща.

Just Bo – Аааа, не съм съгласна, самостоятелните ти неща са супер силни. Тях ги гледам не толкова откъм технична гледна точка, а като послания, които музиката ти отправя. Просто текстовете ти са много въздействащи.

Staffa – Надявам се.

Just Bo – На мен ми харесват, на мен ми въздействат… но пак е въпрос на предпочитания.

Staffa – Но чисто техническо, като музика, като музикантщина, са направени така че да може всеки да ги изсвири. Ако има желание един ден да ги вади и да ги свири.

Just Bo – Но то, може би, това е и идеята, посланието да се предаде нататък.

Staffa – Да, и да са по-лесни и по-лесносмилаеми за хората.

Just Bo – И ако щеш по-лесно запеваеми.

Staffa – Е, за запеваеми, не знам, аз не съм чак толкова голям певец, ама да, това е, това е идеята там.

Just Bo – А какво ни очаква тази вечер? Предполагам ще изсвирите целия, първи, официален, пълнокръвен албум от-до?

Staffa – Целия, от-до ще бъде изсвирен плюс някакви изненадки, ако хората имат желание.

Just Bo – А ако сега сте намерили време за репетиции, това означава ли, че ще намерите време за нов албум?

Staffa – Revenge е такава банда, че, ако няма репетиции, няма да има и концерти. Ние песните няма как да ги забравим, но чисто физически, за да можем песните да ги изсвирим като хората на живо, просто трябва да има репетиции, защото се губи бързината, артикулацията – малко е като фитнес. Затова ние си знаем, че минимум един ден в седмицата трябва да отделяме за репетиция. Дали ще има концерти или няма да има концерти, репетициите се случват.

Just Bo – Добре, ще задам въпроса по друг начин – в хода на репетициите няма ли мераци за нов албум, вътък, желание, стимул…

Staffa – Има, разбира се, даже има и песни за нов албум, но понеже се захванахме сега да отпразнуваме това събитие, и, заради това, забавихме малко правеното на новия албум.

Just Bo – Разбира се, това си е сериозна годишнина, но значи ли това, че, да речем, до края на годината или началото на следващата, ще чуем нови неща?

Staffa – Е, не, няма срок.

Just Bo – Нов албум ще има, но ще стане, когато стане?

Staffa – Да – и ще бъде изпипан. Това е идеята, не, просто да има албум, но като има – да звучи като хората. А не някой като го чуе да си каже – ааа, тез пък какво са направили – или пък още по-лошо, аз да го чуя и да си кажа – въй, какво направихме.

Just Bo – Време е за логистичен въпрос. Понеже, в момента, на броени метри, вдясно от Barabar, се провежда и Rock Dog, вашият концерт тази вечер започва след участието на Милена на сцената пред Пантеона, нали?

Staffa – Да, няма да се застъпят, при всички положения.

Just Bo – Това е много добра новина за всички.

Staffa – Така че да, който има желание, след Милена, може да дойде тук.

Just Bo – Дето се вика, ако някой не е слушал Revenge, да дойде тука и да виси за какво става въпрос!

Staffa – Да, един вид да има градация. Милена ще ни подгрява. 

Just Bo – Добре, звучи, да.

Staffa – Който има желание, ще дойде. Лошото е, че датата съвпадна със Стринава.

Just Bo – Да, много хора са на Running free festival и въпреки че с Coroner не сте на една дата, никой не ходи на фестивал само за един ден…

Staffa – Да, но нямаше как. Не че не ги дообмислихме нещата, но просто това беше единственият вариант за нас, да направим датата в Бургас.

Just Bo – А като каза “датата в Бургас”, тази 20-годишнина ще бъде ли отбелязана и в други градове?

Staffa – Да, засега има само едно обявено събитие, в Добрич, но ще има концерти и във Варна, Русе, София…

Just Bo – Нещо така, по-близо до мен – Пловдив, Стара Загора, а защо не и Карлово?

Staffa – За Пловдив се опитахме, но не успяхме да намерим място, но трябва и между нас да се напаснем, и да видим кой кога може да вземе почивки, за да добавим още градове. Уикендите мислим да пообиколим.

Just Bo – Чудесно, това е много хубава новина. А този албум – “The Dawn of Nothingness”, ей сега за 20-годишнината защо не вземете да го пуснете на плоча? – това пак си е фенски въпрос, който вълнува личното ми музикоугодничество.

Staffa – Това е хубава идея, но трябва едни финанси да се отделят, за да може да се направи. Другият вариант е някой да се навие да го издаде на плоча, което е още по-трудно.

Just Bo – Бутиково ще е. Лимитирано издание, но ще стигне до правилните хора, а това го прави много ценно.

Staffa – О, да, знам, така е. В интерес на истината до сега с Revenge не сме издавали плоча, с Mosh-Pit Justice имаме три, мисля, живот и здраве за новия албум, мислим пак за плоча.

Just Bo – А ти като човек, който се занимава с озвучаване, наблюдаваш ли го това, че хората започнаха пак да се завръщат към винила ей така, както бяха минали изцяло на дигитални формати или това наблюдение е само вътре, в моя си балон?

Staffa – Има си го това нещо. Аз мисля, че всеки, който е слушал плочи, ще продължава да го прави. Просто сега има много места, от които можеш да си купиш плочи. Преди години просто нямаше от къде и слушаш, не слушаш – слушаш десетте плочи, които ги имаш от баща си, и това е. От тази гледна точка – скъпо удоволствие е, но с тези винил базари много се раздвижиха нещата и можеш да си намериш и по-евтини издания. Но винаги ще има и колекционери, които отделят средства за по-лимитирани издания, аз също си правя гевизелъци и имам такива.

Just Bo – Айде отправи една официална покана за довечера.

Staffa – Ами отправям официална покана към всички за тази вечер, 30ти август, Barabar, Бургас, Морската градина, заповядайте –  към 11 часа някъде започваме!

Just Bo – Айде сега аз да си задам кифленския въпрос, понеже гледам разни риалити формати, които не свидетелстват за добър вкус, но – как беше в Шри Ланка?

Staffa – Ми, как беше – много работа, много горещо, много гущери, много буболечки – големи…

Just Bo – Къпа ли слонове?

Staffa – Нееее. Само гледах. Ама падаха ми гущери на главата – големи. Огромни скрипи, скорпиони, паяци, хлебарки като мишки…

Just Bo – Мале, тея момичета как са оцелели там?

Staffa – Наложи им се. Те си мислеха, че отиват на почивка, ама…Ако питаш мен, винаги бих предпочел да озвучавам някоя рок-банда или метъл банда, или каквато и да е банда, отколкото да ходя по джунглите да озвучавам риалитита.

Не, че нямаше какво още да си кажем за мишките и девойките, но музикалният фон в Бургас е наситен от емоции и събития, които и аз ви каня да споделим заедно тази вечер. Ще се видим пред сцената на Rock Dog, за да подгреем с Милена, а после с крафт бира в ръка да се отправим към истинското събитие за нощта – The Down of Nothingness – 20 години по-късно – Barabar, час преди полунощ!