E-FORCE сред звездопада на времето

Дванадесети август. Вечерта на звездопада Персеиди. Вечерта на надеждите за сбъднати желания. Задушаващо-горещата августовска вечер ни подгонва да потърсим малко разнообразие в лятното безвремие. Обявеният преди известно време, без много публична шумотевица концерт на E-Force, е идеалният повод да се преброим онези, останали почти шепа фенове на старата школа. На онази музика, която преди N на брой години беше част от цялото. От онова „всеядно“ цяло, което слушаше екстремна музика заради самата музика. Заради музикантите, които я правят, смисъла и посланията й. И тогава нямаха значение разните там суб-, под-, пост- и подобни етикетчета и класификации. Просто обожавахме хората, които ни правеха едно цяло с музиката си и си мечтаехме някой ден да ги видим. Дали всяко нещо трябва да се случва с времето си или не… дълга тема за размисъл. Да не говорим, че и групата, с която принципно се свързва името на Eric Forrest дори в онези времена разделяше феновете на ултраси и такива от типа „остави ги тези, странни са ми“. Та… цяло поколение по-късно една частица от онези противоречиви Voivod, които създават и налагат нещо уникално в стилистиката на екстремната музика е сред нас. Вярно не за първи път, но за някой като мен, който за първи път се докосва до тази магия, моментът е уникален. Истински емоционално зареден и все пак много земен и човешки. Да, съдбата на музиканта, добил легендарен статус в собствената си страна, сега е да бъде искрено щастлив и благодарен, че някъде тридесетина верни фена са му засвидетелствали внимание и са споделили питието и изкуството му в тази южняшки темпераментна вечер. Но самият той сподели, че много повече се радва на такива малки клубни сбирки, където липсата (почти) на сцена не поставя бариера между него и феновете и за него това е истинска почивка. „Излизаш някъде на голямата сцена, казват ти какво да свириш, хората са далеч… и се чувствам като на работа.“

Но преди да споделя още от разговорите на по бира и взривоопасната смес от лятна буря и звезден дъжд, в които ни удавиха E-Force малко хронология.

Домакин на събитието беше Grindhouse Skateclub, а една сцена с E-Force делиха българската група JFT и украинските им колеги JINJER.

Just For Today или накратко JFT са млада софийска група, творяща Crossover Metal. Не съм сигурна пред колко зрители свириха, защото самата аз слушах сета им отвън, но пичовете забиха сърцато и юнашки. И въпреки, че всичко беше в скромни пропорции (освен напитките) създадоха усещането и атмосферата необходими на една екстремна вечер.

Украинците JINJER не са за първи път в България и си имат своите верни фенове, някои от които, очевидно, бяха дошли заради тях. Атрактивната и крехка Tatiana здраво държи предната линия като фронт дама и със завидна лекота стоварва в лицето ни както първичната агресия на гроул вокалите си, така и граничещата с невинност чистота на гласа си. Алхимичната смес от няколко стила прави музиката им интересна и неомръзваща. За своята около шестгодишна кариера групата има богата концертна дейност и заслужено признание за таланта си. Самите E-Force са впечатлени и Krof съвсем по музикантски започва да описва кое точно в техниката и начина на звукоизличане на музикантите му харесва. След около едночасовия сет на JINJER, Tatiana не оставя никой желаещ без усмивка и снимка за спомен и почти през цялата вечер е следвана от почитатели.

Скромното пространство в Grindhouse и огненото присъствие на шармантната Tatiana са покачили скалата на термометъра с още няколко деления. JINJER обявяват последна песен, а Krof ни казва „време е“ и грабва стойките за барабани, които до момента лежат наоколо. Началото беше неочаквано защото така и не разбрахме дали все още пробват саунда или тече първото парче, но чуденето ни не беше за дълго. Общо взето в този момент пролича кой заради коя група е там. Поуплътнилите се по време на изпълнението на JINJER редици сега са доста оредели, но както Krof отбелязва малко по-рано: „Това е музиката на младото поколение.“, което ми прозвуча като: „не можем да се сърдим или да искаме повече.“

Откриват с „Grieviance“ от новия им албум и продължават с още няколко песни на E-Force. Да кажа, че съм просто впечатлена, би означавало съвсем нищо. Това, което чух ме завладя, очарова, омагьоса. Пренесе ме в един друг свят. Като цяло за гледане нямаше много, който е ходил в Grindhouse Skateclub знае за какво говоря. Но в тази скромна до аскетизъм обстановка Eric, Krof, Tomas Skorepa и Marco Polo (чистокръвен италианец, тур китарист), създават плътна стена от звук, който те обгръща и засмуква като торнадо… или отнася като след сблъсък с „Meteor“, композицията която последва. Добрият стар Voivod, чиста мощ и енергия, която се просмуква до мозъка на костите.

Имах чувството, че зад кита не седи обикновен човек. Зад барабаните Krof е торнадо, лавина, бедствие, от което няма изход за бягство. Саундът те блъска в гърдите, отнася мозъка ти и се превръщаш в едно от онези тенекиени, психеделично-извънземни същества, които само Voivod могат да изваят чрез звук. Вярно, пред нас е само една част от емблематичната група, но съвсем отговорно мога да заявя, че саундът беше в пъти по-добър, отколкото на някои големи концерти, на които съм присъствала, а живите изпълнения са наситени със същия заряд и безкомпромисност, познати ни от студийните творби. Сетът включваше още три композиции на Voivod, които направиха безкрайно щастлива скромната фенска маса около сцената. Сигурна съм, че това, което E-Force поднесоха на софийските си фенове като качество, звук и изпълнение, по нищо не се различава от това, което са представяли пред хиляди на други места по света.

Афтър партито продължава с поредна порция бира и недовършените разговори от преди сета. Емоциите са още по-рафинирани, а дистанциите съвсем са се размили. Интересен момент беше, когато споделихме, че единственият репортер, който ще отрази събитието всъщност е блек метъл фен. Това обаче събуди интереса на Krof, който, оказа се, е свирил в два френски блек метъл проекта. Бързо уточнение на сцена и групи. Той казва, че е фен на Darkthrone и старата норвежка школа. Снимки, споделяне на впечатления от преминалия концерт. И… неизбежният момент на раздялата. Топли прегръдки и изказани надежди пак да се видим. Дано! Възможно е там горе, в този момент, някоя от падащите звезди да е носила заряда на нашите желания. Сред мекотата на умората в очите на Eric и Krof проблясват звездички на благодарност, щастие и мъничко тъга. Тръгвам си, затваряйки поредната страница с концертни спомени. Отнесла със себе си частица от музикалната история. Онази история, която се пишеше някак между другото, някъде от другата страна на земното кълбо… В онези времена, когато бяхме просто „метъл фенове“ и всички бяхме едно цяло. Както в тази окъпана в звезден дъжд вечер.

                Set list E-Force: