Интервю с басист (Евгени, Индиго)

Евгени Христов е роден в Стара Загора преди половин век и е басист с богат опит в алтернативната музикална сцена на България. В момента свири с група Индиго, която е основана през 2023 г., а преди това е бил басист на прогресив пънк групата Млък!, активна от 2004 до 2019 г. Музикалният му път обхваща суровата енергия на пънк и метъл сцената от 90-те до съвременния, динамичен звук на Индиго. Интервюто е проведено по време на фестивала We are going to Мъглиж.

Митака: Какво помниш от алтернативната сцена в Стара Загора през 90-те години, когато си бил тийнейджър?
Евгени: Алтернативната сцена през моето юношество беше силно повлияна от пънк, траш и дет метъл. Следях тези стилове като млад и участвах в неформални музикални проекти. С приятели имахме група, наречена Dustfull Pockets, която записа само едно парче, което все още се излъчва по БНР Стара Загора. Музиката ни беше различна в сравнение с други местни групи, които свиреха повече траш, пънк и дет метъл.
Митака: Може ли да се каже, че Стара Загора имаше свой специфичен звук по това време?
Евгени: Ако говорим например за Сиатъл с неговия гръндж, в Стара Загора нямаше такова нещо. За съжаление, тогава липсваха клубове, в които да се свири редовно, но имаше интересни концерти в студентския дом и рок фестивали в летния театър. Спомням си групи като Пароксия и Троскот, част от чиито музиканти бяха мои съученици.
Митака: Свирил ли си в други групи в периода между Dustfull Pockets и Млък!?
Евгени: Не, Dustfull Pockets беше сравнително краткотраен проект, а след това дълги години не свирих активно. Реално през април 2004 г. се роди Млък! и тогава отново се качих на сцена.
Митака: Кои басисти са ти повлияли най-много – международни и български? Имаш ли конкретни албуми или песни, които са те вдъхновили да хванеш баса?
Евгени: Не съм се фокусирал изключително върху баса като отделен елемент, а гледах на ролята му в контекста на цялата група. Сред международните музиканти, които ме вдъхновиха, беше Billy Gould заради умението му да избира правилния тон. Иначе не мога да не спомена групи като Rage Against the Machine и Alice in Chains. Ценях басистите заради тяхната функция в групата, а не заради индивидуални изпълнения. Не мога да посоча конкретни албуми или песни, но за мен беше важно как басът изгражда цялостния звук, вместо да се откроява самостоятелно.
Митака: Как беше началото на Млък! и кои бяха най-запомнящите се моменти за тези 15 години?
Евгени: Тези 15 години бяха цяла епоха в моя личен живот. С Млък! започнахме около 2003–2004 г. с репетиции и експерименти по апартаменти и квартири, които постепенно оформиха уникалния ни стил. За 15 години групата еволюира от по-тежки и шумни албуми към по-мелодични и повлияни от други стилове, но с постоянно развитие. Бях доволен от постигнатото, а последният ни концерт през 2019 г. беше съзнателен финал, с усещането, че постигнахме целите си. Взехме от сцената това, което можехме, и дадохме всичко от себе си.
Митака: Индиго стартира през 2023 г. като трио със сингъла Булеварди. Как се присъедини към тях?
Евгени: Индиго вече имаха записан албум, но нямаха концерти на живо, тъй като бяха без басист. Присъединих се след разговор с дъщеря ми, която е на една възраст с членовете на групата. На първата репетиция ги предизвиках с парчета от Jimi Hendrix, Alice in Chains и Soundgarden, а те ме изненадаха, като показаха, че познават много повече песни на тези изпълнители, демонстрирайки сходни музикални вкусове. Още на втората репетиция започнахме подготовка за първите ни концерти, за да научим песните заедно и да се сработим като истинска група с басист. Що се отнася до албума – басът е бил композиран и записан от барабаниста Виктор, който е и саунд инженер.
Митака: Имаш ли идея откъде идва името Индиго?
Евгени: Нямам представа. Групата вече се казваше така, когато се присъединих.
Митака: Между Индиго и Млък! си свирил и в Adibas. Какво можеш да ни кажеш за този период?
Евгени: Не беше между Индиго и Млък!, а паралелно свирих и в двете групи. За кратко време имахме 3-4 концерта заедно. На един от тях първо свирих с Adibas, а после с Млък! в легендарния клуб „О’Шипка“. На фестивала Berkstock също свирих с Млък! и Adibas, но две поредни вечери.
Митака: Млък! бяха по-весели и с елементи на ска, докато Индиго имат по-сериозни текстове. Как виждаше разликите?
Евгени: Не съм съгласен, че Млък! бяха точно ска – с Крис, певецът, ги определяхме по-скоро като прогресив пънк, заради разнообразието в музиката ни – динамична, разчупваща стилове и преминаваща през различни жанрове в рамките на едно парче. Индиго ме привлякоха, защото също не робуват на конкретен стил и не се вписват в определена рамка. Макар албумът им да е по-мек, на живо имаме силен китарен уклон. Освен това членовете на Индиго са изключително талантливи музиканти с добро отношение към музиката и помежду си.
Митака: Имате ли планове за нови записи, концерти или турнета?
Евгени: Планираме концерт на живо от студиото на Александър Наков от Amps on Air, който най-вероятно ще се случи през септември. Аз самият, докато работех сам вкъщи, натрупах доста идеи за нови песни, които смятам, че ще се впишат добре в репертоара на групата. Освен това използвам добрите си контакти с хора от музикалната индустрия за поредица от клубни концерти. Ако всичко върви по план, скоро може да имаме достатъчно материал за нов албум.
Митака: Кой пише текстовете?
Евгени: Илиян, пеещият китарист на групата, е основният двигател в това отношение.
Митака: Какво е впечатлението ти от фестивала в Мъглиж?
Евгени: С Млък! свирихме на първите три издания на фестивала преди около 10–12 години. Изпитвам огромно уважение към организаторите Йордан Тотев и Иво Руев, които създадоха и изградиха този фестивал. След 9-годишно отсъствие бях впечатлен от приятелската атмосфера и изключителната организация. Еволюцията на фестивала е просто невероятна!