Една (не) класация на прогресив рок албумите. Поглед към 10 фундаментални записа.
Това не е класация. Да се категоризират музикални произведения в жанра прогресив рок би било не само прекомерно субективно, но и a priori престъпление срещу самия жанр – винаги и без изключение. Стилът е експериментален, ексцентричен… еклектичен. В това се крие неговата неповторима красота, вълшебство, великолепие. Ще заимствам думите на германския философ Юрген Хабермас, който видя модерността като проект, който е обречен да бъде „незавършен“, като кажа, че прогресив рока е именно такъв музикален свят – безграничен, безкраен… незавършен.
И все пак какво четете? Четете един опит за извеждане на 10 от най-фундаменталните за стила албуми издавани до ден днешен. Фундаментът в случая е съвкупност от характеристиките на албума и ефектите, които даден албум е имал през годините, като най-важните според мен са: влиянието и иновативността.
Влиянието е абстрактно понятие и се отнася до влияние върху други банди, изпълнители и музикални среди, влиянието върху феновете, като тук взимам предвид и теста на времето и устойчивостта на това влияние при смяната на поколенията и накрая в един абстрактен смисъл – влиянието върху културата на модерността в западния (предимно) свят изобщо.
Иновативността е съвкупност от креативност в техническо и лирическо отношение на самите композиции в албума и тяхната оригиналност. Пионерството, колкото и релативистично понятие да е в музиката в значим фактор при изграждане на „култов“ статус на даден изпълнител и формирането на самите рамки на даден стил или течение.
И така. Приятно четене и слушане. Потапяме се в един магически, вълшебен, трансцедентален свят… този на прог рок музиката.
Албум символ на рок културата. Триумф на психеделичния гений на британската четворка. Прогресивът е имплицитно експериментален стил. The Dark Side of the Moon е именно такъв албум – излизащ извън границите на музикалните парадигми и предизвикващ сетивата и въображението.
Влияние – 10/10
Иновативност – 9/10
- King Crimson – In the Court of the Crimson King (1969)
This is where everything begins. Първият албум на King Crimson може смело да бъде наречен пионерен, култов и неповторим! Защо ли? Защото се позиционира като „лакмус на качество“ на прог рок музиката до ден днешен. Да, стилът е експериментален и отворен. Но също така е вярно и че именно тук се поставят (невидимите) граници за това, което милиони хора наричат качествен и оригинален прог рок вече 50 години!
Влияние – 8/10
Иновативност – 10/10
- Pink Floyd – Wish You Were Here (1975)
Може би най-емоционално въздействащия запис на Флойд. Разбира се, интерсубективното преживяване е строго индивидуално, но самите песни имат несъмнено такова въздействие.
Влияние – 8/10
Иновативност – 7/10
- Marillion – Script for a Jester’s Tear (1983)
Marillion могат (условно) да бъдат наречени пионери на нео-прогресив рока. Този суб жанр на прогресив рока се утвърди през последните 4 десетилетия и в неговите „рамки“ се появиха безброй качествени и дълбоко смислени и емоционални (което всъщност е и ключова характеристика на стила) албума. Първият албум на Marillion остава и най-емблематичния такъв, не просто заради магическото вокално присъствие на Fish, но и заради цялостната атмосфера на лирично приключение, което очаква слушателите на Script For Jester’s Tear..
Влияние – 6/10
Иновативност – 6/10
- Camel – Mirage (1974)
За Camel няма какво да се каже на почитателите на стила. А за останалите остава съветът – чуйте Mirage. Дързък, смел и иновативен албум, безспорен връх в творчеството на бандата, който остава трайна следа в историята и развитието на стила.
Влияние – 6/10
Иновативност – 6/10
- Eloy – Ocean (1977)
Frank Bornemann не е от онези музиканти и композитори, на които съдбата е отредила да станат комерсиално известни. Но е от тези, на които Провидението е дало дарба. Шестият студиен албум на германската банда е техния връх, техния шедьовър. Албумът звучи последователно, стегнато и пренася слушателя в един атмосферичен прог рок океан където властва Посейдон. Eloy са безспорно значима група – имат собствен стил, имат класа, имат океан.. насладете му се.
Влияние – 3/10
Иновативност – 6/10
- Grindrolog – Lady Lake (1972)
Вторият студиен албум на британците едва ли е най-популярния запис на прог сцената в началото на 70-те години, но това не означава, че не е вдъхновен и задълбочен. Специфичният стил, атмосфера и и индивидуалност на творбата я нарежда сред бижутата на стила, които не трябва да бъдат забравяни. В лирическо отношение се засягат теми от пацифизмът и поклонението до мотиви от безсмъртния Чайковски и неговото Лебедово езеро..
Влияние – 2/10
Иновативност – 7/10
- Rush – 2112 (1976)
Бих си позволил да наредя канадската банда в една своеобразна „Света троица“ на прог рок културата – заедно с Pink Floyd и Yes. 2112 има всичко – иновативност, собствен стил, мелодични партии и технични китарни сола. Албум изпреварил времето си (клиширано, но факт) с поне 20 години.
Влияние – 7/10
Иновативност – 5/10
- Catapilla – Catapilla (1971)
Там където се пресичат джаз, рок и наркотична (да не кажа хистерична) психеделия се ражда Catapilla. Мястото е Лондон в края на 60-те. Групата успява да остави всичко на всичко два студийни албума. Дебютът им Catapilla е дълбок, като бездна, в която ако гледате достатъчно дълго ще отговори на погледът ви.
Влияние – 3/10
Иновативност – 7/10
- YES – Close to the Edge (1972)
YES са една от групите, чието име е синоним на „класика в прог рока“, колкото и силно твърдение да е това. Творчеството им една от колоните, на които се обляга и изгражда стилът през 60-те и 70-те години. Великолепната петорка съставена от Jon Anderson – вокали, Chris Squire – бас, Bill Bruford – ударни, Steve Howe – китара и киибордистът Rick Wakeman то няма да съжалявате ще ви въведе в един магичен музикален свят. Close to the Edge е рафиниран албум, всяка нота, всеки пасаж пасват като парче от пъзел, докато разкриват на слушателя цялостната красота на автентичния прог рок, такъв, какъвто той е бил, е и ще бъде..
Влияние – 8/10
Иновативност – 5/10
aвтор: Guderian
За MetalHangar18 (254 публикации)
Няма нищо тук 🙁
MetalHangar18's RSS Feed
Следващ концерт
- Hypocrisy
- 14 апр. 2026 - София
- Hypocrisy
-
„Operation: Mindcrime“ оживя за последен път с гласа на GEOFF TATE (0)
На 4 април 2026 г. клуб Joy Station в София се превърна в сцена за едно от най-специалните събития за […]
преди 8 часа
-
Един уд и приятели в Rebels (0)
Заповядайте на вечер, в която ще властва удът – музикален инструмент, произхождащ от Близкия изток и пропътувал хиляди години, за […]
преди 14 часа
-
Френските симфоник дет метъл виртуози Aephanemer се завръщат в София (0)
Концертът ще е на 22-ри ноември 2026 г. в клуб Live & Loud (София, ул. Позитано №8).
Билети в офис […]
преди 15 часа
-
KHANЪ обявяват поход за новия си албум „Битка“ (0)
Фолк метъл четата KHANЪ обявява датите за промо турнето към албума “Битка”, който излиза през май тази година.
Походът започва […]
преди 15 часа
-
Интервю с Тина Христова от G.ROCK! (36)
Неведнъж сме заявявали, че една от основните ни цели (а може би и най-съществената) в Metal Hangar 18 е всячески […]
преди 13 години
-
Тридневен рок фестивал в Банкя през септември (32)
На Хиподрума в Банкя (бившото лятно кино) между 13 и 15 септември ще се проведе фестивалът „Sense Of Rock“ с […]
преди 12 години
-
Официално изявление на TICKETSTREAM относно билетите за Most Of Evil Fest (28)
В следствие на проблеми, свързани с организацията на изминалия Most Of Evil Winter Fest (2-3 декември 2011, Зала Юбилейна) и […]
преди 14 години
-
Забрана за летни фестивали в Европа до 2025 година (26)
Fake News! Първоаприлска шега! Самите ние сме фенове и пълната суша в музикалния ни живот ни засяга не по-малко […]
преди 5 години
-
MOTIONLESS IN WHITE – “Disguise” (2019) (1)
Днес се завръщам с още едно емоционално ревю, което ще включва доста мрак и як метъл, а именно ревюто на […]
преди 6 години
-
SABATON и ACCEPT с концерт у нас на 10 март 2017г.? (3)
Шведската бойна машина SABATON и хеви метъл легендите ACCEPT с концерт у нас на 10 март 2017г.?
(още…)
Recommend on […]
преди 9 години
-
BOLG пускат своя нова песен (0)
BOLG пускат песен от предстоящия си албум, очакван през есента. Парчето ще бъде представено на живо за пръв път на промо концерта […]
преди 11 години
-
DAVE LOMBARDO напуска PHILM (1)
Бившият барабанист на SLAYER Dave Lombardo е напуснал експерименталната пост-хардкор банда PHILM, която основа преди няколко години заедно с китариста/вокалиста […]
преди 10 години
-

Много готина статия! Половината от тия албуми са ми в личната класация не само за любими прог-албуми, а и за любими рок-албуми въобще. Точно снощи пак си пуснах „Close to the Edge“ (мамка му, продължавам да настръхвам при онзи пасаж с „i get up, i get down“ и последващото епично включване на църковния орган 🙂 )…
За „In the Court…“- абсолютна класика. Всяко нещо вътре си е на мястото (а „пеенето“ на Грег Лейк в „21st Century…“ си остава едно от най- бруталните изкривявания на човешкия глас в рок-песен, което съм чувал 🙂 ). Единствено малко ме дразни инструменталната част на „Мoonchild“ с тези скучновати и леко досадни скърцания, тракания и китарни ефекти (той по принцип Робърт Фрип си ги обича тия неща и често ги използва и в следващите албуми на групата), ама звуковата, мелотронна вълна, която те залива след това с едноименната песен дала и заглавието на албума, „изритва“ всякаква скука от главата ти 🙂 …
За Мерилиън аз лично бих поставил „Misplaced Childhood“ 😉 , за Ръш съм съгласен, а за Пинк Флойд абсолютно на ваше мнение (най- любимата ми група са и съм страшно доволен, че имах късмета да гледам Уотърс и при двете му РАЗМАЗВАЩИ шоута в България). Айде, стига съм писал тия дълги „фермани“ и поздрави на екипа на Хангара 🙂 …