Нашите приятели и техните годишни класации

Изтеча поредната година. И разбира се, имаше много нови албуми, които са впечатлили както нас, така и вас. В необятното море на съвременната музика е все по-трудно да извлечеш целия поток информация и да преслушаш всичко излизащо. Ето защо решихме да се допитаме до няколко наши приятели и те да представят своите фаворити от изтеклите 365 дни.

Естествено, очаквайте и традиционната класация на Екипа на Metal Hangar 18.

Васко Катинчаров (ФРАКТУРА)

1. Mastodon – Emperor of Sand
2. Myrkur – Mareridt
3. In This Moment – Ritual
4. Code Orange – Forever
5. Sepultura – Machine Messiah
6. The Charm The Fury – The Sick, Dumb & Happy
7. Trivium – The Sin and the Sentence
8. Stone Sour – Hydrograd
9. Body Count – Bloodlust
10. Samael – Hegemony

Благовест Петров (EUFOBIA…)

1. Dying Fetus – Wrong One To Fuck With
2. Body Count – Bloodlust
3. Obituary – Obituary
4. Kreator – Gods Of Violence
5. Haemorrhage – We Are The Gore
6. Municipal Waste – Slime And Punishment
7. Lock Up – Demonization
8. Prong – Zero Days
9. Immolation – Atonement
10. Sinister – Syncretism

Антонио Митов (VELIAN)

1. Ne Obliviscaris – Urn
2. Trivium – The Sin And The Sentence
3. Sons of Apollo – Psychotic Symphony
4. Persefone – Aathma
5. Sorcerer – The Crowning of the Fire King
6. Kreator – Gods of Violence
7. Adagio – Life
8. Soen – Lykaia
9. Arch Enemy – Will to Power
10. Wintersun – The Forest Seasons

Антон Андонов (FRAGMENTS OF EXISTENCE)

1. Akercocke – Renaissance in Extremis
2. Vallenfyre – Fear Those Who Fear Him
3. Paradise Lost – Medusa
4. Kreator – Gods Of Violence
5. Mastodon – Emperor of Sand
6. Anathema – The Optimist
7. Ulver – The Assasination of Julius Caesar
8. Enslaved – E
9. Fen – Winter
10. Soen – Lykaia

Fyeld

1. Body Count – Bloodlust
2. Mastodon – Emperor Of Sand
3. Ghost – Popestar (EP)
4. Kendrick Lamar – Damn
5. Hour Of Penance – Cast The First Stone
6. Paradise Lost – Medusa
7. Septicflesh – Codex Omega
8. La La Land (OST)
9. Trivium – The Sin and the Sentence
10. 40 Days Later – Alterations

Ивайло Александров (RAWK’N’ROLL)

2017 е доста богата на албуми, които доста послушах и въртях. Но не са много тези, които ми стават веднага любими на съответната банда. Моят топ 10 е всъщност топ 1, с доста яки неща, циркулиращи около него, но на почетно разстояние и позиция, варираща спрямо настроението.

1. Ulver – The Assasination of Julius Caesar
Абсолютният фаворит и шедьовър на 2017. Ulver отдавна изоставиха тежкия метъл и експериментират с каквото им е интересно. В случая – с адски зарибяващ и хубав синт поп. По-дoбре от новия Depeche Mode, например.

2. Life of Agony – A Place Where There’s No More Pain
Като новооткрит фен на Life of Agony съм адски късметлия, че в същата година, когато открих колко са яки, те издадоха първия си нов албум от 12 години – убийствен алтърнатив метъл. Бандата е в страхотна форма и явно Мина, след смяната на пола си, се чувства страшно удобно в кожата си. А успях и да ги гледам в Бирмингам. Да, 2017 за мен мина под знака (и логото) на Life of Agony.

3. Кайно Йесно Слонце – Mare Verborum
И за моя искрена изненада, се сцепвам да слушам новия албум на Кайно Йесно Слонце. Под привидната монотонност се разкрива великолепна дълбочина, спокойствие и акустично-амбиентална красота. Разкошен за вечер с книга в ръка.

4. Bjork – Utopia
Никога не съм бил голям фен на Bjork. И освен първите два албума, които имам на плочи, друг неин не съм си купувал, защото харесвам само отделни парчета. Но Utopia ми влезе изненадващо добре – мек е, хипнотичен и с разкошна атмосфера. Естествено, постоянно криви в ритмиката и има тиха истерия, но е някак светъл и жив. Много хубав.

5. Mental Architects – Ascend
Изкачването на Mental Architects e може би най-добрият български албум, излизал в последните години. Великолепна концептуална и едновременно с това инструментална творба – песните са писани на базата на изкачването и слизането от връх Мальовица на тримата в бандата. А на върха горе е написана и записана основната тема на албума. В него има всичко, което може да се очаква от Mental Architects – и пост-рок, и мат-рок, и рифове, и тежест, и хармония.

6. Me And That Man – Songs Of Love And Death
Никак не се изненадвам, че Нергал е записал албум, тотално в духа на Nick Cave и King Dude. От няколко години той е супер запален фен на Nick Cave. Истински интелигентен и любопитен артист, беше въпрос на време да запише нещо, доста различно от Behemoth. И въпреки че албумът е тенденциозно Никкейвски и песните са с умишлено търсено звучене и настроение, си остава чудесен музикален продукт. Да, продукт.

7. Robert Plant – Carry Fire
Robert Plant е вечен. Единственият (май) от старите рок кучета, който никога не направи компромис, нито пък зацикли в стила на старата си банда, издавайки вехта музика, подохдяща само за една епоха от историята на рока. Carry Fire е и рокаджийски, и фолкаджийски, и баладичен, и лиричен албум, съвсем в духа на записите му от Dreamland насам.

8. Myrkur – Mareridt
Когато се появи явлението Myrkur, любопитно му хвърлих едно ухо – все пак излезе на някои от най-яките нишови фестивали, а десетки издания и тренд сетъри се спукаха да я хвалят. И първият й албум никак не ми хареса. През септември обаче ми попадна Måneblôt от предстоящия тогава Mareridt. Ами, зяпнах, като го чух. Много ми хареса обуздано-дивият (а де?) блек метъл саунд и леките Wardruna вмятания тук и там из албума. Веднага, когато се появи, си го взех, а на 4 декември я гледах в Белград. Мисля, че това говори достатъчно.

9. Five Horse Johnson – Jake Leg Boogie
Много обичам тия буги-блус рок пичове от Толедо. Това им е вече осми албум и си е същият готин и сърцат рокенрол, както и останалите. Няма изненади, няма и разочарование. Има хармоника, блус, рок и жажда за бира.

10. Samael – Hegemony
Не е най-добрият албум на Samael. Не е и най-лошият. Важното е обаче, че и с нов човек в състава, швейцарците са си тук и не ги е страх да издават нова музика. И са дотолкова добри (и любими), че просто няма как да извадят слаб албум. Тук са сякаш малко по-тежки и повече метъл от … Passage насам (не броя онази изгъзица Above, ужасен и ненужен шум). Разбира се, че ще си откъсна главата на концерта им.

Ами, тези са като че ли. Иначе много ми харесаха новият Roger Waters, Bell Witch, едни супер неизвестни пичове от Орегон – Sól издадоха страхотен и мрачен пост-метъл албум през февруари (казва се Upheaval и го препоръчвам и на фенове на Daemonarch), шведите Ordos също извадиха доста як дуум. Учудващо доста послушах новия Alice Cooper, новият Tori Amos е най-добрият й от 10 години насам. Blut Aus Nord също ми хареса много, новият Morbid Angel е супер, но тия двата тепърва ще ги слушам още. Новият на Charlotte Gainsbourg е много, много хубав електро инди поп. А Shadow Of The Sword на Stalker е толкова откровен поклон към спийд/траша на 80-те, че ми е почти пародиен. И ме кефи зверски, хаха. Та така, има и още доста неща, които не съм слушал от 2017, а вече почват да се появявят албуми от догодина (новият Summoning е екстра), да не говорим, че чакаме нови албуми от Monster Magnet и Clutch.