Интервю с Helmuth (BELPHEGOR)

 Тъмните дни на есента и зимата са над нас, а BELPHEGOR поставят следващия знак към Ада. Те са една от най-постоянните екстремни банди на съвременната метъл сцена и са готови безкомпромисно да атакуват човечеството за пореден път. 24 години след създаването си, BELPHEGOR са по-силни от всякога. Наскоро имахме възможността да поговорим с техния фронтмен Helmuth. Разговора с него може да прочетете по-долу.

BELPHEGOR стартира преди 24 години. Как би описал всичко, през което е минала бандата?
Все още сме тук, по-силни от всякога и това може да го усетите в новия ни албум „Totenritual“. Разминавал съм се на косъм със смъртта, обиколял съм света и съм станал по-силен, запазвайки своята същност и тази на групата, с което много се гордея.

Вие сте група, която винаги е била разпознавана от метъл обществото и е следвала един специфичен образ на музика и концепция. При „Totenritual“ как стоят нещата?
Никога не сме следвали някаква определена формула и винаги сме опитвали да работим в различни студиа, с различни продуценти, хора и т.н. за да не угасне пламъка в нас. Мразя да съм в застой и да не пробвам нови неща. Постоянно добавяме нови елементи в музиката си, а това се забелязва с времето. Примерно в новия албум има някои песни, които трябва да чуеш поне четири или пет пъти за да различиш „нюансите“ между тях. Бих казал даже, че това е най-порочния ни албум досега, защото има една неясна ритуалистична тема в деветте композиции, която ги кара да оживеят. Точно това целихме да постигнем.

Как точно протече композирането и записването на този албум?
„Totenritual“ е перфектният образ на BELPHEGOR – даже придава на групата още по-дълбок и зъл смисъл. Композиции като „Baphomet“, „The Devil’s Son“, „Swinefever – Regent Of Pigs“ са най-добрите примери за това как сме искали да звучим. А самото качество на звука е просто брилянтно и впечатлявящо. Нямаше да го постигнем без помощта на Jason Suecof и Mark Lewis от Audiohammer Studios. Обратната връзка, която получаваме засега, е невероятна. Някои не ги кефи толкова много, други са леко „обидени“, но аз съм окей с това. Те губят, не аз.

Каква е основната идея зад обложката и какви са вашите интерпретации за нея?
Първо работихме със Seth от SEPTICFLESH за кориците на „Pestapokalypse VI“ (2006) и „Conjuring The Dead“ (2014). Няколко години по-късно отново обединихме сили и заедно създадохме една мрачна и смразяваща тялото обложка. Мога да се опитам да обясня как получих този образ в едно от виденията си, но според мен, феновете трябва да си създадат собствена интерпретация на нея, вместо да тръгна да разказвам и да остана неразбран.

Сатанизмът и това да бъдеш самосъзнаващ се човек са едни от основните теми в текстовете на BELPHEGOR. Вярващ ли си или смятяш, че няма по- висше божество от човека?
Всичко опира до магията и собствения ни произход. Винаги съм следвал философията на Луцифер – този горд, възвишен и величествен образ на Сатаната, който носи светлината със себе си и се е противопоставил на всякакви влияния. Един човек трябва да взима собствени решения, да извърви своя път като бунтар, подиграващ се на масите. Описвам себе си като атеист с наклонности към нихилизъм. Има голяма доза неизвестност и мистерия около BELPHEGOR, винаги е имало и така ще си остане. Знаеш ли, вдъхновявам се от всичко, което видя с очите си. По време на турне сме се запознали с безброй интересни личности по целия свят: хора, които са малко или много луди и винаги ни е било интересно да разберем как живеят.

Освен това, обожавам всякакви книги за окултните и странни неща, черната магия, канибализма, серийните убийци и т.н. Всичко, което е мрачно и дискомфортно за хората, грабва вниманието ми. През живота си получих много шансове да науча и да узнам, че истинският живот е много по-странен от която и да е художествена проза.

Вие не сте типична блек метъл банда. Каква е причината повечето хора да ви описват като такава?
Ние свирим брутален, екстремен дет метъл с неизвестни блек метъл влияния. Никога не сме казвали, че сме блек метъл банда. Не ме разбирайте погрешно – обожавам много блек метъл музиканти, но определено не сме такива откъм музика, и откъм текстове. Хората от пресата са ни лепнали този етикет. Не че ми пука особено, но ако трябва да съм честен, музиката на BELPHEGOR е прекалено брутална, динамична и технична за да бъде сложена в категория „Блек Метъл“. Ние сме музиканти, които постоянно се опитват да надминат себе си по отношение на свирене. Примерно, сега в „Totenritual“ бас китарата е на ниво, което никога досега не сме успявали да достигнем.

Посланията на музиката ви не са адресирани към никого, но много хора се чувствам провокирани от тях. Даже миналата година имаше конфликт между теб и някакъв християнски активист в Санкт Петербург. Защо според теб тези хора смятат музиката ви за провокативна и дори заплаха за ценностите им?
Ако хората оценяват работата ни, това е страхотно – оценяваме го и сме тук заради тези хора. Някои ни мразят, други се обиждат от нас, с което съм напълно окей. Няма да си губя нито енергията, нито времето, за да ми пука какво мислят тези хора и какво говорят за нас. По-добре негативна критика, отколкото никакво внимание. Аз съм доволен, намирам всичко за перфектно и най-малко мисля, че аз съм жертвата на подобни активисти. BELPHEGOR ще продължи да свири своята музика, насочена срещу всички тенденции и институции като църквата и това никога няма да се промени.

Много концерти бяха отменени в Русия от същата организация на християнски активисти. В същото време, групи, чиято музика е не по-малко „анти-християнска“, не са имали такива проблеми и са си провеждали концертите безпрепятствено. Смяташ ли, че това може да бъде тенденциозно и насочено само към групи от определени страни?
По света винаги са се случвали безброй глупости и от тях винаги се е пораждало някакво вдъхновение за изкуство. Религията все още е в основата на политическата власт в повечето страни и докато има овце, ще има корумпирани тирани, които имат намерение да ги водят. Религията е най-ефикасният начин да се контролира и плесне голям брой хора, така че не виждам истинска свобода на изразяване, която да се случва някъде по света.

Това ми показва, че вършим работата си както трябва и виждам, че те ни взимат толкова на сериозно, че ги считам за врагове. Ние не сме тук, за да угодим на всички. Първо се грижим за себе си. Ако хората ни възприемат и зачитат нашето наследство, това, зад което стоим в продължение на 24 години, наистина много го оценяваме. Тези хора са причината, поради която ние все още сме тук и можем да апелираме към мъртвите.

Трябва да се отбележи, че ако онзи конфликт се беше случил на друга земя, последствията за онези лицемерни престъпници щяха да бъдат различни. Благодарение на г-н Karl Sanders от NILE, цялата ситуация премина без излишни сблъсъци. Какъв лоялен жест от Karl, никога няма да го забравя. Само като си помисля, че всичко можеше да излезе извън контрол… И не, тази ситуация не промени нито една част от моя живот. Сега  просто мразя и презирам църквата още повече и дори написахме песен за тези объркани хора – „Swinefever – Regent Of Pigs“, която е включена в новия ни албум.

Преди този случай имали ли сте някога проблеми с цензурата като цяло?
Да, имали сме, естествено. Отменени концерти в държави, в които не ни е разрешено да свирим… глупостта на човечеството няма граници. Спомням си, че веднага като излезе „Blutsabbath“ през 1997 г., бяхме ударени от цензурата – дистрибутори и музикални магазини връщаха албумите на лейбъла, защото хората били обидени, оскърбени и т.н. Същото се случи и с „The Last Supper“ от 1995 г. Тогава имахме още по-големи проблеми. Печатната компания отказа да използва обложката, която им пратихме. Ембрионът на Исус, разкъсан на парчета – вероятно една от най-ексцентричните корици в историята на музиката. На компанията й се наложи да търси други дистрибутори и повечето такива отказаха да продава диска, хаха. Тогава лейбълите не се радваха на такива изпълнения от страна на музикантите, но за нас беше просто невероятно и много забавно да се подиграваме с хора и със синът на Бог. Възползвахме се от ситуацията възможно най-много и се насладихме доста на тези начални издания. Май е време да напиша биография, хаха.

Музиката ви е изпълнена с еротични теми, анти-естетика и богохулство. Това ли е образа, с който искаш феновете ви да ви асоцират?
Има много повече, отколкото просто извращение и богохулство. Хората трябва да четат и текстовете. Просто се гордея с тяхната лоялност и доверие в нашето наследство. Не съм привърженик на думата „фенове“, защото думата е малко унизителна, по мое мнение. Те са причината да продължим да правим това, за което живеем. Благодарим на всички хора, които ни подкрепят. Останете лоялни, идвайте на концертите ни и купувайте музиката ни!

Къде мислиш, че се намира тънката граница между еротиката и порнографията, анти-естетиката и отвращението? Как се справяте със запазването на баланса?
Ще дам пример: за един сериен убиец не е нито грешно, нито възмутително, да убива хора. Един канибал не смята, че това да яде говеждо месо е отвратително. Всичко е относително, ако ме разбираш. Адът за един е рай за друг. Ние сме останали херметически срещу всички и това е една от причините да сме все още група. От самото начало сме правили, каквото обичаме и така 24 години по-късно сме по-силни от всякога. Никога не съм се проповядвал, а през 2018-та BELPHEGOR става на 25 години!

В какво вярва BELPHEGOR и колко богохулен е той? Дяволът води ли ни към изкушение и грях или към истината?
Използването на сатанинските образи и фрази има за цел да провокира и да изрази ясна позиция срещу християнството. Сатана е дума, означаваща „противник“, и ние сме противници и врагове на църквата, така че всяка употреба на думата Сатана и други подобни е естествен избор да се бунтуваме срещу тази институция, да я подиграваме, да я проклинаме и да я оскърбяваме. Нашата форма на сатанизъм не е религиозна, няма елемент на поклонение и свръхестествено вярване, това е военен вик и съзнателен избор на „оръжие“.

Какво е бъдещето за BELPHEGOR?
BELPHEGOR сме неудържими, винаги се завръщаме. Ще пътуваме и ще правим турнета из целия свят за следващите няколко години – това ни е приоритетът сега. Обичаме да свирим пред нашите лоялни привърженици и да им представяме нова музика. Всеки концерт е церемония. Всяка церемония е предизвикателство. Няма значение дали свирим за 200 или 20 000 души. Сега като албума излезе, ще започнем с две хедлайнерски турнета, като първото ще бъде през Европа, а второто – през Северна Америка. До края на годината имаме приблизително 55 ритуала, които трябва да осъществим.

Били сте два пъти в България. Какво си спомняте за нашата държава и кога смятате да ни посетите отново?
Един ритуал на BELPHEGOR представлява да пуснем демоните на свобода. Не очаквайте типичен метъл концерт. Да, правим всичко да изглежда автентично: кръвта е истинска, костите, чувството и напрежението също.

Щом чуя интрото на някоя песен, помириша тамяна, умът ми превключва в друга реалност и се спускам в друго царство. Обичам да оставям тялото ми духом на сцената за час-два и да позволя на музиката да ме завладее напълно. Истинско удоволствие е, чак свършвам даже, ако церемонията се е получила добре и публиката е полудяла и издивяла. Има някаква магия в това толкова много хора да прославят Луцифер с нас – това е едно от любимите ми неща.

Бихме се радвали да свирим навсякъде, където публиката ни разбира, вписва се в обстановката и отдава енергията си на музиката. Това е същността на BELPHEGOR – да докараме музиката до следващото ниво, да я развием, да я обединим в един мрачен ритуал. И да, време е да се завърнем в България! Надяваме се да ви посетим отново през 2018 г. Hail Bulgaria!