Интервю с Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS)

За две години PRETTY MAIDS отново ще свирят в България. Този път като част от „Lovech Rock Fest 2016” в Ловеч. В началото на ноември датчаните ще издадат нов албум – „Kingmaker”, който продължава линията на „Pandemonium” и „Motherland”. За концерта, за албума и за още много други неща мнение от първа ръка – вокалиста на групата Ronnie Atkins.

Интервюто с Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 12.09.2016 година.

От другата страна – Привет, Ronnie, за две години предстои трети концерт на PRETTY MAIDS, а ти беше тук и с AVANTASIA …

Ronnie Atkins – Не знам защо се получава така последните години. При Вас бяхме за първи път през 2014 на фестивала в Каварна. Беше страхотно преживяване. След това през 2015 отново бяхме там, но този път на градския площад по повод празника на града. Доста добре си изкарахме, а и публиката беше фантастична. Българските фенове са невероятни. Нямама търпение тоново да свирим при Вас. Прав си, че бях и с AVANTASIA, но това беше по-скоро инцидентно участие. Готино е обаче, че бях част и от първия концерт на проекта на Tobias Sammet в България. Също така участвах в цялото турне в подкрепа на албума „Ghostlights”. Просто част от играта. Получи се страхотно. И се забавлявах добре.

От другата страна – На концерта през септември в Ловеч на „Lovech Rock Fest 2016” ще представите ли новия албум на групата „Kingmaker”?

Ronnie Atkins – Може би ще направим една или две песни от него. Няма да са повече, преди албумът да излезе, което ще стане през ноември. А и не искаме. Знам, че винаги има много хора, които настояват за нов материал. Обаче за първи път в България ще бъдем с нов клавирист, когото наистина ще тестваме. За него ще е първи концерт с групата, а също така и първи за нас от много време. През 2016 въобще не сме свирили на живо, защото всеки беше зает с нещо друго. Така че концертът при Вас ще бъде един вид премиера на новия състав и първи концерт от девет месеца за PRETTY MAIDS. Сетът ще бъде от стари и нови парчета, добре избрани и подредени. Ще видим как ще се отнесе публиката към него, но песните наистина ще бъдат добри.

От другата страна – Стана дума за новия албум – кой е „Kingmaker”?

Ronnie Atkins – Не знам. Опитваме се да определим кой е Кралят в групата, обаче все още не сме постигнали съгласие… Хахахаха… Запитахме се кой стои зад днешните звезди. Нещо такова. Но не сме навлизали в подробности. „Kingmaker” е просто заглавието на новия албум и на една от песните в него. Самата дума и това, което стои зад нея, няма връзка с целия албум. Просто е идея, която ни прозвуча добре и ни хареса за име на диска. Зад нея няма нищо повече.

От другата страна – Тогава би ли споделил последните си впечатления за новия албум на PRETTY MAIDS?

Ronnie Atkins – Албумът продължава линията на това, което сме издали през последните години. Но ние не сме същия отбор вече. Morten, клавиристът ни, ни напусна, точно преди да влезем в студиото и бяхме леко осакатени. Обаче все още сме аз, Ken Hammer, който създава музиката, както и продуцента Jacob Hansen. „Kingmaker” е продължение на работата ни от „Pandemonium” и „Motherland”. Това, което всеки път се опитваме да направим е да създадем няколко добри песни. Нека да го обясня така – когато започвахме работа по диска, си мислех, че ще се получи много различен от това, което би трябвало да бъде. Е, не стана точно така. Някои от песните носят усещанията на 80-те, други се опитахме да ги надградим малко. Смятам обаче, че се получи много добър албум на PRETTY MAIDS с много добри композиции, комбинация от мелодичната и по-твърдата страна на групата. Така сме постъпвали винаги. В PRETTY MAIDS сме израснали с по-тежката музика, слушайки групите от Новата вълна на британския хеви метъл, както и бандите от 70-те като DEEP PURPLE, RAINBOW, BLACK SABBATH, WHITESNAKE, LED ZEPPELIN, THIN LIZZY и в същото време си падахме и по новите звуци, които се появяваха. За мен добрата песен е добра песен. Няма значение в каква опаковка е поднесена. Така че смята, че „Kingmaker”, новият албум на PRETTY MAIDS е много добър, с много добри песни. Може би някои фенове ще харесат определени парчета, една – две песни няма да им допаднат, но това зависи и от личните вкусове и коя страна на PRETTY MAIDS предпочитат. Най-важното при нас е да имаме добри композиции и точно така сме конструирали албума, който не отстъпва по качество на най-добрите ни издания. Когато работихме по „Motherland” трябваше да продължим нивото на „Pandemonium”, който е много здрав диск. И все пак „Motherland” се получи леко различен от „Pandemonium”, както е различен „Kingmaker” от „Motherland”. Така звучи групата през 2016 и се надявам феновете да го одобрят.

От другата страна – Избухнахте с „Future World” – 30 години по-късно как гледаш на албума?

Ronnie Atkins – Усещам албума по същия начин днес, както в миналото. „Future World” е най-големият комерсиален успех, който някога сме постигали, защото това е дискът, който ни представи пред света. Все още едноименната песен е любимата ми композиция на PRETTY MAIDS. Самата песен дефинира групата по най-добрия начин – страхотен риф, добри мелодии, китарната работа като цяло е страхотна, вокалите и клавирите също… Смятам, че наистина едноименната композиция „Future World” е знакова за PRETTY MAIDS и всеки, който я чуе, ще разбере какво представлява групата. Също така за много хора албумът е класика, което автоматично го превръща в класически за нас. И аз съм съгласен с тях. От тогава разбира се, не сме спирали да работим, но за феновете албумът „Future World” и групата PRETTY MAIDS са синоними.

От другата страна – А настъпили онова, което си си представял, че ще представлява света преди 30 години?

Ronnie Atkins – По-скоро не. Когато издадохме албума, бях на 22. Единственото, за което се борих тогава е да имам шанса да живея от музиката, която правя. Исках да постигна онова, за което мечтаех – да издадем успешен диск и да обикаляме света. Ако тогава ме беше попитал за бъдещето, едва ли щях да ти отговаря, че вярвам, че 30 години по-късно PRETTY MAIDS отново ще издават албуми и ще правят концерти. Нещата се променят. Гледната точка с възрастта също. Тогава бях на 22. Днес съм почти на 52. Най-важното е, че все още обичам да правя онова, което правя и с изминаването на годините, с напредването на възрастта се научих повече да оценявам малките неща. Това не ни беше приоритет в миналото. Тогава черпехме от живота с пълни шепи. Което е присъщо на младите – да бъдат наивни и сляпо да вярват в онова, което правят. Преди 30 години никога не съм си представял какво ще е бъдещето ми, но със сигурност не съм и предполагал, че 30 години по-късно все още ще продължавам да се занимавам с музика.

От другата страна – Защо върнахте старото лого на PRETTY MAIDS след „Wake Up to the Real World” (2006)?

Ronnie Atkins – През 2010 обсъждахме къде сме и заедно решихме, че ще е добре да възродим старото лого. Още повече, че приемахме албума „Pandemonium” като ново начало за групата. Чувствахме, че духът в бандата се е завърнал и всичко работи по правилния начин. Всеки живееше с желанието да избухнем отново. За това и искахме да се олицетворим с началото на PRETTY MAIDS и да възродим старото лого, когато бяхме много силна. С „Pandemonium” наистина почувствахме, че достигаме онова ниво и усещахме, че за първи път от „Spooked” (1997) насам, сме създали нещо наистина яко. Това е моят отговор.

От другата страна – Каква е разликата между артиста Ronnie Atkins и личността Paul Christensen?

Ronnie Atkins – Не знам, но се надявам да имат допирни точки. Когато прекрача прага на дома ми, аз го правя като Paul Christensen. Семейството ме нарича така, това е истинското ми име. Когато съм в тур буса или на летището съм вече Ronnie Atkins. Защото съм на друга вълна, но дълбоко в себе си аз съм все същата личност, която се опитва да е добронамерена с всички и която живее с добрите и лошите си страни. Но това едва ли има значение, защото всяко човешко същество ги има, т.е. нищо човешко не ми е чуждо. Когато си в рокендрол бизнеса, влизаш в друг свят. Хубавото нещо на този свят е, че независимо че съм на 52 мога да се държа като 20-ет годишен. Целият рок свят е нещо различно сам по себе си. За това мечтаех от дете. И в същото време имам своите отговорности като съпруг и баща. Това обаче не ми пречи да се забавлявам, когато съм на турне – просто друг начин да бъда себе си. Когато съм в тур буса с PRETTY MAIDS или AVANTASIA – с хората от бандите сме като семейство. Когато съм по пътя, когато се занимавам с музика съм Ronnie Atkins, вкъщи съм Paul Christensen, но дълбоко в себе си се надявам, че хората ме възприемат като една и съща личност, защото независимо от различните имена, които използвам, съм си аз.

От другата страна – Има ли понякога сблъсък между Ronnie Atkins и Paul Christensen?

Ronnie Atkins – Нека го кажа така – обичам да съм със семейството ми. Гледам на себе си като късметлия, защото имам възможността да превключвам от време на време на една или друга вълна. Когато обаче съм за дълго вкъщи, ми се иска да хвана пътя. Тогава започвам да композирам и да записвам албуми. Това е голяма част от живота ми и не мога да си представя да не го правя. При мен, обаче, тези две състояния са на периоди. Като тази година – бях постоянно на път с AVANTASIA, подготвяхме нов албум с PRETTY MAIDS и всеки пет минути, в които си бях вкъщи, бяха безценни за мен. Следващата година също ще бъде много ангажирана. Може би остарявам. Имам съпруга, две деца и когато дойде времето да си остана за постоянно вкъщи, може би тогава децата ще си тръгнат. Обичам родния ми град, обичам Дания. Щастлив съм. Късметлия съм, че съм в позицията да имам семейство, при което да се върна и да обикалям света с моята музика.

От другата страна – След толкова години в бизнеса, къде намираш предизвикателството в създаването на музика днес?

Ronnie Atkins – Музиката за мен е нещо, върху което мога да насоча вниманието си. Тя ме навестява много лесно. Винаги имам китара под ръка. Идеите ме спохождат много често. Другият начин е да ги запиша на телефона си. Това искам да правя – искам да създавам музика, искам да съм на сцената и да я изпълнявам. Предизвикателството е в останалата част от системата – бизнес страната, която единствено от цялата съвкупност никога не съм харесвал и продължавам да не харесвам. Дори никога не съм искал да бъда част от нея. Днес обаче това е наложително. Трябва да погледнем ситуацията и от комерсиална гледна точка. Най-голямото предизвикателство пред музикалната индустрия днес е, че липсват продажби на дискове. Албуми на физически носители вече не се търсят. Та ние продаваме повече плочи, отколкото дискове и тази тенденция ще се засили през следващите години. Това е голяма промяна и означава, че в този бизнес вече няма големи пари, както беше преди години. Всеки ден виждам, как стъпка по стъпка системата колабира и става все по-зле, сравнена с положението преди години. Имам предвид, че интернет е страхотно изобретение за много неща и особено за комуникацията, защото смалява мащабите на света. Но за много музиканти и предполагам основно за младите банди, е много трудно да оцелеят днес. Парите стават все по-малко, защото хората продължават да свалят безплатно музика. Това е голямото предизвикателство пред рокендрола днес.

От другата страна – Ако имаш възможност да срещнеш 20-ет годишния Ronnie Atkins или Paul Christensen, какъв съвет би им дал?

Ronnie Atkins – Стойте настрана от този бизнес! Това е много добър въпрос, който преди не са ми задавали. Със сигурност ще им кажа същите неща, които някои хора са ми казвали тогава – хей, намерете си добър адвокат, намерете си някого, на когото имате доверие и който няма да ви подведе със съвети и не правете грешките, които аз съм направил, подписвайки скапани договори и правейки лоши звукозаписни сделки, които са ме обвързвали за по десет години. През това време продадохме много албуми, спечелихме много пари, но бяхме тотално прецакани от хора, които бяха по-хитри от нас. Същите неща ще посъветвам и младите групи, дори и на сина ми, който също е вокалист, ще дам същите съвети. Той обаче има предимството да има баща, който поназнайва това-онова. Но наоколо винаги има хора, които имат нужда от добър съвет, а добрият съвет никога не е за подценяване. Хубаво е да се слушат по-умните от нас. Тъжното е, че когато си на 20 или 22 и имаш шанса да запишеш албум, да осъществиш детската си мечта, да видиш диска издаден, да изпълняваш собствената си музика, да я запишеш и да застанеш с нея пред голяма публика, не слушаш чуждото мнение. Все едно да говориш на кукла. Когато 50-ет, 60-ет годишен се опитва да говори с някого, който е на 20-ет и е изпълнен с надежда, живот, мечти – да му даде съвет, няма да се получи. За мен или за нас преди 30 години също беше толкова трудно да приемем чуждото мнение. Не мисля, че по онова време Ronnie Atkins би слушал, какво му говори Paul Christensen. Това е животът, а той е пълен с грешки. Важното е, че сме все още живи.

От другата страна – Обаче трябва да си извличаме поуките от тези грешки, за да не ги повтаряме…

Ronnie Atkins – Точно така и наистина се научих да си извличам поука. И въпреки всичко преживяно, харесвам живота си до момента, както и кариерата на PRETTY MAIDS. Много хора се чудят, защо нямаме големи къщи, защо не сме големи в Америка… Отговорът е, защото взехме много погрешни решения, вслушвайки се в лоши съвети. Не във всички съвети, които са ни давали, но ако сме се вслушвали в такива, то те със сигурност са били грешни. Тогава трябваше да вземем други решения и днес съм наясно какви трябваше да са те, защото гледам от дистанцията на времето. Но идва момент, в който трябва да изоставиш миналото и да гледаш напред, но научавайки неговите уроци. И въпреки всичко не се оплаквам от живота си. Не се оплаквам, не се вайкам, защо не направихме това или направихме онова. Понякога обаче си викам – значи, ако тогава бяхме постъпили по този начин, животът щеше да е много по-лесен. Какво мога да кажа – все още съм тук – 35 години по-късно PRETTY MAIDS съществуват и продължават по пътя си и независимо от всичко получих много повече от това, което предполагах. Днес се чувствам страхотно, правя онова, което искам, участвам в различни проекти, срещам се с различни хора и все още ме кефи да бъда вокалист на PRETTY MAIDS. Радвам се, че не съм от хората, които трябва да работят нещо, което не харесват всеки ден от 9 до 5. Не съм в тази позиция. Може би един ден и мен ще ме сполети тази съдба, но съм късметлия, че в момента изживявам мечтите си.

От другата страна – Последно – кой е твоят най-рокендрол момент?

Ronnie Atkins – О, това е много труден въпрос, защото съм имал много. Зависи какво разбираш под рокендрол момент. Имал съм много върхови постижения в кариерата ми, цели години дори, особено през 1987, когато PRETTY MAIDS пробиха с албума „Future World”. Или когато през същата година участвахме на фестивала „Monsters of Rock” пред 70 хиляди души. Това май е първият ми рокендрол момент. Зависи какво имаш предвид, дали комерсиалния аспект или всичко, което рокендролът означава, макар че в групата имаме една приказка, че каквото се е случило в буса, остава там. Питаш ме нещо, на което не мога да дам сериозен отговор. Преживял съм толкова много яки моменти, свързани със забавления, връзките, които съм запазил и до днес, а те са толкова много. Вярвай ми. И продължавам да се забавлявам. Защото просто съм рокендрол пич. Важното в случая е да преживяваш хубавите моменти с хората, с които си през повечето време. Тогава идва и удовлетворението от постигнатото и си казваш, че тази година беше страхотна, времената бяха добри, този албум е велик… Но това ти го казвам 35 години по-късно, защото съм имал и моменти, в които ми се е искало просто да се махна. Попаднахме в подобно състояние между 2002 и излизането на „Pandemonium”. През 2006 издадохме „Wake Up to the Real World”, само за да разберем, къде точно се намираме. Но по-голямата част от историята на PRETTY MAIDS беше страхотно преживяване.