Вечният UDO с убийствен концерт

Концертът на U.D.O. още дълго ще топли сърцата на феновете, а вероятно и на изпълнителите, като една велика вечер, в която всички се раздаваха и забавляваха искрено.

Нещата потръгнаха добре още с отварянето на вратите, било то и с пренебрежимо закъснение. Влизането беше лесно и експедитивно и фоайето на зала Христо Ботев се изпълни с потреперващи хора – кой още от студ, кой от нетърпение. След като и вторите врати се отвориха, вълната се отприщи и същинската зала започна да се изпълва с почитатели на музиката на Удо Диркшнайдер и компания.

След известно чакане, и докато прииждаха още и още хора, на сцената се появиха и подгряващата група за вечерта – скандинавците Sevenfield. Песимизмът и негативните коментари по техен адрес преди концерта скоро бяха заменени от одобрителни погледи и тактувания. Мнозина не бяха особено впечатлени от визията им, но музиката им определено послужи за добра загрявка за вечерта. След концерта момчетата с усмивки си приказваха и снимаха, с който пожелае, а такива не липсваха, и не пестяха добри думи за публиката и посрещането.

[lg_image folder=“2011 year/UDO/UDO/“ image=“UDO_11.jpg“ align=“left“ display=“thumb“]20-30 минути след като Sevenfield си казаха довиждане с публиката, започна и същинското събитие – на сцената излязоха Щефан, Игор, Фити, Франческо и разбира се, УДО! Още с първите акорди залата закипя, завяха се ръце, а скоро и коси, разпяха се гърла. Музикантите напълно заслужиха такова посрещане с музиката и енергията, която струеше от тях. Особено вече възрастният Удо, който се раздаде напълно и гласът му не го предаде през целия концерт. За радост на феновете, които можаха да го чуят, защото звукът беше чудесен, макар да е необичайно за тази зала. Хората се бяха потрудили заради записа ДВД-то и оплакванията от публиката не се чуха.

[lg_image folder=“2011 year/UDO/UDO/“ image=“UDO_76.jpg“ align=“right“ display=“thumb“]Групата беше подбрала песните също много добре и нямаше недоволни. Започнаха с актуалния си албум и едноимено парче и се разходиха назад в дискографиите на U.D.O. и разбира се, ACCEPT, и то чак до първите им албуми. На всяка една имаше достатъчно гърла, пригласящи на Диркшнайдер, дори без той да ги разпява. А при най-известните парчета, когато цялата зала се включваше, на лицата на изпълнителите изгряваха искрени усмивки. Каквито се виждаха и в публиката, особено когато по време на солото си Игор реши да се разходи из публиката. Мина през двете трибуни и през залата, като по пътя свиреше и удряше по някоя лапа на малки и големи. Може би нямаше нужда толкова хора от охраната да го съпътстват, но нищо.

„It’s 1999 – The human race has to face it…“ тези пророчески думи, изречени на времето, като за далечно бъдеще, отдавна вече са минало. Но емблематичната песен на ACCEPT – METAL HEART, взриви публиката и беше изкрещяна от всички.

[lg_image folder=“2011 year/UDO/UDO/“ image=“UDO_28.jpg“ align=“right“ display=“thumb“]След повече от два часа великолепна музика, пеене и куфеене, последваха и два(!) биса с The Boogeyman / I’m a Rebel и Balls to the Wall и изненадващата Burning (!!!). Не знам, как е сред феновете по света, но определно за хеви-метъл-маниаците в България Balls… е сред вечните и непреходни химни, заедно с IRON MAIDEN – Run To The Hills и JUDAS PRIEST – Breaking The Law. Наистина, малкият човек с голям и разпознаваем глас, е (както пишеше на тениската му, а и на много такива в публиката) – BORN TO METAL!

Последваха поклони на U.D.O., виковете и аплодисментите на публиката и … концертът все пак достигна своя край. Но едва ли остана някой, който да се съмнява в таланта на музикантите, енергията на българската публика и съответно епичността на бъдещото ДВД, където ще се запазят и двете за поколенията. Пък докато го чакаме, ще се топлим със спомените от тази вечер и ще си пожелаваме повече такива концерти.

ГАЛЕРИЯ