wasp

 

Новият, 15 студиен албум на WASP – „Golgotha“ излиза на 2 октомври и всички го очакваме с нетърпение. В интервю за ‘Ultimate Classic Rock’  фронтменът Blackie Lawless споделя своите виждания и какво го е вдъхновило при процеса по създаване на албума.

На въпросите какво значение носи за него заглавието на албума Golgotha, как ще възприемат феновете факта, че е намерил вярата и как тя е повлияла на цялостния творчески процес при създаването на този албум, Blackie отговаря:

„Заглавието е подходящо. Като се има предвид, че съм един нововъзроден християнин, това е центърът на моята вселена. Без него нищо няма смисъл.

 

 

Разбира се, лирически всичко е написано през очите на вярата ми, всичко е минало през този филтър. А и също така говорим за един жанр, където всичко е обсебено от идеята за Бог и / или дявола. Джаз, поп, няма друг жанр, в който тази идея да е толкова изразена. Библията ни казва, „Истината е закодирана в сърцата на всички хора.“ С други думи, хората знаят каква е истината. Това, което виждам е, че хората са в търсенето на истината. Те всички са на път, хората, които са привлечени от този жанр са хора, които наистина са много повече в унисон с него, отколкото си мислят, че са.

 

 

А

з знам добре за какво говоря, тъй като бях в църквата до края на моите тийнейджърски години, след това я напуснах и дойдох в Калифорния, където отидох толкова далеч, колкото не бях си представял, че бих могъл да стигна. Накрая изучавах окултното в продължение на три години. Аз разбирам това, което хората търсят, те търсят едно и също нещо, което и аз. В момента мога да говоря на два езика: мога да говоря и на техния, и на моя. Те не винаги могат да говорят моя език, но аз мога да разбера откъде идват.

 

 

Когато споменем думата религия си представяме един общ термин и когато хората чувстват съпротивление към нея, те имат всички основания да се чувстват по този начин. Това, което лично мен ме отблъсна беше индоктринацията, която получих- това е индоктриниране на човека. Сега от моя гледна точка, моята вяра се основава на Исус Христос и Библията, нищо повече, нищо по-малко. Не искам да слушам някой да ми казва своите идеи или интерпретации, или следствия от това, което е прочел в Библията, както например ми казваха, че не може да се яде месо в петък или че трябва да отида и да се поклоня пред нечии мъртви кости някъде. Това не е моята Библия.

 

Да, има много неща като тези, при всяка организирана религия и вяра ги има. Но това не е мястото, откъдето съм, откъдето идвам. Когато напуснах църквата и след това учих окултното, в продължение на 20 години се лутах и мислех, че съм ядосан на Бог. Чак след 20 години осъзнах, че не съм ядосан на Бог, бях ядосан на хората за индоктринацията, която получих. За себе си, аз имах нужда да изясня този въпрос веднъж завинаги, защото не можех повече да живея с тази тревожност за това какво ще се случи с мен и къде отивам, трябваше да знам истината. Просто имах Библията и започнах да я чета като си помислих, че ще опровергая това нещо веднъж и завинаги.

 

 

Всички казват, че Библията е написана от хора, а в нея се казва, че е написана от мъже, които са били пряко вдъхновени от Бог. Но аз не вярва

х в това и за минута. Така че започнах да чета и започнах да откривам. Има 66 книги, написани от 40 различни автори, разпределени на три различни континента, на три различни езика, за над 2000-годишен период. Повечето от авторите не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг, въпреки това се вижда постоянно, че те не просто си отговарят на въпроси един на друг, те довършват изреченията на другия. Това беше умопомрачително, навлизах все по-надълбоко в материята и един ден просто ме уцели като изстрел. Чета живото слово на живия Бог. След това аз просто драсках по повърхността, защото когато стигнеш толкова дълбоко в религията, започва да става неразбираемо.

 

 

Няма подходящи думи, които да го изразят достатъчно силно. Фактът, че Библията е писана от хора е отвъд невъзможното. Самият аз съм автор, но дори писателите, които познавам и на които се възхищавам – виждам как пишем ние, знам какви са нашите ограничения и както вече казах това е толкова далеч отвъд нашето разбиране.

На въпроса какво мислят другите членове на бандата за неговото завръщане към християнската вяра, Blackie отговаря:

Бяха изключително отворени към мен. Проявиха голяма щедрост като ми позволиха да кажа нещата, които исках. В същото време смятам, че бяха изключително обективни. Нашият басист  Mike /Duda/ ми каза на следващия ден:“ Хей, хубавата песен, си е хубава песен.“

След тези интересни разсъждения от страна на Blackie Lawless и промяната в светогледа му изглежда, че новият албум ще ни изненада доста. Предполагам, че в песни като „The Eyes of My Maker“ и „Golgotha“ ще видим ясно връзката с вярата.