За сингъла на SONATA ARCTICA

Това, което ще прочетете, е напълно субективното ми мнение относно излeзлия вчера сингъл на финските музиканти от Sonata Arctica. Не съм сигурна къде точно да го класифицирам – не е ревю, не е и новина, затова просто ще го опиша като… материал. Да, материал е. За разлика от това, което чух.

Това е моментът, в който сума ти запалени и подпалени фенове ще ме заплюят в лицето като музикален инвалид, но истината е, че може би от 2009 насам не съм останала с някакво по-особено впечатление от албумите на Sonata. След Unia, с който много вдигнаха летвата, всичко ми идва леко разочароващо. Но поне едно нещо е константа – обложките им са до някаква степен произведения на изкуството.

Както и да е. Pariah’s Child е дългоочакван малко или повече и в духа на пълната откровеност за мен носеше надежда за промяна, кривване от правата линия, нещо различно. Съдейки по чутото от The Wolves Die Young, продукцията няма да е нищо кой знае какво неочаквано. Зад любимите, но някак си втръснали вокали на Tony Kakko и все същите китари на иначе школувания Elias Viljanen се губи онова, което трябваше да внесе новостите в звученето на финските легенди, а именно – басовете на Pasi Kauppinen. И ако това парче беше дългосвирещ албум, нямаше да получи повече от четворка.

Надявам се откриващата песен от осмия студиен албум на Sonata Arctica да не дава тон на цялата тава. Как ви се струва парчето, можете да чуете по-надолу.

P.S. Сигурна съм, че на много от вас няма да ви се понрави какво мисля аз, но в крайна сметка всеки си има мнение – и всеки има право да го изрази.