За един различен концерт – фламетал в клуб ADAMS

Вечерта на 15 май столичния клуб „Adams“ приюти една малко по-различна публика и трима майстори на 6-те струни. Става въпрос за акустичния концерт на Ben Woods, Thomas Zwijsen и Glenn Roth. Гостуването им София бе по покана на ICreative Events и е част от европейското турне на китаристите Master Guitar Tour.

Ще започна този материал с кратка анотация за музикантите. Benjamin (Ben) Woods е един от най-талантливите и търсени фламенко китаристи в САЩ към днешна дата. Той създава свой собствен жанр, който нарича FLAMETAL (така се казва и групата му). Чрез развиване на нови китарни техники, той прави нов аранжимент на класически рок и хеви метъл парчета. Както самият той сподели:“ Да, аз свиря фламенко в Щатите, но хей, аз съм си метълхед по душа!“

Thomas Zwijsen е холандски/белгийски класически и хеви китарист. Известен е най-вече с акустичните си аранжименти на песни на Iron Maiden, както и с работата му с Blaze Bayley, с когото е гостувал в България през 2012г и 2013г.

Glenn Roth не е типичният китарист. Лицензиран изпълнител на MTA’s “Music under New York”, той обикновено свири в тунелите на нюйоркското метро, опитвайки се да накара забързаните към работното си място хора да направят малко музикално бягство. Той е fingerstyle китарист, който с 6 струни и 10 пръста създава полифонията на няколко инструмента. Към днешна дата има издадени три албума и е в процес на работа върху нова творба.

Вечерта започна с Thomas Zwijsen и „Highway Star“. Последва „Fear of the Dark“ и Thomas покани на сцената колегата си Ben, с когото изпълниха още две композиции на Maiden. Двамата се оттеглят и своето място заема Glenn Roth. След встъпителни думи колко се радва да свири в София и кратък разказ за неволите им от пътуването през съседните Румъния и Сърбия, започва репертоара си с „Run to the Hills“. Наред с кавърите на незабравими рок класики на DIO, Judas Priest, Ozzy, Metallica, изпълнява и авторската композиция „Ghostrain“ , за която споделя, че някак си го връща в Тенеси при майка му.

Следва, както самите музиканти споделиха – любимата част от вечерта. На сцената заемат своите места Thomas и Ben. Невероятно изпълнение на „Wasted Years“, и продължават с „Rolling in the Deep“ на Adele. След нея се заражда кратък музикантски спор, естествен когато се съберат заедно музиканти от такава величина. Ben посвещава следващата композиция на незабравимия Paco de Lucía, като подчертава, че за него това е най-добрият фламенко китарист. След като отдават дължимото на Paco, изпълнявайки неговата композиция „Chanela“, Thomas репликира:“ Да, Paco наистина е добър, но аз предпочитам Vicente Amigo и неговата „Roma“. Потапят ни в истинска красота, на фона на която не ни остава нищо друго освен да се пренесем в един друг свят и да си помечтаем.

Преди малката изненада, която са ни подготвили, Ben споделя, че всъщност тримата са се намерили (три седмици преди да започнат турнето си) в интернет пространството. След поредица разговори и обмяна на файлове са решили да направят нещо заедно. Резултатът е съвместното им турне и албум, върху който работят. Малкият подарък-изненада беше композиция от този албум, която все още няма име. Имаше предложение от страна на публиката да нарекат композицията „София“, което те казаха, че ще обмислят. Последваха още две композиции на Maiden, едната по настояване на публиката, и музикантите се оттеглят. Сърцати, усмихнати, отзивчиви. Благодаряха на всеки и споделиха, че София е страхотно място и са намерили нови приятели тук.

Приятна, спокойна, магична вечер подправена със завладяваща красота и щипка огън, която само горещите струни на фламенкото могат да дадат. Присъствалите на уникалното представление ще ме разберат какво имам предвид. Неприсъствалите могат да съжаляват. Да, тези, които следят публикациите ми тук могат и да са изненадани да ме видят в това ми амплоа, но музиката е универсален език. Понякога печелим, ако се измъкнем за малко от рамките и обичайните си интереси и потърсим различни измерения за сетивата си. Защото красота има навсякъде. И незабравими емоции можем да получим дори от нещо, което „не е съвсем за нас“.
Благодаря на ICreative Events и клуб „Adams“ за смелостта и поетия риск да организират подобен концерт!