В търсене на древното познание с WARDRUNA и SMALLMAN

„You become free from the bonds that binds you!
You are free from the bonds that bound you!“

Още по пътя към НДК осъзнах, че ни очаква специално изживяване при вида на младите викинги стичащи се към входа. След продължителното изкачване нагоре, потъвам в тъмнината на залата и когато очите ми свикват новата среда, топлата, виолетова светлина на сцената ме привлича. От мъглите и лъчите светлина, изплуват силуетите на Smallman, молейки за просветление. Невероятно артистичния Цветан Хаджийски, под животворните звуци на джура гайдата си и хипнотизиращи напеви, ни поведе през дебрите на древните родопски гори, по неведоми пътеки, в мъглите на минал живот и съзнание, там в дълбините на несъзнателното. Слейдваки стъпките му, през океана на древните спомени, докосваме онази част от нас, забравената. От очите ни надничат древните ни души. Тихо и емоционално Цветан отправи благодарност за случващото се и обещава да продължи да мечтае. Smallman по уникалния си, неповторим начин изградиха отново връзката ни с общото съзнание, до дълбините на нашите древни корени.

Отърсвайки се бавно от мощното въздействие на Smallman, оглеждам зала 3 на НДК, изключително подходяща за точно този концерт. По диагонал на сцената, в дъното на залата, погледа ми привлича оригиналния мърч, създаден специално за този концерт от талантливия Теодор Георгиев. Докато се разсейваме с мърча и бродим из потъналата в мрак зала, на сцената постепенно се появяват странните реплики на древните скандинавски инструменти, ръчно изработени и за първи път до нас достигат звуци, съживени от Einar Kvitrafn Selvik, които днес – векове по-късно, отново отправят своя зов към езическите скандинавски богове. Викингското воинство се стича пред сцената в очакване, но нищо не може да ни подготви за спектакъла изнесен от Wardruna.

Всичко, звук, светлина, цветове и нюанси, мъглите по сцената, съдават усещането за всяка една от последвалите сцени, пресъздаващи суровия начин на живот на викингите, духовната им сила и вяра. Einar завихря своята магия, призовавайки древните божества и залата се изпълва с незрими присъствия.

В синьобялата светлина на севeрното небе, с хармоничните хорове на Laukr, през режещите талази студен дъжд, Einar търси благоразположението на Ньорд, превеждайки ни през различните моменти от света и копнежа на северните хора, техните молитви за плодородие, търсещи наградата на своите богове с Jera. С отправени нагоре ръце отправи благодарност на слънцето, в което расте Идрасил, дървото на живота. Всяка песен носи името на руна, която има вътрешна сила и предава определен аспект от нордическите вярванията и древната викингска история, когато боговете и хората са ходели по една и съща земя.

Прекрасните напеви и ритуалния шепот на Ейнар вплетени в прелестните песни на чаровната валкирия Lindy-Fay Hella раждат магия, завладяваща цялата публика. Младите български викинги, на чист нордически, призовават Хеймдал да отвори портите на Асгард с най-новата композиция на Wardruna, Gjallarhorn.

Трябва да отбележа, че освен невероятните музикални инструменти, като първообраза на цигулката и впечатляващия хибрид между китара и арфа – Klaviklyre, автентичността на ритуалите на сцената бяха подчертани и от също впечатляващото облекло на музикантите. Не случайно е отнело толкова години от създаването на Wardruna през 2003 до приспособяването на музиката им за изпълнение пред публика.

При едно от незабравимите си изпълнения наживо, Einar разказва за основната идея и цел на Wardruna. С тъга обяснява, че преди, в древността, хората са имали песен за всичко, за раждането, за смъртта, за жетвата, за сеитбата, за огъня и водата. На съвремения човек му липсват напътствията, връзката със земята, боговете и смъртта. Идеята на Wardruna е да пресъздаде тези песни в наше време, със съвремени средства за да даде изгубеното познание на съвремения човек.

И идва време за края на този изумителен спектакъл. В нажежената, изпаднала в транс зала, Einar разказва, че всеки концерт завършва с една и съща песен и тя не е песен за смъртта, тя е песен, която учи нас живите как да приемем смъртта, как да оставяме зад гърба си миналото, как да се освободим и да преминем отвъд, през моста над река Гьол и с ръце отправени в молитва запява Helvegen.

И в последвалата тишина си тръгваме свободни…

Снимки от коцерта можете да разгледате на следните линкове:

Wardruna

Smallman