RUNNING FREE с METAL FORCE до ASGAARD и обратно

Пропускам клишетата за въведение, за да се опитам поне отчасти да предам емоциите от едно въобще не клиширано събитие, а именно второто издание на RUNNING FREE FEST. Първо, защото имаше уникален подбор на банди – младоци и ветерани, имаше и българско участие. Второ, мястото на провеждане също беше подходящо подбрано и съвкупността от факторите: организация, местоположение и подбор на банди, създаде неповторимата атмосфера на фестивала в хладния лес, в сърцето на AMBUSH01София. За всичко това специални адмирации за организаторите „Metal Force HMC” и усилията, които положиха  фестивала да се проведе и тази година както и да  не му липсва нищо – бира, прохлада и швейцарска точност в реда на излизане на групите. Благодарности и на всички древни божества, пускащи дъждове и гръмотевици, че през този ден имаха почивка.

В ранните следобедни часове саундчекът вече протичаше  усилено в последователността на излизане на групите и това, което се чуваше от сцената обещаваше много добро звучене в последствие. През останалото време някои от музикантите се мотаеха наоколо, пийваха бира, а хеви метъл героите от AMBUSH успяха до поритат с играещите в района хлапета топка.  Фестивалът започна навреме и мляскащите до мен  кебапчета лелки си тръгнаха с шумно изразено недоволство, защото ”проблемът е, че некакви хора са решили да свират тук”.

Освободени от присъствието на случайните скаропочитатели, насочихме вниманието си към първата излязла група на сцената  –  DAMAGE CASE. DAMAGE CASE (като песента на Motorhead) са от съседна Румъния. Удрят първите акорди като по часовник, точно в 16.00 часа. Сигурно и името не са избрали случайно, защото свежарският рок-н-рол е смесен със залитания към ранната Metallica, за да придаде на младоците един уникален, веселяшки стил, зад който обаче личи сериозна музикална подготовка. Млади, надъхани, със страхотно чувство за хумор, какво повече ни трябва за начало на една топла, пролетна, фестивална вечер. Групата показа голям потенциал и страшно много енергия и ентусиазъм. Звучаха много добре, представиха изключително стегнат сет, а рифовете им ми навяваха асоциации към парчета на любими банди от 80-те. Вокалистът и китарист  Dragos Coman, който ми направи и най-силно впечатление със сценичното си поведение, отправяше кратки реплики към публиката и обявяваше следващата песен. Въобще като цяло момчетата стояха страшно добре със своя спийд/траш метъл с подчертано старошколско звучене и  дадоха много силно енергизиращо начало на фестивала.

Вторите герои на феста, DEADLY MOSH, продължиха устремното начало на колегите си от Румъния. Сърбите демонстрираха повече увереност, както и доста повече опит. Имат вече зад гърба си два албума както и 8 години история като група. DEADLY MOSH бяха много добре приети макар и от все още малобройната публика, дадоха всичко от себе си и ни изтряскаха над главите парчета от двата албума Hellsound(2012) и United by Pain(2014). През цялото време фронтменът на бандата подхвърляше реплики на английски и така и не разбрах защо чак на края реши да каже и нещо на сръбски.

ambushСледва ред на AMBUSH, които  идват от Швеция. Завладяват сцената малко след 18.30, а след сета им става ясно, че са завладели не само сцената, но и доста нови фенонве. Съществуват от само три години, но вече имат два албмуа зад гърба си и сценично поведение, което не отстъпва на нито една от големите хард-рок звезди. Защо е това встъпление? Имам си тъмна страна, която сега ще ви разкрия. Една от големите ми слабости освен шведският блек метъл е и шведският AOR

AOR или Album-oriented rock се заражда в щатите още през 70-те години на миналия век. Нямам намерение да ви отегчавам с лекция по въпроса. Съвсем накратко, идеята е била да се записват сингли и албуми, които да се харесват на масовия слушател и да бъдат излъчвани по радиостанциите, така се въвежда и класация top 40. И ако в началото AOR радиостанциите предпочитат по-прогресив и джаз групи, през 80-те години любимци стават бързо набиращите известност глем-рок банди, а през 90-те към категорията AOR са включени и класически рок групи. Явлението Album-oriented rock в момента е почти синоним на глем стила в Щатите през 80-те и 90-те, макар и да не е точно така. Освен зад Океана, обаче добри условия за развитие AOR-а намира и в Швеция.

AMBUSHAMBUSH са типични приемници и наследници на тази шведска вълна. Скандално, предизвикателно поведение на и извън сцената, фронтмен, който безсрамно демонстрира сексапил и непукизъм. Звездно сценично поведение. Китарни сола в стил shredding guitar hero, при които всеки от китаристите задължително трябва да покаже какво може. Вокални партии в октава, на която би завидял и някой от великите тенори. Мелодия, но и здрав ритъм, който да подпали всичко живо наоколо и да го предизвика поне за една вечер да заживее на ръба. На моменти силно напомнят на Judas Priest, но духа на шведския AOR от края на 80-те и 90-те години се усеща в по голямата част от музиката им. Класическият хеви метъл построен върху завидната музикална виртуозност, вдъхновена от класици на стила като Europe, Goran Edman, Jonh Norum, Bad Habit… дори великият Yngwie Malmsteen просто взривяват вечерта дълго преди именитите им сънародници, представители на един друг емблематичен за Швеция стил, да го направят.

За да усетите за какво говоря, чуйте (отново) „The Chain Reaction“ или „Natural Born Killers“, които бяха част от сет листа им. Ами, доживях. Не съм вярвала, че мога да видя подобна група на живо и директно да уловя енергията и заразителността ѝ, но се случи. Които бяха там знаят за какво говоря.

SCAPEGOATРодната банда SCAPEGOAT е добре позната на старата школа дет метъл фенове още от периода, когато в Дупница се беше оформила много сериозна дет метъл сцена и нещата като цяло в българския ъндърграунд изглеждаха така, сякаш не само има подем, но и сериозно бъдеще за тези групи. SCAPEGOAT естествено си имаха своите почитатели всред публиката, които бяха дошли специално, за да ги видят. Много силно присъствие зад микрофона на Иво Димитров, мощен и помитащ всичко пред себе си дет метъл вокал, извиращ от самите недра. Тениската му ме накара да се замисля какво се пече на скарите. Силна ритъм секция и умерено балансиран звук заредиха мрачните класики на бандата „Shadow over Innsmouth“, „The Abyss Triumphant”,The Dunwich Horror” както и злокобно връхлетялото „Christians to the Slaughter“.  SCAPEGOAT изпълниха с неистова наслада поробените от мрака дет метъл души пред сцената.  Стегнато представяне и звучене на ниво.

IRON ANGELМетъл ветераните IRON ANGEL не са били никога от любимите ми групи, но и никога не ги бях гледал на живо. Достойно представяне за банда от техния клас. IRON ANGEL ни зарадваха с метъл химните от двата им албума Hellish Crossfire(1985) и Winds of War(1986), издадени в средата на осемдесетте:  The Metallian, Legions of Evil, Fight for Your Life, Son of a Bitch. Изключително атрактивно поведение от страна вокалиста Dirk Schröder, особено преди представяне на парчето Heavy Metal Soldiers.  Изключително голяма отдаденост от страна на публиката, която скандираше името им в паузите, съпровождаше песните с неистов хедбенгинг, крещеше текстовете на песните заедно с Dirk Schröder и публика, и група станаха едно цяло. Верните фенове бяха възнаградени за търпението си през всичките тези години с първокачествено метъл шоу. Последните парчета  Stronger than Steel
и Rush of Power IRON ANGEL изсвириха като за последно, убийствен спийд/траш ритъм и успяха да пренесат духа на осемдесетте  тази вечер в София и то по неповторим и същевременно осъвременен начин.

UNLEASHEDС падането на здрача дойде време и за последната група, обявена в програмата на феста – дет метъл ветераните  UNLEASHED. Кратко интро, и почти железният през годините състав на UNLEASHED излиза на сцената. Кратък и напълно излишен въпрос от страна на емблематичния Johnny Hedlund „Готови ли сте за шведски олдскул дет метъл?” и светкавично настъпление, блицкрийг! За първи път на българска земя UNLEASHED постепенно започват да разкриват потенциала си, акумулиран през годините. Дет метъл класиките  се редят една след друга, а не мене в главата ми се върти какво още биха могли да изсвирят. Скокът във времето е асиметричен: This Is Our World Now от Midvinterblot(2006), Defenders of Midgard и Where Is Your God Nоw от последния албум, If They Had Eyes, кратко запитване искаме ли парче от Victory(1995) (искаме!) – Legal Rapes. Много силно сценично присъствие и постоянен контакт с публиката. Тук някъде нелогично Hedlund попита „това ли е последното парче тази вечер?” и съвсем логично отговори „не” и щурмът продължи с встъпващата албума Sworn Allegiance(2004) композиция Winterland, последвана от The Avenger. Водещата в творчеството на групата нордическа тематика взе връх при изпълнението на откриващата издадения през далечната 1993-та албум Across the Open Sea, парчето To Asgaard We Fly, изпълнението на което беше прекъснато и викингът Johnny Hedlund излезе на сцената с огромен рог, пиейки в чест на Один. To Asgaard We Fly и други по-стари парчета като емблематичното Before the Creation of Time от дебюта им бяха изсвирени в подновен аранжимент и добиха нова мощ, при изпълнението на живо. Групата беше викана три пъти на бис и въпреки не многобройната публика личеше силно задоволство, от това, което се случва пред сцената.

В заключение мога да кажа, че второто издание на RUNNING FREE FEST определено запълни огромна празнина в концертната ни история. Организаторите успяха да съчетаят оптималното съотношение на групи.

Отидоха, видяха, пиха, написаха: Satania и MadButcher, фотограф ArthurDent

 

 

  1. #1 написан от 666 (преди 3 години)

    Най-накрая изтрезняхте и написахте репортажчето….

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото