RAGE. Просто RAGE, без празнословия

Всяко първо нещо си има своето очарование – да изреждам ли, или сами ще се сетите? Съответно и спрямо всяко нещо, на което се гледа като първо, се поставят разни очаквания, обикновено високи.
Първия голям концерт за 2015 ни поднесоха приятелите от RBF – и определено успяха да задоволят концертния ни глад, отговаряйки напълно (че и малко надскачайки) очакванията. Юбилярите Rage и нашенските герои The Revenge Project сгряха метъл сърцата ни в студената януарска нощ и ни оставиха златни спомени от сефтето за новата година.

Разбира се, при положение, че изразът ‘модерно закъснял’ съществува, не може да не се възползваме от него. Обявеното от осем начало беше избутано в осем и половина, което даде шанс и на позакъсняващите да хванат изпълнението на The Revenge Project.
Е, за мен подобна възможност нямаше – поради уважителни причини, които скоро ще прочетете под формата на интервю, сколасах едва за финала на сета. Но и без да съм гледала кой знае колко от TRP съм способна горе-долу да ви поразкажа каква е била хавата – яки песньовки, щастлива от представянето пред феновете си група, щастливи от представянето на групата фенове, доволно поклащащи се в такт глави, тук-там по някой откъртен вратен прешлен, ако си много отдаден на куфеенето, такива ми-ти неща.
Трудно може да се каже, че ми беше достатъчно да се раздам на само три парчета, но пък и те ми стигнаха да съжаля, че не знам текстовете. Събралите се в Mixtape-а обаче са се радвали на класики от албумите The Neverending и Through Blood and Ashes, които впрочем сега ще си пусна, та да наваксам с изпуснатото. Пък току-виж съм запомнила и някой рефрен!

Обстоен саундчек и вглъбено залепяне и отлепяне на сетлистове по-късно под прожекторите се появиха титаничните Rage, които имаха (не)щастието още първата минута да се сблъскат с основния проблем за всеки популярен и обичан музикант, стъпал на родна почва – публиката е толкова шумна и екзалтирана, че не можеш да разбереш, дали всичките ти струни, гласни или китарни, са окей. Вибрациите от тропането, викането и ръкопляскането, уж толкова простички и тривиални, често срещани фенски начини да изразиш възхищението си, заглушаваха барабаните на André, който по едно време упорито се опитваше да ни накара да млъкнем, но уви, нахалост.
30 години са много време откъдето и да го погледнеш. Може би ще пея друга песен, когато навърша съответната възраст, но в момента числото ми изглежда бая мастито и предостатъчно да свършиш всичко, което си си наумил. Или повечето от нещата, които си си наумил. За 30 години от Rage излязоха/ са излезли горе-долу пак толкова студийни записа, live DVD-та и два пъти повече сингли и ЕР-та, което означава, че полето за действие е огромно, песните за представяне са много, а място за развитие все още има (а и винаги ще се намери!).
Бяхме хвърлени назад във времето и надолу в пространството със Sent by the Devil, доказахме на горките германци, че никога не ни е достатъчно въпреки припяването на Enough Is Enough, Drop-нахме Dead и правихме упражнения за повишаване на концентрацията в хоров състав с Higher than the Sky. Калените изпълнители ни предупредиха да не се страхуваме от зимата (Don’t Fear the Winter), показаха ни, че при тях липсващо звено няма, макар и да са кръстили едната си песен The Missing Link, обединиха ни под звуците на Unity и ни разказаха за войната на световете (War of Worlds).
Нито на нас, нито на групата се искаше концертът да приключва, затова след като отпуснахме като за последно гласове под изчанчения съпровод на Victor, помолихме звучно за още. И си го получихме. Заигравките с Pink Floyd, AC/DC и Judas Priest плавно (да бе, да) преляха в съвършените армейски поздрави Set this World on Fire и Soundchaser.

И дотук. Кратко помахване, ръкуване с публиката и хоп – в бекстейджа за автографи и снимки. И с обещание за следващо гостуване, надявам се.

ГАЛЕРИЯ
Rage 53 снимки	The Revenge Project 54 снимки