Намерените страници на ODD CREW – част трета/втора

Odd Crew - Terminal 1 Без съмнение ODD CREW са една от най-известните съвременни български групи. Вече 20 години момчетата са неизменна част от родната метъл сцена, записвайки редица участия по клубове и фестивали в страната и чужбина. През всичките тези години талантливите музиканти не спират да работят и създават авторска музика. В юбилейната година четиримата могат да се похвалят и с чисто нов албум, излязъл преди няколко седмици. Заглавието на албума – “The Lost Pages” – навява различни размисли относно това какво сме пропуснали в живота си и дали жертвите са си стрували. Всеки може да намери отговорите за себе си. А що се отнася до музикантите, отговорът е строго положителен. С оглед натрупаната популярност и все по-нарастваща фенска маса, групата може смело да заяви: “Всичките ни усилия си заслужават и страниците не са изгубени, а намерени”.
Издаването на албум обикновено е последвано от промоционален концерт, с който бандата да представи новия материал пред публика. Обявената дата за промоцията бе тотално разпродадена, което принуди бандата да обяви втора дата – 12-ти април. И тази дата бе разпродадена. От групата реагираха своевременно и организираха трета дата, която обаче предхождаше втората – 11-ти април. И така, на практика, третият концерт се превърна във втори.
Сряда вечер – работен ден. Средата на работната седмица. Клуб Терминал 1 – заведение в центъра на столицата. Организацията бе на ниво, вратите отвориха в 20:00, както бе обявено предварително. Пропускателният режим бе нормален, влизането ставаше безпроблемно. Дали заради организацията на движение в столицата, продиктувана от мач на националния стадион, или поради мантрата “абе, те тия няма да почнат навреме, я да си допием в парка”, но половин час преди 21:00 – предварително обявения начален час – присъствието на зрители все още бе незначително. Постепенно с напредване на времето започнаха да пристигат почитатели и в началото на концерта клубът вече бе доволно пълен.
ODD CREW винаги са твърдели, че усещат концертите си като приятелска домашна сбирка в хола. Е, атмосферата и на този концерт бе все така приятелска. На сцената бяха разположени няколко китари, столчета, микрофони, синтезатор, барабанен сет и… свещи. Всички предпоставки за прекрасно изживяване бяха налице.
По стара традиция концертът не започна навреме. Към 21:30 музиката в клуба спря, зазвуча интрото “Super J” и един по един музикантите, облечени в стилни черни костюми, се подредиха на сцената, сподирени от оглушителни възгласи. Изявата стартира ударно – с “Cast A Stone” и “Dust In My Eyes”. Музикантите бяха в отлично настроение, което се запази до самия финал на шоуто. Между песните вокалистът Васко Райков изказваше благодарности към присъстващите, шегуваше се с останалите от групата, контактуваше с публиката или обявяваше следващото парче. Контактът със зрителите е една от най-силните черти на групата и в този концерт отново си пролича с пълна сила химията между музиканти и зрители. Китаристът Васко Първановски демонстрира таланта си с няколко уникални сола на електрическа и акустична китара. Басистът Мартин показа, че умее да свири и на контрабас, а барабанистът Бонзи изнесе невероятно дръм соло. Перфектната сработка и харизматично сценично поведение допълниха усещането за близост, пълнота и съвършенство на изпълнението. Бандата изсвири всички песни от новия албум без изключение. Чухме също така и познатите “Lay On Me” и “Shapes In Grey”, както и първият официално записан кавър от групата – безсмъртната “Nights In White Satin” на MOODY BLUES. Преди “Walk Through It All” певецът обясни, че му се е наложило да си припомни свиренето на пиано за записа на парчето, което изпълни самостоятелно, свирейки на предварително подготвения синтезатор.
Времето течеше неусетно и ето, че дойде моментът за няколко “тежки класики” от първия албум на групата – “Fallen Down” и “We All Die”. Гвоздеят на вечерта бе последвалият своеобразен джем сешън, с който момчетата отдадоха почит на Jimi Hendrix, изпълнявайки “Hey Joe” и “All Along The Watchtower”. Концерт на ODD CREW няма как да мине без емблематичната “I Ain’t Losing Myself”, прозвучала с активното участие на публиката. И тук би трябвало шоуто да приключи. Четиримата се събраха в средата на сцената, поклониха се и излязоха. За да се появяват отново след секунди и да ни подарят още 2 парчета – добре познатата “Pyre” и закриващата от “The Lost Pages” “I’m Gone”, слагайки финал на една великолепна вечер. След 2 часа и половина интензивно присъствие на сцената, три поклона и под звуците на outro-то “Sympathy For The Devil” на ROLLING STONES групата се оттегли окончателно от сцената, оставяйки ни безмълвни и с опустошени души, но доволни, че за пореден път сме се докоснали до изкуството, непринудеността, сериозното отношение към работата, професионализма и великолепното представяне на Васко Райков, Васко Първановски, Марти и Бонзи, или с две думи – ODD CREW.

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото