MaYaN – Antagonise (2014)

За тези, които не са чували за MaYaN само ще поясня, че се определят като „симфоничен прогресив дет метъл“, но се усеща, че има още много и различни влияния. Вероятно повечето от нас сме се запознали с тях чрез основните групи на музикантите. Лицата зад MaYaN са Mark Jansen, Laura Macri, Rob van der Loo, Henning Basse, Jack Driessen, Frank Schiphorst, Ariën van Weesenbeek, познати ни  най-вече от  настоящи или бивши състави на Epica, After Forever, Symmetry, Delain. Те стартираха изключително силно с дебюта си от 2011 „Quarterpast”, като основната идея е да творят по-тежки неща от обикновено. А когато дебютираш така силно, вдигаш летвата. Очакванията за „Antagonise” обаче са напълно оправдани. Малко повече от един час редуване на груби и леко пауър мелодични вокали, нежни женски партии, жица и смислени текстове. Похвално е, когато една група засяга дълбоки теми и й се получава. Основната идея в „Antagonise” е да покаже сегашната ситуация в обществото, където свободата и личното пространство са ограничени. Лъжите, пропагандата, тайните, страхът и всичко, което ни държи под измислен контрол. И когато разбереш основния замисъл, всичко в албума вече ти се изяснява; заслушвайки се в текстовете, може и да промениш гледната си точка за някои неща.

Моята лична представа, когато слушам „Antagonise”, е сблъсък на стихии, хаос, апокалипсис ако щеш. Една тъмна буря, която те повлича в ритъм. „Bloodline forfeit” заражда мрака, спуска мъглата в очакване на разрушението. В поредицата от до едно силни парчета, бързината на едни и „стихийното“ затихване на други ни завличат в дебрите на въображението ни и пресъздават точно концепцията. И не е самовнушение. Тези, които лично за мен се отличават, са още „Redemtion”, “Lone Wolf” и невероятно красивата, изпъкваща с нежния глас на Laura Macri “Insano“, в която ни показва дълбините на гласовите си възможности, и то на италиански. Нещата вече съвсем прилично загрубяват и смислово, и музикално в „Human sacrifice”. Точно когато си мисля, че песента ми напомня на любимите Alexander Krull и Atrocity, Mark Jansen изрича (поне както аз дочувам) „A war feels atrocity”.

“Единственото нещо, което спира лош мъж с оръжие, е добър мъж с оръжие“- посланието в началото на „Enemies of free” отново не изневерява на концепцията. Албумът завършва с „Faceless spies”, първият появил се сингъл и, според думите на самите музиканти, най- любимата им песен от „Antagonise”.

Идеален завършек на един изпипан албум. “Antagonise” ни хвърля в размисли, и дори да не ни е загатната идеята, ни оставя да гадаем и да си градим собствени интерпретации. MaYaN е точно страничният проект, в който Mark Jansen и компания изливат по-тежките си идеи, и то подкрепени с неслучайно и ненабързо подбрани психологически текстове. След „Quarterpast” MaYaN ме оставиха с по-високи очаквания, и след „Antagonise”, смея да кажа, няма нещо, което да ме разочарова. Ще очакваме още по-добър трети албум и, да се надяваме, с още повече груби вокали.

„Antagonise” излиза официално на пазара на 31 януари 2014г. чрез Nuclear Blast.

9/10

MaYaN / Tim Tronckoe photography