MAYAN – „Dhyana“ (2018)

Mark Jansen от самото начало на своята кариера беше решен да докаже на света, че дет метълът, оркестърът и хорът могат да съществуват на едно място. И точно с това свое желание Mark успя да достигне ново измерение в метъл музиката. Това може да потвърди всеки слушател на досегашната му работа в EPICA и AFTER FOREVER. Но като всеки творец, който започва своята работа наново, през 2010 година Mark откри нова банда – MAYAN. Тук той реши, че е крайно време той да заеме главната роля. Заедно с новата си приятелка Laura Macrì, вокалистите Henning Basse, George Oosthoek и Marcela Bovio, китаристите Frank Schiphorst, Merel Bechtold (DELAIN), басиста Roel Käller, клавириста Jack Driessen и барабаниста на EPICA – Ariën Van Weesenbeek, фронтменът започва целеустремена работа. От тогава бандата издава два албума – „Quarterpast“ (2011) и „Antagonise“ (2014). Сега в края на 2018 година музикантите записаха третия си студиен албум – „Dhyana“, с който надминаха всички очаквания на феновете. „Dhyana“, чието заглавие означава момента, в който сърцето надделява над разума, е записан заедно с пражката филхармония. Творбата надминава всичко, което групата е направила досега, с още по-мрачна атмосфера, още повече дет метъл и, разбира се, още по-добре развити психологически теми.
Песента „The Rhythm of Freedom“ отваря албума с темата, че трябва да се освободим от всичко, което ни задържа и да сбъднем мечтите си. Наблюдава се наистина добра хармония на звука. Китаристите много добре разкриват своите качества със силни и завладяващи мелодии и преходи.
Следващото парче „Tornado of Thoughts (I Don’t Think Therefore I Am)“ е любимата ми песен от от целия запис и нея може да чуете във видеото по-долу. То представлява интересна комбинация от тежко, мрачно, но същевременно мелодично инструментално и вокално изпълнение, което може да ви отведе извън времето и пространството. Сякаш това е вид пътешествие, което преминава през едно наистина зловещо и тъмно място, което от своя страна по някакъв начин привлича слушателя. В крайна сметка това място е с нищо по-различно от човешкото съзнание и вътрешната война, която водим всеки ден.
Песента „Saints Don’t Die“ е ключов пункт в кариерата на групата. Тя започва с активното участие на Пражката филхармония, като преминава в нещо, бих казала, кърваво. Но както е самото заглавие „светиите не умират“, песента представя грозната картина на бойното поле, посттравматичения стрес, яростта, както и болката на и за всички невинни млади хора, пожертвани във войните.
Едноименната песен „Dhyana“ играе ролята на балада, която е изпълнена от двете вокалистки на бандата – Laura Macrì и Marcela Bovio, съответно на италиански и английски език. Едно нежно и чувствено изпълнение, което е представено най-вече с класическо оперно пеене.
Следва „Rebirth from Despair“. Това е наистина интересно съчетание от тежки рифове, тежките вокали на Mark Jansen и чистото пеене на Marcela Bovio, превъплъщаващо отварянето на очите за реалността. И просто няма как отново да не похваля майсторските качества на китаристите и басиста Roel Käller.
„The Power Process“ е песен, базирана на класическа мелодия и изпълнена от Laura и Marcela, като Mark помага с пре-припева, което прави песента още по-вълнуваща. Поантата е: спри да следваш другите и нормата, а себе си.
В „The Illusory Self“ може да чуете съвместното изпълнение на чистото мъжко пеене на Henning Basse и оперното на Laura, което ще ви накара да преминете през повечето човешки емоции, но не се заблуждавайте, че това е балада! Не и докато не чуете гласа на истината – Mark Jansen.
„Satori“ представлява още една баладна композиция, този път само с участието на Laura Macrì и филхармонията, но това очевидно не е попречило на дълбоката същност на песента.
„Maya (The Veil of Delusion)“ бих казала, че ми напомня на бойна песен. В нея взимат участие двойката Laura Macrì и Mark Jansen, като комбинират класически дет метъл и готически мрачни нотки.
Десетият сингъл „The Flaming Rage of God“ представя темата за вярата, която бива използвана за внушаване на страх и начин за придобиване на власт. Тук наблюдаваме едно наистина добро музикално изпълнение с хорови части, които точно отговарят на темата.
„Set Me Free“ е последната песен от албума, изпълнена почти изцяло от Henning Basse. Той има доста голям опит на хеви метъл сцената и това си личи. Според мен един прекрасен завършек на този автентичен албум.
„Dhyana“ е албум подходящ не само за феновете на дет метъла, готическия метъл, класическата музика или почитателите на следните стилове, а за всички почитатели на качествената музика и всички, готови да преминат през този вълнуващ катарзис.