Интервю със Scott Gorham (Thin Lizzy)

Интервюто Scott Gorham е дал ексклузивно за в-к Стандарт чрез SME. Вестник Стандарт любезно ни го предоставят.

– Скот, празнувате ли нещо с това турне?

– Да, празнуваме, че още сме живи! Ха-ха! Всички от бандата сме разпръснати по различни краища на света и когато се съберем, е истински празник. Има толкова много места, на които не сме успели да отидем, и това е чудесен шанс да се запознаем с феновете си по най-различни кътчета на света. Но тези концерти са в подкрепа на албума UK Tour’75, който издадохме скоро.

– Разкажи повече за хит сингъла Dedication?

– Имахме три дни да го направим, а звукозаписната компания много бързаше да го пусне и не можах да направя още толкова много неща, които исках да пипна по песента. Малко се ядосах накрая, защото за мен това парче не беше напълно завършено, но сега, когато го слушам, много ми харесва. Заслужаваше си да го направим.

– Сред най-големите хитове на „Тин Лизи“ са Boys Are Back In Town, Whisky In The Jar, Jailbreaker… Как се появи Boys Are Back In Town?

– Boys Are Back In Town – класика! То беше вдъхновено от едно от първите ни турнета в Америка. Фил Линът, лека му пръст, обожаваше Америка – особено Ню Йорк, Лос Анджелис, Тексас и Сан Франциско. Песента е вдъхновена от веселите дни и нощи, които изкарахме в Америка по барове, казина, ресторанти и къде ли още не. Това е една лека песен за купонясване в събота вечер, за едно весело изкарване с момчетата. Може би именно заради това се харесва на поколения фенове и все още искат да свирим тази песен по концерти.

– Защо според теб „Тин Лизи“ успяха да станат така успешни и да се задържат толкова много години на върха на световния рок?

– Със сигурност не е защото съм много красив! Ха-ха! Няма готова формула на това, няма някаква специална система, по която пишеш песни. С Фил много обичахме да си свирим с акустичните китари вкъщи. Прелиствахме тетрадката, в която си пишеше текстовете, и се опитвахме да уловим настроението на песента. Единственият ни проблем е, че никога не ни достигаше времето да правим всички тези неща, защото непрекъснато пътувахме. Не е лесно да си в автобуси, коли и самолети непрекъснато, концерт след концерт и да имаш и свободно време да седнеш и да се вдъхновиш да напишеш нова песен. Напрежението убиваше до известна степен музата, но сега, като погледна назад – пак добре сме се справили.