Интервю с Васко Катинчаров (ФРАКТУРА) – 1 част

20 години вече са отговорност

 

sVasko Katincharov 4 FinalФрактура“, любимото предаване на родните привърженици на екстремната сцена и музикални фенове с разнородни жанрови предпочитания, закръгли 20-те си години, с което се доказа като най-дълго просъществувалото предаване за рок и метъл музика в националния ни телевизионен ефир. Разбира се, в това няма нищо случайно – тук феновете могат да видят любимите си групи, да чуят новините около тях, да видят най-нови или апокрифни концертни записи, и запазената марка на „Фрактура“ –увлекателните разговори на екипа с гостуващите на родна земя музиканти. А зад кулисите на това творение стоят умът и сърцето на една личност, посветила на изграждането му много труд, усилия, въображение, която ние, Metal Hangar 18, имаме удоволствието да ви представим. Тук можете да прочетете първата част на нашия интересен разговор с Васко Катинчаров  –  лицето и генераторът на идеи зад „Фрактура“.

Васко Катинчаров е автор и водещ на „Фрактура“ от нейното дебютно излъчване на 28 юни 1998 година в телевизия ММ, като по-късно, през 2010 година, предаването се мести в телевизия Диема където се излъчва и до момента. Лицето на „Фрактура“ е познато в музикалните среди още преди изявата му в ефира на телевизията с участието му като вокал на SUFFER H, набрали значителна известност в същия период около създаването на предаването.

Здравей, Васко!

Здрасти.

Първо, честита кръгла годишнина. Как ти се виждат тези 20 години – много или малко?

Както и да го погледнем, са много. На базата на продължителността на един човешки живот, 20 години са много, много сериозен период, от всяка житейска гледна точка.

Вероятно, като стартира Фрактура, си имал някакви очаквания за дълголетие – надмина ли ги или още не си ги достигнал?

При мен всичко започна на шега и дори не съм си мислил какво ще ми предложи утрешният ден. Говоря за самото начало на предаването. Когато закръглихме една година, вече си казах “Ей, сега, ако направим и две, ще е чудесно”. После три, после четири… И така в един момент започнах да гледам и в по-дългосрочен план. Може би от петата нататък. Изобщо не съм си представял, че ще станат 20. Това е все едно да попиташ една група, след като издаде първия си албум, къде точно се вижда след 10 години. Може само да се гадае.

Всъщност как реши да започнеш това трудоемко начинание. От Vanessa Warwick, която водеше Headbanger’s Ball по MTV, може би?

Още от тийнейджърска възраст се интересувах много от рок музика. Вкъщи се слушаше основно THE BEATLES. Баща ми им беше огромен фен и аз израснах с тях и всичките останали важни банди от ‘60-те и ‘70-те години. Първоначалният ми музикален вкус е формиран точно от тези групи.
В края на ‘80-те години един мой съученик ми даде да чуя една аудио касета със запис на METALLICA. Успях да спазаря тази касета “Hitachi” за цялата си колекция от картинки от дъвки “Turbo”, които бяха много популярни тогава. На нея беше записан “Master of Puppets” на METALLICA. Това беше много определящ момент за мен. Това беше най-тежката и твърда музика, до която се докосвах в онзи период. Дотогава не бях и предполагал, че съществува такова нещо. Тогава нямаше интернет, дават ти някаква касетка, ти си я пускаш и казваш “Ебаси, какво е това?!”, а плюс това съм бил и дете. Та, от METALLICA тръгна всичко в метъл посоката за мен. Много харесах този албум, а и исках да си имам своя собствена касетка, защото другите бяха на баща ми. Няколко години след този момент, някои хора у нас започнаха да имат възможност да гледат MTV. С приятели се събирахме да гледаме метъл шоуто Headbanger‘s Ball на Vanessa, което се излъчваше в неделя вечерта. Всъщност, връзката ми с Headbanger‘s Ball, ако може да кажем, че има такава, е, че когато трябваше да избирам ден за “Фрактура”, аз избрах точно неделя. В началото на 90-те си записвахме Headbanger‘s Ball на видео касети. Постоянно откривахме разни нови групи, които пускаха в шоуто. CLAWFINGER открих така, 1993 година, с първата им песен “Nigger”. Сядах с едно тефтерче и си записвах имената на бандите, които ми харесват и след това ходех да си ги търся по родните музикални магазини. Много групи открих тогава. Постепенно самия аз започнах да се занимавам с музика и да свиря на китара. Така се стигна до 1995 година, когато направихме SUFFER H, а музикална компания Wizard ни издаваха албумите. После влязох в казармата и музиката трябваше да почака. Уволних се на 1 януари 1998 г. и март месец ми се обадиха от Wizard. Казаха ми, че е стартирал нов музикален TV канал и собствениците искат да имат рок предаване (ММ я има от края на 1997 г.). И те, като представители на Nuclear Blast и други големи музикални рок лейбъли, искат да се договорят, да им дават видеоклипове. Съответно да предложат и водещ, който да направи предаване за рок и метъл музика по ММ. От Wizard веднага се сетили за мен като човек, който много се интересува от музика. А аз четях абсолютно всякакви списания и вестници, слушах всякакви радиостанции, всичко, от което можех да получа информация. И ми казаха – “Катинчаров, ходи да се пробваш, защо не?”. Аз отидох и се видях с един от шефовете, който ми каза да си напиша концепция – какво, защо, как… Правих сухи тренировки някъде около месец-два пред камера в едно празно студио. Възложиха ми да си измисля име на предаването и така започна всичко. На 28.06.1998 г. беше първото издание на “Фрактура” и ето сега – 20 години.

“Фрактура” е страхотно име за метъл предаване. Как го измисли и имаше ли други предложения?

Докато се занимавах със сухите тренировки в началото, ми бяха дали задачата да си мисля име на предаването. Седях и се чудих как да се казва. Първото, което ми беше хрумнало, беше “Нокаут”. Но имаше нещо, което не ми харесваше. Исках да е една дума, да е лесна за запомняне, да е на български, но да може да бъде произнасяна и на друг език. Да не бъде като на колегите ми от вече несъществуващото шоу “Кречетало” – адски готино име, но трудно за един чужденец. За един англоговорящ човек тази дума  е истински ад. И така, в един момент погледът ми попадна на стотиците аудио касетки, които имах. Точно тогава беше излязъл албумът на една шведска група LOST SOULS, който се казваше “Fracture”. И аз го погледнах и си казах: “Супер, “Фрактура!”. Има асоциацията за насилие, нещо счупено, рок усещането, и на мен ми се видя чудесно. На базата на времето, което мина, се оказа, че съм направил правилния избор. Така дойде името на предаването, а “Нокаут” директно си замина.

Премина през различни телевизии, дни от седмицата, часови пояси и т.н. Не ти ли беше трудно да се справяш и често ли си мислил да се откажеш?

Всяко нещо е трудно и има своята специфика. И това, че някой се справя привидно лесно с нещо, е не защото то е лесно, а защото той е подготвен да му се случи това нещо. Никога не ми е било лесно. Първо, защото в началото трябваше да докажа на ръководството на ММ, че това предаване има място там. И да се докажа като човек, на когото може да се има доверие. Поради тази причина за първото предаване се бях подготвил изключително добре. Това беше директно жив ефир – няма аутокю да четеш, трябва да си подготвен. Да си научил всичко наизуст. Бях си сложил едни тъмни очила, за да я има психологическата защита, че когато не ти виждат очите, се чувстваш по-сигурен. Излязох в ефир много подготвен и с очила и говорих, говорих, говорих… И единият от шефовете тогава, който по-късно си продаде дяловете и замина за Америка – Вихрен, най-първия шеф на ММ, дойде и ми каза: “Момче, ти ако мислиш да ми говориш повече от 2 минути в ефир, си хващай парцалите и си заминавай”. А аз бях говорил 5-6, че и повече минути, най-вече да докажа на себе си колко съм подготвен. Дадоха ми шанс за 3-4 предавания, след това ми казаха: “ОК, има хляб в теб, ще се справиш”. Това беше първият труден момент, на доказването. А имаше и много други. Но има два други, които бяха много натоварващи. Единият беше през 2006-та година, когато Камен Воденичаров реши да продаде своя дял, който пък  беше купил точно от Вихрен. Той беше един от собствениците, адски готин пич и много разбран. Новият собственик беше французин, който един ден дойде в ММ и ни каза:  “Давам един месец на всички предавания да си намерят спонсор. След този период, което няма такъв го сваляме от екран до момента, в който си намери.” А ние бяхме вътрешна продукция, т.е. служители на тази медия и на нас ММ ни плащаше. И сега ни казват да търсим външно финансиране. Преди това не съм се занимавал с такова нещо, с търсене на пари и на спонсори, защото си имаше рекламен отдел за тази работа. Тогава се сетих за господин Цонко Цонев, бившия кмет на Каварна. Той точно беше тръгнал да набира сила с фестивала Калиакра Рок Фест, който по-късно стана Каварна Рок Фест. Видяхме се с него, аз и една дама от рекламния отдел на ММ. Цонко разгледа договора и предложението и каза: “ОК, ще подкрепя “Фрактура””. Той беше спонсор 4 години – 2006-2009 година. Това беше един от трудните моменти, в които земята се разклати в ММ. Аз и до ден днешен съм му много благодарен, че ми помогна в онзи деликатен момент за мен. Другият труден момент се случи през декември 2007-та година, когато ни събраха работещите в ММ и ни казаха, че ни уволняват. Всичките. А аз имах твърдо финансиране, всичко беше бетон. Ситуацията беше като – ти имаш двигател, обаче нямаш шаси, което той да движи. Ето, имам финансирането, имам името, имам всичко и в същото време няма къде да се излъчвам. Екипът ми, мен, всички работещи в телевизията ни освободиха. Казаха, че в ММ остават само двама човека, които ще редят музикални плейлисти. След първоначалния шок, защото това се случи точно преди коледните празници, аз проведох няколко разговора с хората, които останаха с ръководни функции там. Идеята на собствениците беше да поддържат излъчването на ММ до момента, в който на нейно място е готов да тръгне нов спортен канал – Nova Sport. (на 01.05.2010 година, на честотата на ММ започна новият канал). За моя радост, успях да се договоря да излъчват Фрактура като външна продукция. Уговорката беше да бъде там, докато я имаше ММ. Три месеца преди окончателното закриване на 01.05.2010 г., направих едно генерално проучване на телевизионния пазар, какво, защо, как, къде, при какви условия. Накрая се спрях на телевизия Диема, защото е подходяща с подчертано мъжката си аудитория. Успяхме да си стиснем ръцете и в момента, в който ММ спря, директно се прехвърлих в Диема, където Фрактура се излъчва от 8 години насам. Ето това са двата най-трудни момента досега.

sVasko Katincharov 2 FinalЯсно е, че Васко е “Фрактура”, но все пак през годините си имал и помощници и сега има такива, нали?

През годините в ММ аз вземах решенията на ниво автор, защото продуцент беше самата телевизия. И като водещ никой никога не ми се е месил в каквито и да е било решения, никога! Оставяха ме сам да решавам – какво да има, какво да няма, какво да е съдържанието, естествено, съобразявал съм се със СЕМ, със законите. До 2013 г. бях абсолютно сам във всичко. Понякога ми е тежало, понякога не толкова, но преди пет години ми се случи нещо, което ме накара да взема мерки. Имах уговорено интервю с Billy Gould от FAITH NO MORE. Трябваше да бъде на 1-ви декември в 11 часа преди обед, а аз се събудих в 8 сутринта с 39° температура и с кашлица. И нямаше кой да направи интервюто с Billy Gould. Само че можеше да не е той, а с хора като Пол Макартни или Мик Джагър, за които може да имаш само един шанс. Казвам тези имена само примерно, защото аз отдавам равна тежест на всеки събеседник. И тогава си дадох сметка, че на мен ми трябва поне още един човек, на когото мога да разчитам в такива случаи. Не може сам да се справиш с всичко, а и понякога има форсмажорни обстоятелства. Аз обаче не знаех на кого мога да се доверя, защото много прецизно отсявам с кого мога да работя и с кого не. Никога не съм харесвал удобно да се прехвърля вината на други хора. Когато нещо не ми се получи, кой е виновен – аз съм си виновен. Не обичам извиненията “Колегата се успа, забравил е…” и да си измия с друг ръцете. Провалите са си мои и успехите са си мои. Нося си отговорността и последствията и в двата аспекта. Съдбата обаче, на една бензиностанция, ме запозна с Иван от VELIAN, който в онзи момент все още беше вокалист на WARTIME. Така се случи, че пътувах с бандата му до Варна. Има хора, срещаш се вчера с тях и имаш чувството, че се познавате цял живот. Иван за мен е точно такъв човек. Започнахме да ходим заедно на някои събития, като в един момент реших да видя как се справя с вземане на интервюта. И първото му беше със Sakis от ROTTING CHRIST в столичния клуб RBF. И той се справи страхотно, беше си напълно готов за това. Не е някой, който да трябва тепърва да се обучава. Аз имам конкретни критерии – кое, как и защо трябва да бъде и той много добре го разбра, понеже е достатъчно интелигентен. С него направихме много добра стиковка като екип. Той е и първият човек, който някога допускам във Фрактура. Видях, че е по-добре аз да правя всичко останало, а той да е човекът, който физически да прави интервютата. Но, понеже той има и други ангажименти, не прави всичките, намерих и втори човек, който ми помага – Боян. И самия аз съм си резервната опция, защото всичко се случва, но сега вече правя не повече от 2-3 интервюта на година. От разговорите ми с Иван се роди идеята да върна рубриката за интервюта с бг банди. Преди време в ММ имах по две интервюта във всяко предаване на живо с български групи. Така се събрахме аз, Иван и Никола, като те двамата направиха платформата PartyTr1pBr0s и около година изчистваха концепцията. Направиха си професионално снимачно студио и съвместната ни инициатива стартира от началото на 2018 година . Те хем си развиват платформата в YouTube, хем направихме една добра симбиоза да работим заедно и за “Фрактура”. В шоуто минава само есенцията от интервютата, защото не може да пуснем 30 минути, ей така, телевизионното време е скъпо. И определено ни се получи, всеки си движи своята част от нещата и заедно работим по по-добрия начин.

Спомена българската сцена, имаш поглед над нея вече над 20 години? Как ти се струва – развива ли се или стои на едно място? Участваш и като жури в конкурси.

Това е много, много дълга тема. И се развива, и не се развива. Зависи как ще го погледнем. Развива се, защото има много повече възможности и инструменти за боравене. Преди имаше много по-малко банди, които обаче бяха много по-добре подготвени на техническо ниво, можеха много по-добре да свирят. Сега вече наблюдаваме, включително и на Вакен конкурса, хора с много скъпи инструменти, които обаче не са подготвени, а имат огромни претенции. Те смятат, че инструментите сами ще свирят вместо тях. Преди бандите бяха с по-кофти оборудване, но имаха желание и хъс. Свиреха много, репетираха много. Като имаш китара Ibanez като на Dino Cazares или си купиш барабани като на Lars Ulrich – не, ти няма да станеш METALLICA или FEAR FACTORY. И оттам дойде това разминаване, че сега подхождат все едно някой им е длъжен с нещо. Като повечето изобщо не са подготвени. Ти трябва да си го заслужиш това нещо. Има една много хубава фраза на David Gilmour, стара е, но е адекватна и в днешно време. “Обвиняват ни, че с PINK FLOYD взимаме мястото на младите банди. Не, ние не вземаме мястото на никой. Бандите трябва сами да си го извоюват.” Все едно някой да каже: ”Те, МETALLICA, свирят на големите фестивали и затова няма място за млади банди”. Ами, заслужете си го, станете и вие METALLICA”! Да се върна на въпроса за българската сцена. Вече имаме много по-добри видеоклипове, продукцията като аудио и видео записи е на много по-високо ниво, но в същото време я няма музиката и ги няма песните, които да останат. Вие наскоро направихте интервю с Любо Малковски, това е страхотен творец и изпълнител, който, за съжаление, дали заради личен избор, дали заради обстоятелства, остана встрани от това, което заслужаваше. Той е една от най-знаковите музикални фигури в последните 30 години. А новото поколение дори не предполага, че този човек съществува. И това е тъжно, защото стигаме до проблема с приемствеността. И, ако направим паралел със Запада, там младите банди казват: “BLACK SABBATH са велики, METALLICA са велики”, а тук, за много от новите банди, например, ЩУРЦИТЕ са едни чичаци, които само ги дразнят. По тази логика и Ozzy е чичак, нали? Всяко следващо поколение у нас се опитва да се дистанцира от предишното. Това е един от най-големите ни проблеми – липсата на приемственост. Всеки се бори сам за себе си и накрая няма сцена, делим се на групички, “Аз съм по-добър”, “Онези не стават” и накрая всички са зле.

Не знам дали си даваш сметка, че си насочвал и формирал вкусовете вече на няколко поколения фенове. Чувстваш ли се известен и значим? Промени ли се нещо в теб?

Да, знам, че съм формирал вкусове, насочвал съм дадени хора в конкретна посока и многократно съм го виждал това нещо. Защото са ми го казвали в е-mail-ите, които получавах в ММ. Имам един случай от 2000-2001 г., когато беше пикът на пиратските дискове на площад Славейков в София. Аз минах оттам и един от продавачите ме позна и ми каза “Пич, евалата, пускай повече NIGHTWISH, че, откакто почна, не може да насмогнем на търсенето им.” Това беше показателна обратна връзка. От култовия столичен рок магазин “О.Ч.З.”, който затвори врати преди няколко години, пък ми казваха, че в понеделник идват хората с лист, на който са си написали какво са гледали във “Фрактура” миналата вечер. В момента се сещам, че ми бяха споменавали специално за CHIMAIRA, които са ги търсили, защото предната вечер съм ги пускал. Влиянието беше много по-силно в годините преди YouTube и интернет, това е факт. Радвам се, че съм провокирал хората да открият нещо ново за себе си. Аз гледам на себе си така – Не е важно кой е известен и кой не е известен. Моята цел не е била да съм лицето на нещо или да съм известен. Ако исках това, до ден днешен щях да съм на екран, за да ме разпознават. Нарочно слязох от екран през 2010 година, защото исках да сложа акцента върху артистите, те да говорят директно, не аз да се бутам в тях и да седим заедно в кадър. Много по-важно е посланието, което те отправят, и начинът, по който въздействат на хората. Защото, ако задам правилните въпроси и извадя човешките истории, ето това докосва. А не “Тази песен защо е 4 минути?”, “На онзи албум защо му сменихте обложката?”. Защото, ако някой е фен на Dave Mustaine, това, което ще разкаже самият Dave, ще му въздейства на него, а не аз да му го кажа. Tom Araya ще разкаже неговите истории, Sully Erna – неговите… Затова гледам да пиша въпроси за интервютата във Фрактура, които карат артистите да мислят и да разкажат неща, които ще излязат от тях самите.

Спират ли те фенове в ежедневието за снимки и автографи?

В ежедневието – не. Ето, да кажем, всяка година правя тениски по случай годишнината на предаването. Те са много лимитирани и много специални, не са манифактура. Те са персонализирани и това е моето отношение към тези хора, както и отношението на тези хора към мен. Разбира се, когато се виждам с тях по концерти или на други места, може да се снимаме, да разпиша албумите на SUFFER H. Това ми се случва сравнително често. Радвам се, че го има прозорчето “Фрактура”, което успява да формира по добрия начин настроения и посока за музикално развитие на няколко поколения. Защото YouTube е необятен, ако се замислиш, но там много неща не знаеш как да ги намериш, не знаеш дори, че съществуват. А аз правя това непрекъснато, ровя се на неочаквани места, търся, пресявам,  аз работя това, аз работя “Фрактура”. Аз съм филтър, който много, много точно и ясно пресява цялата информация, аз съм очите и ушите на предаването. Пълня със съдържание това квадратче и на никого не казвам “Трябва да гледате…”. Думичката “трябва” във “Фрактура” я няма. Ние сме там, правим това и това, ако желаете, сте добре дошли. Няма жълти новини, няма слухове, няма несериозни въпроси и глупости към музикантите. Защото 20 години вече са отговорност.

….

(очаквайте и втората част от интервюто)

  1. #1 написан от Miroslav-Velzevul (преди 2 седмици)

    Баси..минаха 20-години с Фрактура….само напред Васко..още 40-години поне….

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото