Адриан Иванов (Ь, Орион) и неговата БГ РОК ИСТОРИЯ – част пета

Ние, от Metal Hangar18, продължаваме с новата ни рубрика БГ РОК ИСТОРИЯ, в която любезно този път  се включи нашия приятел Адриан Иванов. Следете и следващите части, които ще публикуваме за вас:

Първа част четете ТУК.
Втора част – ТУК.
Трета част (историята е свързана с част 1)

Четвърта част четете ТУК.

Пета част:

В края на 84-та се уволних. Събитията от 85-та нататък ще ги разкажа без да фиксирам точни дати, защото като ‘погледна’ назад виждам много лица, много концерти, интервюта, снимки … някакво слънчево меле 🙂 Най-хубавото е, че се събрахме живи и здрави, оцелели от една страшна мелачка … както изпяхме по-късно с Ера и Миленка „това е машина за месо!“. Преброихме се, седнахме на по бира и се замислихме.

Положениято не беше розово – медиите продължаваха да игнорират българското, лансираха се само неща, подписани от помазани автори. Беше фрашкано с бездарни певци и вокални групи, сладникави „морета, звезди

и луни“. От групите се открояваха Импулс, които още повече бяха втвърдили; Илия (Rip) работеше с млади момчета, тук някъде с Линчо Радински (drums) (после Акцент, Контрол, Ер малък) и Светльо (Цвъри – китари) (после ПББ, Ша-ша), Сигнал мъждукаха, ФСБ се бяха заприбирали от чужбина, Фактор също работеха успешно с млад вокал Оги Цолов (Факи) (после Елит, Стоунхендж). Една соц. структура наречена „Концертна дирекция“ беше утвърдила мрежа от офиси и представители в по-големите градове и правеше турнета. Залите бяха пълни, значи имаше интерес. От нашето поколение напред беше триото на Милена, Оазис бяха станали Ахат, интересни банди бяха Ера и Тротил с един настъпващ стил, наречен thrash. Ако не се лъжа тогава се заговори и за ПББ, Стенли, Виолетов генерал… по-късно се появиха и Конкурент.

Една вметка – да не ми се сърдят колеги и съвременници ако нещо изпусна, омешам времево – не се напрягам, не ми се правят справки – просто оставям спомените да ме водят – естествено за неща, групи и хора били в моето полезрение и интерес. Чух за нов проект на Гюров и Воев ( с Митко не се познавах още) – Кале, периодът с Вход Б съм изпуснал и не съм запознат, признавам си! Горе-долу в тази стилова палитра бяха Клас, Атлас и Медикус. Стремежът на всички бяха melody парчета, радиофонични – по възможност да минат през комисията и да бъдат одобрени за радиотo. Пример за това е първата плоча на човек от набора – Милена, която бе разделена на 2 –

страна с песни на утвърдени композитори и страна с нейни авторски парчета.

Както и да е, не сме правили такъв разбор – трябваше да се организираме, място за репетиции, апаратура, инструменти. Всичко това паралелно с пборбата за съществуване – след казармата повечето почнаха работа, а аз

станах студент. Не бяха ония латентни години, в които соц. структури ръководеха кой ще свири и кой не. Налагаше се сами да търсим участия, сами да организираме концерти – трябваше друг тип организация, появи се нуждата от продуцент – човек от групата, който да се ‘вре’ в радиото, в телевизията, да контактува с журналистите, да организира фотосесии, рекламни материали и пр. Ако щете и да ‘държи под око’ другите групи 🙂 От само себе си в София се появи едно място, на което се случваше точно това: Синьото кафе.