Ние, от Metal Hangar18, продължаваме с новата ни рубрика БГ РОК ИСТОРИЯ, в която любезно този път  се включи нашия приятел Адриан Иванов. Следете и следващите части, които ще публикуваме за вас:

Първа част четете ТУК.
Втора част – ТУК.
Трета част (историята е свързана с част 1)

 

adrian ivanov -orion - er maluk -4Четвърта част:

Истината е, че дотук „Орион’ просто загряваше. Знаеха ни като купонджийската рок-група на „Надежда“. Около групата витаеха готини хора, екипът бяха близки приятели – всеки помагаше с каквото може. Малкият брат на Валери – Оги Кьосовски (Малкото Годе ) и Спасчо Мулешков бяха верни адютанти и хвърчаха за какво ли не – цигари, коняк, боза, банички. Помагаха и на техниците. След „Реален свят“ ( или ‘Човечето“ както го наричахме галено) бял свят видяха още няколко авторски неща – „Конкурент“,“Дяволът си ти самият“, „Изгрев“, „Време“, „Когато бягаш“ … не ги помня като хронология, всичко от онова време е пъстра мозайка от концерти, жадни фенове, училище. Ходехме на прочутите дискотеки в „14-та“, които си бяха рок -теки – водещият пускаше Kiss, Smokie, Suzi Quatro, Rubbets, ELO, UFO, MSG … ползваха апаратурата на Щурците, които репетираха там. Един ден щях да репетирам и аз там – с Ера и Милена – но това по-нататък.

Полека изтичаше 1981 – над нас надвисваше черния облак на задължителната военна служба. Аз бях с година по-малък от всички…дамм, предстоеше казарма. Всички изпитваха панически ужас. Дето се вика целунаха близките си и потеглиха. Свен беше готов да си счупи ръка или пръст, за да избегне това – едвам го възпряхме! Него го пратиха в строителни войски, Боби – в Стара Загора свързочник, за Вальо, Mонев, Керо и Стефан – не помня.

Стояхме в празната репетиционна и гледахме в нищото. Нещата тъкмо тръгнаха, мамка му! Бяхме направили мешана програма с нашите парчета и няколко кавъри, можехме спокойно да издържим самостоятелен концерт.

Музиката ни почна да прави впечатление – особено на междучиталищни прослушвания и конкурси, в които участвахме от името и на тяхното училище и на Л.Карастоянова. Някакси успешно заобикаляхме изискването да има

руска песен – ми ето ние свирим български парчета – това правеше впечатление. Текстовете ни не бяха политически агресивни – третираха вътрешния мир на човека, не ни закачаха.

Изминалите 2 години (81-83) бяха белязани от много тежко събитие: Свен почина при нещастен случай … някаква буря повдигнала ламарини, свлекли се от покрив и го направили на нищо. Стана много празно изведнъж… Свен беше човекът над всичко, при него нямаше догмата на тежко възпитание и дисциплинираност – той беше free. Беше двигател. Беше срещу всякакви догми. Човек на Света. Нашият Джими … Родителите му бяха потресени, погнусени. Мисля,че веднага тихо емигрираха.

Тогава написах една от най-силните ни балади – „На Свен“. Тази балада, в последствие до-аранжирана от всички титуляри, носи типичния за Орион стил – дълга инструментална интродукция, изказ с текст и отново

инструментално заключение. Беше важно за нас да рисуваме с музика и да разказваме на български. Казваха, че има много Kansas, Styx, дори Yes, E,L&P, журналистите се радваха, че се е появила група с арт-рок звучене …така е, но ние, за добро или зло загубихме тези години.

Помня, че през 82-ра преместиха баловете в новият Дворец на културата – НДК. Беше много престижно за нас да участваме рамо до рамо с банди като Щурците и Тангра. Така аз бях на работа на собствения си бал.

През бандата преминаха много музиканти – Оги стана барабанист (после в Контрол), Васко Петров ‘на път’ за консерваторията беше за малко bass, Светльо Джудаса (в последствие вокали на Тангра) пя и рисува, Дени беше китари. Не си спомням как се появи Тони Тенев (в посл. китарист Контрол). Накрая за малко басист беше Милко ( после Елит) и 2-ри пианист Юли (Елит). Помня един великолепен концерт в Домът на профсъюзите Г. Дими-

тров, на сцената се играеше някакъв театър, чийто декор беше покрив на къща. Ние се вписахме в него без да местим за да не прецакаме представлението. Милко свири на фретлес бас (нещо доста революционно за времето

си ). Парчетата ни бяха преаранжирани за 2 клавира. Май тогава изпяхме известната ни балада „Признание“, на която в последствие вмъкнах изцяло нова средна част. И още един интересен факт – по това време на един фест в Банкя с хедлайнери Славяни, на връщане във влака се случи да пътуваме със Звезди, който пееше в някаква кръчма. Той се изуми, че Орион съществува  и че свири своя музика. Така се запали, че май на мига прекрати тая работа и се озова ако не се лъжа в Оазис – точно в Г.Димитров май репетираха … по-късно станаха Ахат, като група на ХТИ.

Есента на 1982-ра аз влезнах в армията. Докато ме нямаше Сашо Панев се беше събрал с Колката (китарист, поет и композитор) RIP и Вал, бяха ми изсвирили страхотни неща unpluged, направо не можех да повярвам колко красива музика и силни текстове бяха създали!! Беше през една моя отпуска, долу в мазето на Паневи. Още си спомням финала на едно от парчетата и един ден смятам да го възстановя! Смъртта застигна Колето, жалко! Музиката му не видя бял свят.

Втората ми година беше в тежко поделение – Грудово. Успях някакси да сформирам банда – тогава ДНА-тата даваха опция с конкурси между различни поделения. Офицерите ни къткаха, защото свирехме често на техни сватби, забави, празници – намазвахме и ядене и пиене … и отпуски! Тук интересното е, че животът ме срещна с колоритната личност на Икебаната – той пееше в Елховският бенд и го правеше добре. Хах, беше весело с него, но после какво му стана – не знам! Също така един от добрите ми приятели по душа беше Румен Джаза (посл.Параноя) – даже в Грудово бяхме фазани в една стая.