За първи път в историята – OPETH свириха с Оркестър!

Тазгодишното издание на Sounds Of the Ages приключи с един много специален концерт – шведите OPETH, акомпанирани от пловдивската филхармония. Лимитирани тениски с логото на групата изписано на български се продаваха по време на концерта – от рано се знаеше, че ще присъстваме на история. Точно по график в 20:00 на сцената вече беше целият оркестър и Античния театър потъна в премесен звук от настройване на инструменти и все още шумната публика.

При появата на диригента Левон Манукян звуците преляха в бурни аплодисменти, цялата публика стана на крака и остана така, докато не посрещна и самите OPETH. Мрачно и магическо бяха в едно още при първата песен – „Eternal Rain Will Come“. Групата и оркестърът звучаха така сякаш цял живот са свирили на една сцена. Това личеше още повече когато „Cusp Of Eternity“, съпроводена с пловдивския хор, звучеше почти като в приказка. Контрастът дойде бързо с „The Drapery Falls“, която е доста по-тежка. Последва кратка пауза, за да могат китаристите да сменят инструментите си и включване от Mikael Åkerfeldt с: „Thank you very much! This is pretty fucking rad!„, след което разказа на публиката, че са пристигнали в Пловдив ден по-рано, за да репетират с оркестъра. „Oh, by the way we are called OPETH. We are here to entertain you guys with some metal and orchestra„. Обеща ни връщане назад във времето и сцената се изпълни в розови и сини светлини, за да чуем „Demon of the Fall“. Mikael сподели, че харесва звука и е подходящ момент за нещо специално. „Voice of Treason“ е песен, която не е свирена никога на живо, но ние имахме честта да бъдем свидетели на първото ѝ лайв изпълнение. Завладяващ синхрон между тежък метъл звук, феерични симфонии и феноменален глас допринесоха за няколкоминутното уникално преживяване. Около 21:00  сцената беше обляна в светлини и дим, и дяволитото „God is dead“ пронизваше амфитеатъра по време на „The Devil’s Orchard“. Шеговитите реплики на фронтмена между песните всеки път провокираха широки усмивки. В този момент той обясняваше, че групата е минала през какви ли не стилове, включително дет метъл, а задължително за всяка дет метъл група е да имат песен за смъртта. Обстановката се нажежи, защото присъстващите усещаха какво ги очаква, а именно „The Grand Conjuration“. След края на песента настъпи поредната кратка пауза, в която групата благодари на организаторите, Левон Манукян и целия оркестър и хор на Държавна опера – Пловдив. За последна песен с участието на филхармонията беше подходящо избрана „Deliverence“. Изживявахме последните минути на тази изпълнена с музиканти сцена и нереалната атмосфера, която създаваха специално за нас.

След петнадесет минути почивка OPETH се завърнаха на сцената, този път сами, но готови да свирят като за всички приблизително 40 човека, които до преди малко бяха с тях. Точно преди изпълнението на „Advent“, която последва веднага след „Heir Apparent“ и „Godhead’s Lament“ , Mikael закачливо ни позволи да идем за по бира, тъй като песента била доста дълга. Така и беше, но дори този  факт не позволи на публиката да загуби интерес. Последва точно обратното при „Elysian Woes“, която на свой ред е едва 5 минути. Измежду „To Rid the Disease“, „The Lines in My Hand“ и „The Leper Affinity“ подобаващо за всеки концерт имаше и лек проблем с техниката. Докато техниците оправяха барабаните, останалата част от групата не позволи на хората да откъснат очи от сцената. Бяхме изпитани с кратки рифове от известни песни на LED ZEPPELIN, BLACK SABBATH и DEEP PURPLE и разсмивани от коментарите на вокалиста. Викахме, че искаме още и получихме още. Наслаждавахме се на всеки един момент от това страхотно преживяване. Не останахме и без бис след дълго и настоятелно скандиране „OPETH! OPETH! OPETH!„. Mikael Åkerfeldt отдели няколко минути, за да представи музикантите в следния ред: Martin Axenrot (барабани), Fredrik Åkesson (китара), Martín Méndez (бас), Joakim Svalberg (клавир), а себе си представи като „Dat Bitch“. Заявиха, че вече са изтощени и точно за това са решили да ни изпратят с най-сложната си песен и това беше „The Lotus Eater“ – гвоздеят на вечерта. Подобаващ завършек на тази емоционална вечер. Хората бяха на крака, целият театър беше осветен. Групата не забрави да си направи снимка с публиката преди да ни благодари и да пожелае лека нощ. Както самите те отбелязаха, когато преживееш много концерти почваш да забравяш някои от тях, но този концерт няма да го забравят нито те, нито ние.

Така приключи септемврийската приказка в Пловдив. Перфектна организация от страна на Sounds Of the Ages, страхотен подбор на изпълнители, чудесен звук, повече от прекрасен оркестър. Всичко това допринесе за незабравимо преживяване и силно желание възможно най-бързо да дойде следващия септември, за да видим как ще ни изненадат тогава.

Сетлист:

С оркестър

1. Eternal Rains Will Come
2. Cusp of Eternity
3. The Drapery Falls
4. Demon of the Fall
5. Voice of Treason
6. The Devil’s Orchard
7. The Grand Conjuration
8. Deliverance

Без оркестър

9. Heir Apparent
10. Godhead’s Lament
11. Advent
12. Elysian Woes
13. To Rid the Disease
14. The Lines in My Hand
15. The Leper Affinity
16. The Lotus Eater

Галерия – OPETH