Ден първи

8 юли 2022-ра.
5:33 часа сутринта е, отварям очи с огромно нетърпение. Поглеждам навън – плътна мъгла и проливен дъжд. Чудесен декор, казвам си, за интересния лайнъп, който ни предлага второто издание на Вълчата пътека в Челопеч. Малко по-късно обаче става ясно, че Phil Campbell And The Bastard Sons отпадат от програмата заради положителен тест за Covid-19 и на тяхно място ще видим другата банда на Vagelis Karzis от Wolfheart – Full House Brew Crew. Много яко, че организаторите са успели да реагират и да ги натоварят на самолета от Атина толкова бързо. Тръгваме към феста, а през целия път вали като изведро. Наближаваме парк Корминеш, но никъде не се виждат табели, които да показват пътя към събитието. Въпреки това го намираме лесно.

Минава 17:30 часа и приближавайки сцената разбираме, че нещо не е наред. Няма и следа от Конкурент, които трябваше вече да започват своя сет. Минути по-късно организаторите обясниха, че в ранния следобед е имало силна буря и технически проблем с озвучението ще попречи на двете български банди (Конкурент и Drive Your Life) да вземат участие на фестивала. Лошите новини не спират. Усеща се напрежение, но се поставяме на мястото на организаторите. Блъска ни главата и отиваме за хапнем, все пак някак трябва да укротим стреса (ха-ха). Цените на храната, за разлика от повечето останали фестивали това лято, приемаме за поносими. Минава около час и е приятно да гледаме, че въпреки кофти новините за деня и лошото време, към фестивалната зона продължават да пристигат доста хора на малки групички.
Времето до началото на първата поява на Full House Brew Crew в България отлита доста бързо и няколко минути преди обявения старт се отправяме към сцената. Точно тогава обаче започва отново сериозно да вали. Всичко подгизва само за миг и започваме да се чудим дали изобщо техниката ще оцелее, за да има някакъв концерт. Десетина минути след 20:00 часа Vagelis и колегите му решават, че ще пренебрегнат локвите на сцената и това, че пред тях има едва петдесетина човека и захващат изпълнението си под дъжда с необладана ярост. След няма и две парчета време хората, които бяха насядали на сладка приказка около лятната сцена във фестивалната зона, доловили дошлите нетрадиционно късно първи ноти жива музика за деня бързо се насочиха към нас и досущ като освирепяла от глад глутница напълниха паркинга пред сцената за нула време. С нахъсаното си поведение и суровото си звучене, гърците бързо вдигнаха градуса на настроението. Заформи се и приличен пит, който само затвърди силния старт на вечерта. Дойде ред на „Black Flag“ – сингъл от последния албум “Bare Knuckle”. Toва бе парче, което за немалка част от публиката видимо прозвуча познато. Малко след неговия край едночасовия престой под прожекторите на южните ни съседи приключи с надъхващото изпълнение на „We cannot be touched“.

Когато всичко замлъкна почти всички се изтеглиха отново на сухо в сърцето на фестивалната зона, за да изчакат търпеливо началото на първото участие на Wolfheart извън Финландия за 2022-ра – поява, която мнозина очакваха с нескрито вълнение. Малко след 21:30 часа winter метълите застанаха пред нас и събраха почти всички присъстващи пред себе си едва за няколко минути. Това въобще не остана незабелязано и от Lauri Silvonen, който не скри задоволството си от този факт, изрично го отбеляза и аплодира тъкмо придошлата тълпа. Следващите няколко изпълнения буквлано се изляха безпощадно като над главите ни, омаяха ни и ни докараха ни до малко позабравеното блажено състояние на онази музикална нирвана, при която се намираш в некотролируем и безспирен хедбенгинг докато в гърдите ти отеква педала на касата и абсолютно нищо друго не те интересува. И на фона на всичко това идва ред на “Zero Gravity“ и купонът стана още по-пълен. Заформи се mosh-тен пит, което несъмнено се превърна в кулминацията на вечерта дотук. След края му Lauri шеговито каза, че за пръв път в живота си вижда хора с чадъри в мелето и помоли участниците да ги оставят настрани, за да няма пострадали. Слава богу не се стигна до там. Когато цялата тази музикална буря от емоции премина групата смени темпото с по-бавното “I“, което Joonas Kauppinen използва, за да коригира набързо единия си чинел. Сетлиста си Wolfheart затвориха с „The Hammer“ и след недвусмисленото „Never surrender, Never retreat” направиха бърза снимка и от сцената полетяха спомени под формата на перца и палки.

Земята внезапно притихна. Хората се раздвижика и като рояк пчели, съвсем целенасочено и организирано се освежиха и набързо се приготвиха за срещата си с „The almighty Amorphis”. Едни други пчелички пък, точно пред очите ни, започнаха стремглаво и енергично да подготвят апаратурата за същото това рандеву. Саундчекът ми се стори малко по-дълъг, но като вземем предвид всички несполуки по-рано през деня, техниците едва ли са имали много време за това преди самия концерт. Тридесет и две минути преди полунощ всичко бе готово и тридесет и две годишната банда зае своето място под мрачните небеса, тягостно подпрели въздуха над Челопеч. И ето, че първите ноти от „Northwards“ – откриващото парче от последния им албум “Halo” зазвъняха като манна небесна. Адреналинът в кръвта вече бе повече от тока, който течеше по далекопровода недалеч от нас. На „Deаth Of A King” изглежда зарядът стигна и до Tomi Joutsen, който завърши парчето с помощта на убедителна вокална помощ на феновете. Веднага след това и той адмирира всички за това, че са тук под дъжда и захвана „Silver Bride”, след която прозвуча носталгичното интро от “Tales From The Thousand Lakes“, по време на което музикантите поеха дъх закратко преди да го прелеят в “Into Hiding”. Посрещнахме полунощ под звуците на „Wrong Direction”, за да се върнем отново на алтуалния албум с “The Moon” и „Seven Roads Come Together“. При вече понижилата се температура и гъстата облачност, старателно скрила луната над нас Tomi сподели, че в далечна родна Финландия имат и дни, които изглеждат по същия начин, отбелязвайки го с „Black Winter Day“. Идва ред на парче, което би могло да се нарече специален подарък за нас, защото доста рядко става част от концертите на Amorphis – “Sampo” от албума “Skyforger”. Разходката из дългата им дискография продължи с любимото на мнозина „My Kantele“, на което публиката отново демонстрира солидна вокална подкрепа. И съвсем тематично, в края на този луд ден, бяхме изпратени по леглата с „House of Sleep“, което естествено изпяхме всички заедно на едно гърло малко преди 01:00 часа. После, мокри до кости, кални и изморени, закрачихме обратно към колите и палатките, за да заредим батериите за втория фестивален ден.

Текст: Иван „iDTemplar“ Стоянов
Снимки: Сава Свиленов

Ден втори

Вторият ден на Wolf Fest 2022 се очертаваше доста силен предвид списъка с участници. По ред на сцената трябваше да излязат нашумелите напоследък GWENDYDD, URBAN GREY, GRAVE DIGGER, CANDLEMASS и повелителите на Мрака MAYHEM. Денят започна с добра новина – не се очертаваше да вали, въпреки облаците и мъглите, стелещи се по околните върхове, но приближавайки се към началото на концертната програма, това щеше да се промени. Посетителите запълваха времето до старта на концертите по различни начини, а възможностите не бяха една и две.

Предварително обявеният начален час бе 18:00. Около час преди началото времето се влоши и така добре познатият ни дъжд от първия ден заплашваше да промени програмата, макар и не толкова силен. Тъй като не спря да вали до около 18:30, се наложи концертният график да бъде леко променен. След като дъждът спря, около 18:40 започна същинската част като сцената бе завзета от фуриите GWENDYDD. Заради проблемите, породени от атмосферните условия, се наложи програмата им да бъде съкратена и те престояха на сцената само 20 минути. Но и те им бяха достатъчни, за да демонстрират силните си черти – мощ, амбиция, хъс, себераздаване и солиден контакт с публиката. Страхотната им форма пък бе предпоставка за отлично представяне. Наскоро групата приключи турне, в което свири на една сцена с имена като ENSIFERUM и DARK TRANQUILLITY, но по нищо не пролича умора, въпреки изискващия енергийно стил, който бандата изповядва. След края на изпълнението публиката ги изпрати със заслужени аплодисменти.

Втори на сцената се качиха другите българи за вечерта – URBAN GREY. Столичните кросоувър машини се постараха да вдигнат адреналина на публиката до максимална степен. Вокалистът непрекъснато се движеше по сцената и нахъсваше зрителите, заформиха се и няколко плахи мош пита. Музикантите демонстрираха енергия и пълно себераздаване. За съжаление, техният сет също бе съкратен, но това но никакъв начин не попречи на групата да си свърши работата по най-добрия начин и да получи заслужени аплодисменти и овации от доволната публика.

Кратка пауза за последни доуточнявания по сцената и дойде времето да започне и чуждестранното участие за вечерта. Честта да го открият се падна на германските хеви метъл ветерани GRAVE DIGGER, които завладяха сцената малко след предварително обявения час 20:15. Тук вече графикът се сцената малко след предварително обявения начален час 20:15. Важно е да се отбележи, че от тук нататък графикът се спазваше, а и дъждът отдавна бе спрял. Германците „стъпиха тежко“ на вратовете на феновете, демонстрирайки добра форма, пълно себераздаване и солидно присъствие. Четата, предвождана от Chris Bolthendal, ни заля със тевтонски звук и ни разходи из дискографията си с немска прецизност. Фронтменът представяше песните по характерен начин и непрекъснато контактуваше с почитателите. Последната (и може би най-известната и любима на феновете) песен “Rebellion (The Clans Are Marching)” от основната част бе изпълнена и с помощта на публиката. Без никакво забавяне дойде и бисът – заглавното парче от дебютния албум “Heavy Metal Breakdown”, с която бандата завърши с достойнство представянето си и бе изпратена с бурни аплодисменти.

Настъпилата тъмнина даде старт и на скандинавското присъствие в афиша – около 22:00 на сцената се качиха шведските класици на дуум метъла CANDLEMASS. Музикантите показаха най-доброто, на което са способин със специално подбран списък от по-бързи и по-бавни парчета, носещи тежестта на шведския метал. Ветераните дадоха всичко от себе си, за да доставят несравнимо преживяване на зрителите, които им отвръщаха със същото раздаване на максимум. Шведите изпълниха пълен сет, а между песните басистът и лидер Leif Edling разведряваше обстановката с разнообразни шеги, представяйки някои от песните по своеобразен начин. Светлинното шоу също бе на ниво, като в биса се появиха и пироефекти. Час и половина продължи лекцията по класически дуум метъл, а феновете останаха повече от доволни от представянето на легендарните шведи.

Последната по-дълга пауза в програмата бе използвана от зрителите да презаредят батериите, защото ги очакваше настъпването на Мрака (не само във физически смисъл). Около полунощ настъпи кулминацията на вечерта – законодателите на норвежкия блек метъл MAYHEM завладяха сценичното пространство и пренесоха Ада на Земята. В съзвучие с появата на норвежкия култ показалата се след разкъсването на облаците Луна бе покрита от малък черен облак. А на сцената се вихреше истински спектакъл, представящ най-мрачните качества на човешката душа – злоба, омраза, гняв… Злото се лееше на талази и заразяваше присъстващите по неповторим начин. Музикантите ни представиха композиции от почти всички албуми, сеейки злост и ярост. Спектакълът бе разделен на 3 своебразни действия, между които имаше кратки „антракти“. В рамките на около час и половина Адът изскочи на преден план и потопи присъстващите в своето мрачно очарование. И тук се връщам към заглавието на статията – да, Мракът може да има блясък и очарование, когато е представен по истински (trve) норвежки блек метъл начин. В първите 2 части петимата гледаха присъствашите злобно изпод качулките, а в третата махнаха робите и показаха истинската си злокобна същност. И да завършат изпълнението си, опустошавайки и без това изтерзаните души на потопилите се в адската атмосфира зрители. А накрая някои щастливци се сдобиха с различни предмети, хвърлени от музикантите в публиката.

След края на блек метъл спектакъла мощна заря ознаменува края на събитието, а зрителите се отдадоха на афтър парти – уморени, но за сметка на това положително заредени за дни и седмици напред.

Текст: Георги Вуйков – gillan
СНИМКИ: Сава Свиленов