Wintersun – Time I (2012)

Цели 8 години. Толкова време беше нужно на Jari Maenpaa и компания да издадат втория си албум. Запознатите вероятно ще кажат, че много сме закъснели с критическото отразяване на “Time I” – и ще са прави. Албумът излезе през есента на 2012г. и все още ме държи същото чувство, когато го пуснах за първи път- от тогава до сега всеки път. А не писва и не писва. И задаващият се “Time II”  само прокарва още по-тягостно напрежение във вените ми с времето.

Като цяло мога да опиша продължението на иначе силния едноименен с групата дебют чисто и просто като шедьовър. Да, чух и прочетох различни мнения и определена група хора не откриха нищо специално в “Time I”. Ако и вие сте от тази група, вече ви е станало ясно, че аз пък съм от „пометените“ от магичността и тайнствеността на записа.

Бившият фронтмен на Ensiferum съвсем успешно се отдели от колегите си, запазвайки добрите чувства и създавайки силна и завладяваща, но да не забравяме и все пак конкурентна, музика. Jari Maenpaa неведнъж е споделял колко много обича да твори и как държи на перфекционизма си в това отношение. Чакането на новия албум бе труднопоносимо, но подкрепено с големи надежди и очаквания. Разочарованията тук-там обаче бледнеят пред едва ли не склонността към идолопоклонничество, която внушават петте парчета.

Всяко едно от тях – от откриващата „When Time Fades Away“ , през брилянтната втора подред „Sons of Winter and Stars“, съдържаща в себе си четири отделни композиции, до едноименната “Time”, носи определено настроение и мистичност. Макар и „Land of Snow and Sorrow“  и „Darkness and Frost“ също да притежават своите неоспорими музикални качества, именно втората песен в албума ми прави най-силно впечатление. Стегнатостта й и злокобните стихийни вокали я нареждат сред неминуемите фаворити на феновете. И не съм сигурна дали надъхващите и енергични хорови части, събрали на едно място почти всичките ми любими музиканти (Сред имената са например Heri Joensen, Sami Hinkka, Markus Toivonen, Olli Vanska, Mathias Nygard), не са главната причина “Sons of Winter and Stars”  тотално да ми отвърти главата.

Има две най-подходящи условия за слушане на Wintersun – при едва прокрадващо се през облаците февруарско слънце, или по време на една снежна виелица, каквато се развихря пред мен отвъд прозореца в момента. Суровите режещи китари, грубите безпощадни вокали и меланхоличната ярост в музиката е в учудващо добре пасващ унисон със затихващите ноти и по-бавните магически моменти. Метеорологичното време срещу астрономическото. Един сблъсък на спокойната вселена с неспиращите помитащи стихии и времето, което е нищожно в очите на Майката Природа.

А ако по някаква причина все още не сте чули поне един от двата албума на Wintersun до момента, то крайно време е да го сторите.

9/10

Интервю с китариста Teemu Mäntysaari за Metal Hangar 18 можете да прочетете тук.