Кога небесата скърбят? Нека изложа своята гледна точка. Според мен небесата скърбят, когато децата им не използват пълния си потенциал и не осъзнават мисията, която съдбата е отредила за тях.

За всеобщо облекчение While Heaven Wept много добре разбират какво се иска от тях – да бъдат страхотните музиканти, които са, и да правят музиката, която обичат/ обичаме. В двадесет и петте години история със сигурност са се отразили множеството душевни терзания, лични щастия и общи блага на всеки един от членовете на групата. В последната (засега) глава от тази история, ограничена времево до едва 40 минути, но усещаща се като цяла вечност, са събрани всички силни пунктове, които вирджинските чада са демонстрирали през творческия си път.

Урокът по астрономия е неизбежен в конкретния случай.
Афелия (или афелий) е термин, използван за отбелязване на точката от даден обект, която се намира най-далече от Слънцето. Неговата противоположност е перихелията. Например, Земята се намира в афелий около 4. юли, а в перихелий – около 3. януари. Както сами се досещате, думите са с гръцки произход.

Вклиняваме се обратно в основната тема. Гръцкото е засегнало и идеята за първата песен от Suspended at Aphelion – Icarus and I. Историята на Икар е ясна на всички – синът на един амбициозен човек се оказал по-амбициозен от него и пренебрегвайки съвета на своя старец да не се приближава прекалено много до огненото кълбо на Хелиос, за да не се стопят крилата му от восък, той умира трагично. Високият полет на While Heaven Wept се оказва хиляди пъти по-успешен от този на Дедаловия син.
Сдържаната и обрана емоционална експлозия Heartburst проговаря на езика на чувствата – първичната епичност, предрешена като меланхолична мелодия, може да звучи различно за всеки, но със сигурност докосва душата по начина, по който само една музикална композиция може.
Indifference Turned Paralysis е доста далеч и от апатията, и от парализата. Условно тя разделя тавата на две части и бихме могли да приемем, че докато първата от тях е спокойна и следователно красива в кротостта си, то втората е по-раздвижена и ни убеждава в статута на легенди, който While Heaven Wept са си извоювали. Три-в-едното The Memory Of Bleeding/Souls In Permafrost/Searching The Stars ми напомня някак Rhapsody of Fire, но само ако бяха поели в повече екстремна, отколкото симфонична посока, иначе постройката на седем минутното парче и непрекъснатата смяна в ритъма са характерни именно за италианците – само си спомнете The Ancient Fires of Har-kuun, например.
Загубваме се в превода, за да преотркием себе си в Reminiscence of Strangers/Lifelines Lost и да приключим одисеята към вътрешното си Аз с краткия, но особено изпипан инструментал Retrospectus.

Красив, нежен, изключително майсторски поднесен и на моменти откровено разтъсващ – фрагменти от достойнствата на Suspended at Aphelion. Намирането на още зависи изцяло от слушащия – това, което While Heaven Wept правят, мога да определя само като музикален екпресионизъм.

9,5/10