„Where Shadows Forever Reign“ by DARK FUNERAL

„Welcome to the Temple of Ahriman
The infernal torture chamber no one survive“

Добре дошли в света на DARK FUNERAL, където сенките властват. Точно 14 дни преди официалното излизане на „Where Shadows Forever Reign“ имам шанса да ви го представя и ще опитам да бъда максимално обективна, макар и емоциите да ме връхлетяха още преди да го бях прослушала.

DARK FUNERAL. Едно безспорно интересно явление в шведската блек метъл сцена. Създадени като страничен проект на David Parland „Blackmoon“ (R.I.C.) заедно с Lord Ahriman, те искат да излязат от рамките на създавания с Necrophobic blackened/death метъл, опитвайки нещо ново. DARK FUNERAL вече 20 години успяват да запазят баланса между класическия, шведски олд скуул блек метъл и мейнстрийм влиянията в стила. Може би е някакъв парадокс, но Кралете на шведския блек метъл са любимци както на заклети trve фенове, така и на не толкова добре съжителстващи с екстремно-мрачния стил, метъл фенове. (Сигурна съм, че почти няма слушащ тежка музика, който да не си е пускал, и то многократно „Atrum Regina“ и „My Funeral“, например), а като цяло „Attera Totus Sanctus“ се води за един от най-добре приетите им албуми от всякакъв род фенове на метъла.

Преди да ви въведа в атмосферата на „Where Shadows Forever Reign“ още една вметка. През годините в състава на групата се смениха доста музиканти, но за две от промените смея да твърдя, че бяха много успешни. Първата се случи през 2007г., когато Dominator замени Matte Modin. Другата стана факт през миналата година, когато вакантното място на вокал и фронтмен беше заето от Heljarmadr.

Когато излезе първият сингъл „Nail Them to the Cross“ за момент бях разочарована. Като, че това не беше точно „моята“ група, в която се кълнех толкова години. След няколко прослушвания, нещата бавно, но сигурно си идваха на мястото. Ако искате точно да знаете на кой албум на DARK FUNERAL най-много прилича „Where Shadows Forever Reign“… на всички и на нито един едновременно. Започвайки от „The Secrets of the Black Arts“ и завършвайки с „Angelus Exuro pro Eternus“. В „Where Shadows Forever Reign“ всичко е абсолютно очаквано и все пак ново. Отнесено към DARK FUNERAL това по-скоро е добра новина. Феновете им никога и не са очаквали от тях нещо много иновативно и авангардно, и точно в това е чарът на шведите. До болка познатите рифове на Lord Ahriman и Chaq Mol, главозамайващият бласт бийт на Dominator и обсебващата мрачна аура на Heljarmadr, която им дава една по новому магнетична идентичност. Гласовите му данни хем запазват онова звучене, което свикнахме да чуваме през последните 15 години, хем дават на композициите своя душа и всяка една притежава свой облик и звучене. Свой живот ако искате.

За да оставя и мъничко от тръпката на очакването няма да правя подробен разбор на композициите. Още повече, че да кажем 45% от албума вече е наличен в Интернет пространството. Ще кажа само,че и в този албум има „балада“. Даа, много го обичам този оксиморон, понеже повечето блек метъл групи са отявлени романтици. Този път името й е „As I Ascend“. Най-дългата като продължителност в албума, бавнотемпова, започваща и завършваща с погребална процесия и така стискаща за гърлото, че по никакъв начин няма да ви остави безразлични дори останалата част от албума да не ви хареса особено, (но сигурна съм това няма да се случи). Освен това изтеклите песни НЕ са най-добрите в албума.

В заключение ще кажа – DARK FUNERAL са по-завършени и истински от всякога. Шестте години чакане си заслужават всяка минута, защото шведите отново ни предлагат едно истинско произведение на изкуството. Започвайки от спиращата дъха обложка на Necrolord (Kristian ‘Necrolord’ Wåhlin, нарисувал и обложката на култовия „The Secrets of the Black Arts“, минавайки през продуцента Daniel Bergstrand и, завършвайки с безспорната техничност и музикантски умения на Lord Ahriman, Chaq Mol, Dominator и Heljarmadr. Всяка една композиция в „Where Shadows Forever Reign“ е дихание и изстрадана крачка към вътрешния ни свят. Защото във време, когато анатемосаното отроче на екстремната музика наречено блек метъл все повече започва да губи своя облик, размивайки се във всякакви течения, влияния и експерименти, албум като „Where Shadows Forever Reign“ е истинско съкровище. Не ни позволява да изгубим самоопределението си като фенове на този стил и ни държи здраво свързани с онова, което се зароди преди почти (вече) 3 декади сред мрака и мистиката на Скандинавия.

Оценката ми е 10/10 и мисля няма нужда от обосновка… Датата на издаване е 3 юни 2016г., Петък чрез Century Media Records, а официалните ресурси на DARK FUNERAL са:

––––––––-
10/10