Rockstadt Extreme Fest, ден четвърти: На върха на хранителната верига

4 август. Намираме се на финалната права на нашето румънско приключение. След вчерашния порой преценяваме, че няма абсолютно никакъв шанс поляната във фестивалната зона да е изсъхнала, затова се отправяме отново към съседен Брашов с една-единствена цел – да се запасим с гумени ботуши от тамошния „Декатлон”. Все пак надеждата, че дъждовното бедствие няма да се повтори, остава – към 17:00, когато пристигаме на фестивала, слънцето грее напористо…

… и свети в очите на деткораджиите WALKING DEAD ON BROADWAY, свирещи на “Brasov Stage”. Пропускаме 2/3 от сега им, защото в 17:15 имаме уговорена среща за обща снимка с българския легион на тазгодишния ROCKSTADT. Щракваме се около 30 човека (това дори не сме всички), разменяме по някоя друга дума и който откъдето. Когато стигаме през сцената за последните парчета, сме изтървали обяснението защо барабанистът на WDOB липсва, защо партии му са на запис и защо снимката му виси залепена върху плюшена пчеличка в задната част на сцената. И досега ме гложди…

Съдейки по размера на тълпата, концертът на 1349 попада в списъка с дейности за деня на доволно много хора. Квартетът развява флага (преносно, де) на норвежкия олдскуул блек метъл, опростен и яростен. Корпспейнт, шипове, дългата черна роба на басиста Seidemann, нажежена тишина между парчетата… Всичко, както си му е редът. Дума да няма, 1349 са яки на живо, с едно изключение (в конкретния случай) – шареното им сценично осветление и цветните фойерверки тук-таме измежду огнените залпове на пиротехниката прекалено рязко влизат в контраст с иначе мрачното им присъствие, но… Това са бели кахъри на фона на останалото.

Блек метъл инвазията продължава с безликите MGLA. Не съм сигурен дали повечето хора споделят похвалите, които дочувам в последно време за поляците, но съвсем чистосърдечно заявявам – след три фестивални дни и изгледан и изслушан значителен брой банди, това е първият сет, който нямам търпение да приключи по-бързо. Първоначалният уау-ефект се изпарява бързо, плътната стена от тремоло рифове и мелодии доскучава, статичността идва в повече и двайсетина минути след началото имам чувството, че е изминал поне час, а към края на отредените им 60 минути ми се струва, че са изминали поне 90.

Вечерта напредва, а тълпата се премества пред съседната сцена, където излизат SOILWORK. Гледам шведите за трети път, като вторият беше в началото на годината в софийската зала „Универсиада”, а първият – именно на ROCKSTADT, но през 2016-а. Три пъти и все се чудя дали са способни на слаб концерт, а дори не мога да кажа, че съм им кой знае какъв фен. SOILWORK са излъскан до блясък продукт, предназначен за продажба, и цената му си заслужава всеки лев, лея, евро. Горещо препоръчвам – дори да не сте им почитатели, идете, гледайте ги поне веднъж в живота си. Носете си тетрадка и химикалка и си записвайте – така се прави.

Шведската стомана продължава да кънти и в следващия един час. HYPOCRISY! Показват тотална безкомпромисност, подобно на сънародниците си по-рано. А мълчанието им бе дълго – цели 6 години от “End Of Disclosure” насам, но ето че едно от първите неща, които Peter Tägtgren обявява, е, че се кове нов албум. Откриват с “Fractured Millennium” и оттам нататък сечта не спира до самия край, като избраните оръжия са разпръснати из цялата дискография на бандата – “Valley Of The Damned”, “Eraser”, “Warpath”, “Carved Up”, “Pleasure Of Molestation”, “Roswell 47”… Peter, Mikael, Horgh и дългогодишният втори китарист за участия на живо, Tomas Eloffson, съвсем не са загубили формата си и, очевидно, имат още много какво да ни предложат.

23:40. Тръпнем в очакване, защото след 20 минути трябва да бъде забит гвоздеят на тазгодишния ROCKSTADT – DIMMU BORGIR. Организаторите ни изненадват с истинска буря от фойерверки, които са толкова много, че в един момент става невъзможно да ги следиш, защото вали пепел и очите ти се пълнят. Междувременно навалицата се сгъстява максимално; някой се опитва да мине през мен (съвсем не като вятър) в опит да се добере до по-предни позиции, само че то просто няма накъде. „К’ви са тия, уе… Ше ми пускат фойерверки на DIMMU BORGIR… Позьори!”, на чист български изразява гражданската си позиция същият този някой минути по-късно. Както и да е, де, да се върнем на същественото. Часовникът удря полунощ. Ето ги! „За онези от вас, които не знаят, ние сме DIMMU BORGIR!”, обявява Shagrath. Знаем, знаем. Началото е поставено с двойката “The Unveiling” и “Interdimensional  Summit” от актуалния “Eonian”, после „заклинанието” “In sorte diaboli!” се извисява над множеството по време на “The Chosen Legacy”, както и “Gateways” със зловещия глас на певицата Agnete Kjølsrud на запис… Като цяло, сетлистът е насочен към творчеството на бандата през новото хилядолетие. Ако си мислите, че в шоуто на норвежците има нещо случайно, то заблудата ви е дълбока – всичко, което се случва на сцената, е оттренирано до съвършенство и преценено до милиметър. С две думи, DIMMU BORGIR не случайно са там, където са – на трона на екстремния метъл; хищници на върха на хранителната верига. „Дори да не сте фенове на тази банда, сте чували това парче поне веднъж!” “Progenies Of The Great Apocalypse”! Щом сте стигнали дотук, то краят е близо. А той е отреден на единственaтa включенa деветдесетарскa песен – вечната “Mourning Palace”. И това е всичко. Обещание за нова среща, групов поклон, обща снимка и… е време да си вървим. С пълни очи, уши, умове и души.

Още снимки – на нашата Facebook страница!