‘Мразя да се пришпорвам да върша работа, но когато се налага – се налага.‘ Така си мислех в момента, в който ми предложиха да направя ревю на това ЕР. Слушайки песните в него обаче едно нещо ми идваше наум – за чий съм се дърпала да чуя това?

В началото на лятото метълкор сладурите Where Giants Once Stood пуснаха песента Living in Security, която, ако трябва да съм откровена, не ми се понрави кой знае колко от първото слушане. Реших да ѝ дам още няколко шанса и неусетно дори и за мен тя вече ми се беше набила здраво в главата. И как няма – убийствен текст (заслушайте се само!), тези тежки китари, достатъчно тежки, че да минат за лек мелодет, барабаните, от които шийните ти прешлени засърбяват…
Втората от общо четирите парчета, Illuminate, наистина ме просветлява – в нея се редуват кротки пасажи с по-диви моменти, залага се повече на баланса отколкото на каквото и да било друго и това печели на песента още повече точки в моите уши.
Тук вдъхновението ми да слушам по-нататък малко пресъхна, защото вече се бях преситила на мелодичността на тези младоци. Млади са и още как – това им е едва втори запис, има накъде да се подобряват.

Само че идва ред на Damage, която нанася върху и без това малко останалия ми мозък доста сериозен тормоз. От онзи тип, дето след него се развива Стокхолмски синдром. Отвлече ме с ритъм, завърза ме с тежки вокали и след петминутно пътешествие до ‘оня музикален свят’ ме върна тотално размазана на този.
Тънката червена линия на финиша минава под знака на Myths, Lies and Crimes. Чародейската обстановка, зададена от началните минути, постепено изкристализира в карнавално вакханале и закачливи танци по грифа на китарата. Да, съвременните орфейовци Where Giants Once Stood наистина успяват да укротят зажаднелия за метълкор звяр у мен.

В заключение искам да кажа само, че този запис, досущ като името си, ще надживее глупостите, случващи се по сцената на ‘лекия жанр’ в метъла.

8/10