W.A.S.P. в София – като за последно?

След повече от 10-годишно прекъсване и двукратно отлагане заради пандемията от COVID-19 славната калифорнийска глем метъл дружина W.A.S.P. се завърна в столицата. Концертът бе част от юбилейното турне по случай 40-годишнината на бандата и се явяваше последната европейска дата от него. За разлика от друг път, сега нямаше да има подгряващи след като само няколко дни след началото на обиколката предвидената да открива шоутата група IMAGES OF EDEN отпадна. По желание на музикантите откриващи банди не се предвиждаха и на сцената трябваше да излязат само хедлайнерите. Мястото – столичният Колодрум в Борисовата градина, известен и като Арена София, а началният час – 20:45.

Имаше известни съмнения, че заради здравословните проблеми на лидера Blackie Lawless концерт няма да има. Слуховете бяха опровергани от самия Lawless, който седмица преди концерта заяви, че каквото и да му коства, ще довърши турнето и ще даде на феновете това, което очакват. Вратите трябваше да отворят в 18:45, а най-нетърпеливите фенове бяха заели местата си пред входовете часове по-рано. Въпреки почти есенното време и сцената на открито, като цяло посещаемостта бе добра. Доста хора искаха да видят Blackie и ко. – може би за последен път – и никакви пречки от атмосферно естество не ги спряха.

Около половин час преди началото Колодрумът вече бе доста пълен. Няколко бара се грижеха за подгряването на присъстващите, а фоновата музика допълваше картинката. Щандовете с артикули също бяха атакувани от желаещи да си закупят нещо или просто да разгледат. Метеорологичните условия бяха меко казано неприятни, но дори и те не сломиха доброто настроение на присъстващите. Около 20:40 музиката спря, от колоните се разнесе интрото (комбинация от различни песни на групата) и сред пушеци и дим музикантите изскочиха на сцената. При вида на любимеца си публиката изригна, а Blackie с царствена походка зае мястото си на стола пред микрофона и даде началото на шоуто. Откриващият микс от “On Your Knees”, “The Flame”, “The Torture Never Stops” и „Inside The Electric Circus” подсказа какво ще се случва до края. Музикантите демонстрираха отлична форма и себераздаване, а въпреки, че седеше на стол, Blackie даваше всичко от себе си и, особено във вокално отношение, нещата се получиха. А китаристът и басистът не спираха да сноват по сцената и да помагат на лидера си с вокалите. Направи впечатление доброто разпределение на вокалните партии. А очакванията, че като последна дата от турнето групата ще е уморена и няма да има силите да изкара концерта на максимални обороти, не се оправдаха. Или поне не си пролича. Зрителите също се включиха в купона като още от втората песен “L.O.V.E. Machine” започнаха да припяват. След нея харизматичният фронтмен обясни, че още в началото на турнето е бил изправен пред дилема – докторите са му казвали, че трябва да се прибере у дома, но в крайна сметка той решил да довърши концертите. “Did I made the right choice?”, попита риторично. Колодрумът му върна положителен отговор, след което Lawless отсече: “Yes. Because I’m a WILD CHILD!!!”. Оглушителен рев посрещна старта на големия хит на американците и забавата продължи с пълна сила. Като истински предводител, макар и от трона, фронтменът ръководеше шоуто. Присъстващите пък нямаха нужда от подканяне и посрещаха всеки жест на любимеца си подобаващо и откликваха със скандирания, припявания и ръкопляскания. Последва серия от песни от навършилия 30 години култов албум “Crimson Idol” – “The Idol” (необходимата балада, използвана за лек отдих), “The Great Misconceptions Of Me” и “Chainsaw Charlie (Murders In The New Morgue)”. По време на “The Great Misconceptions Of Me” пробляснаха и светлини сред публиката. Основната част от програмата приключи с поредно силно изпълнение, в което се включиха присъстващите – “Blind In Texas”. Врящият котел пред сцената не се укроти дори и след като Blackie и компания се оттеглиха на кратка почивка, защото всички бяха наясно, че това не е краят. Паузата бе използвана за презареждане и на фона на интрото и поредните пушеци музикантите отново заеха местата си и нанесоха поредния си удар – “Animal (Fuck Like A Beast)”, слята с “The Real Me”. Като цяло в сетлиста фигурираха предимно песни от първите 3 албума на бандата. Преди последното изпълнение Blackie дръпна прочувствена реч, в която обясни, че обикновено една група съществува 3, 4, 5 години, прави 1-2 албума и приключва. Късметлиите в бизнеса се задържат 10, 20, 30 години… А такива като тях са рядкост и не биха достигнали до този етап без подкрепата на феновете, затова лидерът отправи едно голямо „БЛАГОДАРЯ“ към всички. И… наистина се отблагодари с най-чаканата композиция и естествен финал – “I Wanna Be Somebody”. Тук настъпи истинската кулминация и Колодрумът се превърна в истински вулкан от емоции. В изпълнението имаше и малка заигравка с екзалтираните фенове, които не спряха да пеят, танцуват и крещят. Френетичен финал, благодарности към присъстващите и… завеса… Пускането на светлините и “Freebird” на LYNYRD SKYNYRD, зазвучала от колоиите, дадоха да се разбере, че фактическият край бе настъпил. Някои щастливци се сдобиха с палки и перца, а усмивките и отличното настроение не слизаха от лицата на всички.

Един концерт, който мина буквално на един дъх. Беше кратко – кратко, но епично, чудовищно, незабравимо… нечовешко направо. Големи благодарности към Blackie за усилията и за това, че наистина е дивак, който не се отказва пред трудностите. Зрителите получиха това, за което са дошли. Може би за последно? Всички се надяваме да не е.

Сетлист:

• Intro
• On Your Knees/The Flame/The Torture Never Stops/Inside The Electric Circus
• L.O.V.E. Machine
• Wild Child
• The Idol
• The Great Misconceptions Of Me
• Chainsaw Charlie (Murders In The New Morgue)
• Blind In Texas

Encore:

• Intro/Animal (Fuck Like A Beast)/The Real Me
• I Wanna Be Somebody

СНИМКИ