“ Leave No Cross Unturned “ с DEICIDE

Не че брадатите елеци от Darkthrone имат нещо общо с цялата история, но заглавието на тази песен от новия им албум определено е в духа на събитието. Денят на нежностите и цветята – 8-ми март – отмина, но затова пък следващият беше по-скоро мъжки празник(да не се обиждат дет метъл мацките!) Цели пет групи за една вечер се изредиха на сцената в клуб R.B.F. , благодарение на организаторите MediaPlan Group.

Arvas

Тенденция е на концертите в този клуб, първите няколко банди да свирят пред шепа хора, докато останалите са привлечени от някакви изключителни сили в градинката отпред, изливайки бири и други течности, поседнали на стълбите на читалището. И този път беше така. Затова и откриващата банда – норвежците от ARVAS  – не успя да се наслади на качествено уплътнение от хора. Разбира се, говорим само количествено, защото малкото ентусиасти закърпиха положението и подкрепиха групата. Корпспейнт, обърнати кръстове, пентаграми, шипове.. Определено това беше най-атрактивната банда за вечерта, чисто като визия. Интересна е и самата история покрай създаването и развитието й, така че ако решите да прочетете за тях, няма да сбъркате. Норвежко е, блекарско е – едва ли се изненадвате. И все пак противно на мъртвежкия си вид, успяха да създадат жива атмосфера и да сложат добро начало на бруталната вечер.

Karnak

И Sweetest Devilry не се зарадваха на много по-пълна зала. Музиката им наподобява някаква малко по-тежка версия на Children of Bodom, но изглежда отново впечатлиха основно първите редици. Затова пък те самите компенсираха с много хъс от своя страна. Последва изкъртващото изпълнение на изродите Karnak. Групата вече беше спечелила фенове при първото си гостуване у нас като съпорт на Kataklysm преди две години. Тежка, бърза, толкова бърза, че на моменти губиш всякакво усещане за ритъм и логика в музиката, тресня се изля в близо 40-минутния сет. Първото пого вече започна да набира сила, което е сигурен знак за все по-доброто развитие на концерта. Краят на нетърпеливото чакане на феновете в градинката поставиха Destinity, които смесват блек, дет и разни симфонии, и ти правят мозъчна атака от звуци. Дори имаше скандирания за още във вече понапълнения клуб. Държим да отбележим, че всичко се движеше по точен график и без излишни забавяния и чакания между изпълненията, което винаги е голямо щастие за феновете.
Към десет без нещо хората се усетиха, че все пак са дошли на концерт, и всички посетители ( около 300 ), вече бяха по местата си в очакване сцената да се огъне под общото тегло на членовете на DEICIDE. Вместо „ здрасти “, получаваме Homage for Satan.

Хванат в крачка!

Нормалните хора биха сметнали това за лоши обноски, но за публиката със сигурност беше най-прекрасният възможен поздрав. Ако си мислиш, че Glen Benton е взел да позаслбва, сгрешил си – все още си е същият заплашителен, начумерен танк. Иначе бихме се притеснили за здравето му..

Пред сцената се вихри страховита мелявица от грамадни и изобщо всякакви хора, които в името на музиката пренебрегват физическото и забравят що е болка. Песните продължават да се преливат една в друга без почивки и протакане, без приказки и излишни сантименталности.

Чухме по няколко песни от “ To Hell with God “, едноименният “ Deicide “ и “ The Stench of Redemption ”. Всички на сцената се изкъртват, колкото и феновете в публиката, което винаги действа страшно нахъсващо. Личи си, че бандата изпитва извратено удоволствие да изпълнява музиката си, което готино, защото след толкова много години доста групи губят част от заряда си.

Пого на Deicide

Но както се уверихме от удивителните писъци на Glen – всичко в DEICIDE е такова, каквото винаги е било – потъпкващо всички фалшиви ценности и изграждащо собствена паралелна реалност със собствени правила.

Вероятно Рогатия често се приспива с „ When Satan Rules His World “, която също имахме честта да чуем. Шоуто продължи малко над час, за което някои хора се оплакаха, но като направим равносметка, всъщност сме чули много повече песни, отколкото се изпълняват на един нормален концерт – просто парчетата са по-кратки.

Грях ще е да кажем, че повече са щели да бъдат излишни, но и тези бяха достатъчни да ни докарат поредните травми. На тръгване имаше забавни подмятания, че Benton „ нещо се е размекнал “, защото се здрависа с хората пред сцената, но ние ще го запазим в дълбока тайна, за да не оронваме злия му култов образ!

Всичките горни писаници може да разгледате в по-лек и по-приятен вариант в ГАЛЕРИЯТА на MetalHangar18.

Сетлист на DEICIDE :

1. Homage for Satan
2. Dead by Dawn
3. Once Upon the Cross
4. Scars of the Crucifix
5. When Satan Rules His World
6. Serpents of the Light
7. Save Your
8. Hang In Agony Until You’re Dead
9. Conviction
10. Blame It on God
11. They Are Children of the Underworld
12. Witness of Death
13. Desecration
14. Into The Darkness You Go
15. How Can You Call Yourself A God
16. Sacrificial Suicide
17. Lunatic of God’s Creation