VARNA ROCK FEST 2019, ден първи – германската атака

Варна, морето, сините вълни… и един рок фест…

Едва ли има по-подходящо място от морското крайбрежие за провеждането на летен рок фестивал. Особено в средата на август, когато повечето хора са планирали почивката си и са по плажовете на родното Черноморие. А морската ни столица Варна е не просто подходящо, а задължително място за такова събитие по ред причини. А защо да не съчетаеш посещението на рок фест с морска почивка?

Първоначално за място на събитието бе определен Южен плаж. Седмица преди началото на фестивала мястото бе сменено с мъглявото обяснение (което принципно звучи логично), че заради по-големия интерес фестивалът се мести на плажа в Аспарухово. Това доведе до редица недоразумения и организационен хаос, както и недоволство сред повечето фенове. За сметка на това организаторите се бяха погрижили за удобството на посетителите на място. Единственото, с което нямаше как да се преборят, бяха капризите на времето. Пристигайки в петък сутринта, ме посрещна облачна и мрачна Варна, нагласена за дъжд. За радост в течение на деня облаците се разкъсаха, слънцето се показа и температурата се повиши.

Всяко начало е трудно и знаейки това, решихме да се подкрепим в една от близките до фестивалната зона кръчми, защото ни очакваше сериозна работа. Разгръщайки афиша за деня, с изненада установих, че предварително обявените GPOINT липсват от програмата за деня. Впоследствие се разбра, че здравословни причини са попречили на бандата да запише участие на фестивала. Останалите групи за деня – българите CATORGA и DRIVE YOUR LIFE, германските траш легенди DESTRUCTION и сънародниците им – ветераните RAGE, подкрепени от симфоничен оркестър – точно в този ред фигурираха в програмата. Очакваше ни наистина сериозна метъл атака, затова чувайки първите звуци от сцената, мигом зарязахме подгряването и се насочихме към фестивалната зона.

CATORGA бяха призвани да открият официално Varna Rock Fest. Бандата има кратка история, но за сметка на това съставът е от опитни музиканти и изявите на сцена съвсем не са им чужди. Отлична сработка, себераздаване, енергия – това като че ли бе най-характерното в представянето им. Комбинацията между тежки рифове и плътен женски вокал се хареса на присъстващите и загатна за сериозни възможности. Групата изпълни песните от дебютния си албум „Докога“ и съвсем заслужено отнесе възторжени аплодисменти.

Следваха местните герои DRIVE YOUR LIFE. Тук вече и публиката леко се увеличи, а на сцената се разрази истински ураган. Безкомпромисният Dead and Roll на варненците не остави равнодушна нито една присъстваща метъл душа, макар и това да не бе ясно изразено по време на песните. Иначе казано, почти никой не откликна на призивите на вокалиста Станимир Ставрев за мош и съркъл питове, към които парчетата на групата предразполагаха. Вокалистът постоянно контактуваше с феновете, не спря да се движи и скача по сцената и да нахъсва зрителите. Групата изпълни песни от двата си албума и една нова песен – “The Devil’s Pass”, за която фронтменът сподели, че я изпълняват за първи път и публиката на фестивала е с привилегията първа да я чуе.
„Следващата песен е много подходяща за wall of death. Обаче като гледам, по средата има коридор и няма как да стане… но пък може да се заформят две отделни. Готови ли сте? Аз ще ви кажа кога да тръгнете.“, изкрещя вокалът към края на концерта. И така, вместо с един, се сдобихме с два wall of death-а, плавно преминали в мош питове. И в крайна сметка, след тотално раздаване и около час свирене, DRIVE YOUR LIFE трябваше да отстъпят място на главните герои за вечерта, доказвайки за пореден път, че умеят да забавляват публиката. Публика, която се нуждаеше от презареждане и подготовка за солидната германска атака – DESTRUCTION и RAGE.
За съвсем кратко време (точно една седмица), с удоволствие ще напиша втори кратък обзор на представянето на една моя много любима класическа траш банда – DЕSTRUCTION. Предвид факта, че на Varna Rock fest те разполагаха с повече фестивално време в сравнение с участието им на Brutal Assault логичното се случи – бандата ни разходи доста добре из цялото си творчество, като стигна чак до първия си албум „Infernal overkill“. Чисто новият „Born to Perish” също бе представен с две парчета, а на класиките „Мad Butcher” и “Curse the Gods” съвсем прилично, по „морски“, се завъртяха няколко кадърни съркъл пита, за радост на Schmier, който не спираше да подканя публиката към вземане на активно участие в концерта. Randy Black си направи леко импровизирано барабанно соло, за да докаже ей така, между другото, че е един от най-големите барабанисти в траша към момента. Втората китара на Damir доста сполучливо отменяше Майки на моменти, но и доста добре се включваше като допълнение в двуглас. Прекрасно декорирана сцена, много добър звук и прекрасен траш материал. Великолепно участие на DESTRUCTION в тази приятна варненска августовска вечер.
Беше време за RAGE.
Кратка интерлюдия. Прелюбимият ми Peavy Wagner напоследък не се спира. Както и впрочем го прави вече над 36 години, в началото с AVENGER, огромен дълъг творчески път с RAGE, за да се стигне до наши дни, в които явно една банда му е малко. Съвсем успешно се справя както с RAGE, така и с REFUGE (заедно със старите кримки и негови верни бойни другари – Manni Schmidt и Chris Efthimiadis), а на сцената на Varna Rock Fest видяхме, че не е забравил и за Lingua Mortiis Orchestra.
Участието на фестивала беше анонсирано като юбилейно 20-годишно фестивално турне от излизането на един от крайъгълните камъни в творчеството на групата – албумът “XIII”. За времето си това беше наистина нещо революционно, тъй като никой не си беше и помислял дори за комбинация, съставена от метъл и симфоничен оркестър. С времето за повечето големи банди в стила този формат се превърна в задължителен в дискографиите им, къде успешно, къде – не, но шедьовърът на RAGE с Пражката филхармония гордо стоеше като флагман във флотилията на жанра.
Настанихме се сравнително напред с леки притеснения от очакваното. Две седмици преди феста във Варна приятели ги бяха гледали на Masters of Rock в Чехия, като ми разказаха, че шоуто е прекалено симфо-ориентирано за сметка на метъл частта. Но тук всичко си бе на място. Доста умалената версия на Lingua Mortiis Orchestra, съставена изцяло от родни музиканти, бе перфектната подправка на този великолепен албум, изсвирен от начало до край. Отново видяхме едни изключително позитивни и усмихнати музиканти от сцената , начело с неспиращия да се плези Peavy. Звукът отново бе на ниво, инструментите на оркестъра отчетливо, но ненатрапчиво, напомняха защо са там. За десерт получихме шедьовъра „Higher Than The Sky” от предишния студиен албум „End of All Days”, в комбинация с безсмъртните класики на Dio  “Heaven and Hell” и “Holy Diver”, които ни показаха защо Marcos Rodriguez, китарист в RAGE, води една от най-успешните кавър банди на Dio напоследък (DIOLEGACY). Всички около мен останаха предоволни, остана ни само да си вземем трофеи и автографи и да поемем към дома за кратка почивка, която предвид обстоятелствата по пътя, се оказа наистина символична. Очакваше ни ден втори.

Текст:
gillan
Journeyman

СНИМКИ:
DRIVE YOUR LIFE
DESTRUCTION
RAGE