VARNA ROCK FEST 2019, ден втори – с дъх на олд скуул


varna rock post

На фестивал като на фестивал. Времето не бе особено благосклонно към напъните ни за плажуване, затова докато дойде моментът за начало на концертите, се отдадохме на солидно мързелуване и отдих. По някое време все пак решихме да проверим каква е обстановката на плажа и се занесохме в кръчмето, в което подгряхме предния ден. Докато се наслаждавахме на обяда с бира, хвърлих поглед на програмата за деня. Очакваше ни среща с дарк метъл маниаците VELIAN, рок машините SEVI, пауър метъл майсторите FIREWIND и метъл титаните W.A.S.P. Отново откриващите банди бяха български, за което само адмирации към организаторите.

Първи на сцената се качиха VELIAN. Вече бяхме заели местата си и със студени напитки в ръце очаквахме изпълнението на дарк метълите. Всъщност, имаше опасност групата изобщо да не се появи на фестивала, заради сериозни здравословни проблеми на вокалиста Иван Иванов, но в крайна сметка певецът намери сили (както и останалите) да излезе пред публиката и да си свърши работата без да си проличат проблемите. Останалите също се справиха на ниво и се получи едно наистина силно изпълнение. Бандата изпълни песни от дебютния си албум “Godless”, излязъл през тази година, както и една нова песен – “Spectacle Of Tragedy”. Мрачната атмосфера на музиката на VELIAN констрастираше с приветливата обстановка на плажа, но позитивните мисли и чувства надделяваха над негативните. Най-вече заради представянето на групата, което бе безупречно и бе посрещнато със силни аплодисменти от присъстващите.

Кратка пауза и сцената бе завзета от рок фуриите SEVI. Каквито и суперлативи да се кажат за тези хора все ще са малко. Фронтдамата Светлана Близнакова и свитата й винаги успяват да вдигнат градуса на емоциите у публиката и да накарат феновете да се забавляват истински. И този път не изневериха на себе си и подариха букет от позитивни преживявания на зрителите. Стартираха ударно с песни от новия си албум “Follow Me”, чухме парчета и от предишните им две студийни творби, включително може би най-известната им песен “On My Own”. Чаровната певица е изключително харизматична и позитивна личност и по един неповторим начин успява да предаде настроението и енергията си на присъстващите. Отделеното им време мина като миг, а на нас ни се искаше още и още, и още… С интерес очакваме следващата им изява.

Отново кратка пауза. Използвах момента, за да разгледам по-обстойно щанда за мърчандайз, разположен близо до входа от лявата страна. Там се предлагаха разнообразни фестивални артикули, както и артикули на участниците на съвсем прилични цени. Възползвах се от възможността и се сдобих с нещо за спомен. Пунктовете за напитки и храна бяха разположени от двете страни на фестивалната зона, обслужването ставаше нормално и удобно, а в непосредствена близост до входа имаше пунктове за закупуване и зареждане на фестивални карти, чрез които ставаше купуването на стоки от различните щандове.

Дойде редът и на FIREWIND. Заех позиция с видимост към сцената и се съсредоточих върху изпълнението. Не крия, че групата ми е много любима и държах да гледам основно нея втория ден. Последното им гостуване у нас бе преди 6 години и феновете им бяхме зажаднели за дозата си мелодичен пауър метъл. Китарният виртуоз Gus G, универсалният боец Bob Katzionis, басистът Petros Christo и чуждестранните попълнения – белгийският барабанист Johan Nunez и германецът Henning Basse зад микрофона изнесоха поредната си музикална лекция. Просто гледаш, слушаш и се кефиш. Имах известни съмнения относно вокала, но още с първите секунди от концерта той ме опроверга напълно и доказа, че се вписва чудесно в бандата. Музикантите представиха песни от всичките си албуми като преобладаваха парчетата от последния засега студиен запис “Immortals” (“Ode To Leonidas”, “We Defy”, “Hands Of Time” , “Wars Of Ages”) и излезлия през 2008 г. „класически“ албум “The Premonition” (“Head Up High”, “Mercenary Man”, “Maniac” (кавър на известната песен от филма “Flashdance”, изпълнена в оригинал от Michael Sembello). Перфектна сработка, демонстрирана и по време на инструментала “The Fire And The Fury”, хъс, себераздаване и много положителна енергия – така може да се обобщи изявата на гърците. Публиката реагира изключително положително и изпрати музикантите със заслужени аплодисменти, а от своя страна те й благодариха, направиха си станалата вече традиционна снимка на фона на зрителите и се оттеглиха, за да отстъпят място на хедлайнерите за вечерта – титаните W.A.S.P.

Няма спор, че W.A.S.P. са легенди. Това е факт, който дори и върлите им противници трудно биха оспорили. Фенове на групата от най-различни възрасти рано-рано бяха заели места и очакваха изпълнението на любимците си. Тяхната армия като че ли бе най-многобройна на фестивала, лично аз видях най-много хора с тениски на метъл ветераните. А когато шайката на Blackie Lawless изскочи на сцената с неизменната откриваща “On Your Knees”, повече от половината аудитория изпадна в див екстаз. Шоуто на американците продължи малко повече от час и включваше някои от най-големите им хитове и любими на фенската маса парчета – “L.O.V.E. Machine”, “The Real Me” (изпълнявана в оригинал от британските легенди THE WHO), “Crazy”, “The Idol”. Придобилият култов статус албум “The Crimson Idol” бе представен от 4 песни – “The Idol”, “Chainsaw Charlie (Murders In The New Morgue), “The Great Misconceptions Of Me” и “Arena Of Pleasure”. Всъщност, като цяло групата заложи на песни от първите 5 албума като само “Crazy” (“Babylon”– 2009) от по-новите композиции се промъкна в сетлиста. Могъщият фронтмен очевидно е загубил вокалните си способности и буквално се мъчеше, но даде всичко от себе си. А очарованието, магичната осанка и умението да владее публиката само с присъствието си все още са налице. Останалите музиканти се постараха да се изявят подобаващо и доставят удоволствие на присъстващите. Общата оценка за представянето на бандата клони към много добра и въпреки противоречивите мнения, които чух след концерта, музикантите се справиха със задачата и в общи линии публиката остана доволна от видяното и чутото.
Кулминацията на шоуто бяха последните 2 песни – “Wild Child” и “I Wanna Be Somebody”, в които и зрителите се включиха активно, не жалейки гърлата си. А когато дойде моментът Blackie и кохортата му да се оттеглят, у някои от нас се загнезди усещането, че нещата клонят към приключване на концертна дейност, у други – че сетът бе твърде кратък, у трети – че са присъствали на поредния незабравим спектакъл на любимците си. Разни хора – разни усещания…

Ден втори приключи. В трепетно очакване на последния ден изпразнихме фестивалната зона и се насочихме към местата за почивка и отдих.

 

Очаквайте много снимки от втория ден на нашата facebook страница!

  1. #1 написан от Анонимен (преди 4 седмици)

    Johan Nunez от FIREWIND е белгиец, а не испанец.

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото