UADA – „Cult of a Dying Sun“ (2018)

През последните години има нещо магическо в Орегон. Някакво невидимо грандиозно вдъхновение броди из горите и езерата на този щат, защото едни от най-силните албуми в death/doom/black ъндърграунда са на групи точно от там.  И ако наистина следите какво се случва в тежкия жанр, освен всичко останало, няма как да сте пропуснали невероятния дебют на UADA –“Devoid The Light”, от 2016 г.  Именно затова и очаквах с огромно нетърпение “Cult of a Dying Sun”, особено след всички тийзъри и клипове, пуснати преди официалната дата на неговото издаване. И UADA не ме разочароваха! Те го направиха отново!

“Cult of a Dying Sun” е изключителен албум – жив, с душа и сърце. Албум, към който лесно се пристрастяваш и те кара да се вълнуваш. Много вдъхновен и много вдъхновяващ. Разнообразните рифове и темпо не ми оставиха секунда спокойствие и просто изслушах песните на един дъх. Разбира се, има силно продължение в линията на композициите от “Devoid the Light”, но сега всичко е много по-зряло, полирано. Това е следващата крачка.

И наистина, със седем парчета и обща дължина от 55 минути, “Cult of a Dying Sun” носи чудовищен заряд. С корени от мелодичния black metal от средата на 90-те, но с много собствена жива атмосфера, повторения като в съновидение и епични моменти. Албумът звучи много актуално и със сигурност ще остане недокоснат от времето и след 20 години. Това, което ми направи силно впечатление, е вплитането на много мелодични (нека ги наречем) не-блек рифове и мелодии измежду експлозивните типични black пасажи. И това само подсилва цялостното усещане и емоция.

На пръв поглед песните изглеждат доста дълги, но в действителност това не се усеща по никакъв начин. Признавам, че чувствах глад да слушам парчетата отново и отново след като всяко едно тях завършеше. Има някаква абсолютна хипноза във всички мелодии, провлачени сола, рифове и ритъм. Те са силно отличими, разнообразни и в същото време създават усещане за цялостност и пълна завършеност. Те носят онова магическо чувство, което само музиката може създаде!…

Не смятам да влизам в детайли и да правя дисекция на “The Purging Fire”, “Snakes & Vultures”, “Cult of a Dying Sun”, “The Wanderer”, “Blood Sand Ash”, “Sphere (Imprisonment) и “Mirrors”.  Не бих и могъл. Те трябва да се чуят, преживеят, почувстват. Отново и отново.

През последните години има само по няколко много силни издания в жанра (и повечето не са от Скандинавия!), които го запазват жив, силен и смислен. През 2018 тази тенденция отново се запазва. “Cult of a Dying Sun” също е такъв албум-пример, който ме кара да вярвам, че този тип музика не изгубила от своята страст и все още може да запали огромните клади под величественото нощно небе вдън най-тъмните гори.  Всъщност “Cult of а Dying Sun” е още един култов албум на UADA! И със сигурност е измежду албумите на годината в най-тежкия и мрачен жанр. Тези албуми, заради които музиката е такова удоволствие… Слушайте го!

Оценка: 10/10