Грешният ден на Грешния фестивал всъщност си започна много правилно. Лежерно. Събуждайки се с чаша кафе и от години въртяща се мелодия в главата…

If you feel…little chance..make a stance…
Looking for…better day…let me say…
Something’s wrong…when you can’t…let me go…
For to long…long…long….

Няколко часа по-късно лежерното състояние е заменено с нарастваща еуфория, кафето – с бира, местоположението – с доста по-приятно, а мелодията продължава да кръжи.

The Flying Detachment

Малко след 4 следобяд е време за въстания. The Flying Detachment повеждат напред и фестивалът е открит. Това е едва третият им концерт, след миналогодишният им дебют, когато подгряваха гърците Planet of Zeus и един есенен със Sativa. Тях съм ги изпуснала, затова сега се строявам в предните редици. Вятърът навяваше слухове, че били доста добри. Вятърът е луд! Тези са мелачки! Ударен, парещ стоунър, преплетен в двугласните вериги на Алис. Мощен старт. Пиша им шес’ минус и бягам за Schöfferhofer…

TONA

Тъкмо сме се поуспокоили, когато рязко и много шумно нахлуват нашественици от северозапад. Сърбите TONA заформят лек метъл/пънк метеж посред бял ден. Тежкарски саунд и онзи нарежда на сръбски. Идеално.

Marauders Inc.

Изключително много ми допада фактът, че няма безкрайно проточване и излишна загуба на време в паузите между групите. Шес’ плюс на stage crew-то и газ с Marauders Inc. Доста силно начало от тях, което за жалост постепенно затихна и взе да напомня досадата на петия сезон на Game of Thrones, в който през цялото време чакаш да се случи нещо интересно, а вместо това получаваш игра с публиката и някой-друг епичен момент. Поне цици да имаше. Въпреки това групата има страшен потенциал.

Tuber

Палатка се разпъва за десет минути. Tuber те вдигат за две. Пускат те да летиш, а след това ти плесват един шамар, за да се върнеш на земята. И тогава идва най-добрата част. Избесняваш. Защото си искаш летенето. В този момент нещата станаха сериозни. Личен фаворит през първия ден, чиста емоция.

Planet of Zeus

Има нещо в Гърция. Някаква пустиня под нея вероятно. Следващите, които идват от там са Planet of Zeus. Забиват ни някъде дълбоко под Гърция с безкомпромисен и изпипан heavy rock’n’roll. По това време публиката пред сцената вече е доста по-сгъстена, сивите облаците също.

Анимационерите

Анимационерите са култ. Може би една от много малкото български групи, чиято музика винаги звучи актуално независмо дали сега или преди петнайсет години, или след десет. “Карам като луд, падам като луд….силно, силно, силно…” Скачате ли?
Предстои им да издадат нов албум, от който чухме няколко парчета, а те го потвърждават – Анимационерите са извън времето! И се надявам по-често да ги виждаме на сцена.

Valley of the Sun

Нахлуваме в Долината на слънцето с гръм и трясък. И много дъжд. Поздравления за всеки един, който остана докрай в мелето! Не знам как да пресъздам ясно впечатленията си от тях, така че ще използвам всички подходящи клишета, за които се сетя:
Разбиха ни!
Смачкаха ни!
Сцепиха залата! (ако бяха в зала)
После сцепиха мрака!
Американските стоунър богове!
Риф-машини!
Риф-чукове!
Мелачки!
Трошачки!
Събитието на годината!
И т.н.
Valley оf the Sun, искаме ви отново тук!

Kottarashky & The Rain Dogs

Оставаме мокри и доволни. И е време да поуспокоим страстите или поне да ги пренасочим в една друга посока. Вдигаме класата с една идея и се оставяме на омая на Kottarashky & The Rain Dogs. Най-професионалното представяне тази вечер (според мен, нали). На сцената с тях е и Нуфри от…всички знаете кой е Нуфри. Той е чудовището на вечерта и пее като чудовище. Черешката на тортата, както се казва.

Wrong Fest 2015

Приключват към 00:30 с огромното ми нежелание. Оттегляме се назад и си давам сметка, че всъщност там има джаги, мрежа за волейбол, детски кът, шатра, под която са сгушени хамаци, огромна клетка, предназначена за велопаркинг. Даже има пейки и маси пред бара и веге щанда ( тук е моментът да наддам силен писък, който да наподобява възхищението ми от шницелите с тиквички!!! 🙂 ). Улисана от музиката съм подминала тези неща, но и утре е ден. Краси Москов продължава да се грижи за настроението, ставаме свидетели на един титаничен сблъсък на сини срещу червени, посрещаме един двоен рожден ден и се запътвам блажено изтощена към лагера, за да поспя. Денят вече е Правилният, а мелодията все същата, въртяща се от години в главата…

So you won’t…let a stream…from this dream…
Realize…you been fooled…for too long…
This might be…last amend…you can spend…
The only thing…you become…tiresome…

Следва продължение….

СНИМКИ
The Wrong Day of The Wrong Fest