Енергично. Една дума ми стига да опиша албума на The Breakpoint Method. Ако не сте го чули по времето, по което излезе – през далечния юли на 2013 – поправете грешката си веднага! Thanks For Nothing ще ви повлече в ритъма си още с No Cure. Не давам гаранция обаче че ще ви пусне с Crying Out Loud. Не съм попадала на нищо толкова лятно, побрано само в една музикална продукция.
Наслаждавайте се на тексковете, на барабаните, на китарите и най-вече на вокалите. Те ви отвеждат назад към златната ера на Green Day, например, или пък могат да ви покажат част от My Chemical Romance, докато бяха на върха на кариерата си.
Десетте песни си заслужават всяка една минута слушане; наситени са с толкова движение и емоция, че само едно въртене на диска – или натискане на бутона (re)play, не е достатъчно.
Ако можех да си избера личен фаворит, щеше да бъде… всичките. Сериозно. И точно там е проблемът с албума. Насищането с хубави песни поставя летвата много, много високо и така на дневен ред идва въпросът дали момчетата биха могли да поддържат нивото и занапред. Нали знаете – много хубаво не е на хубаво. Друг минус за мен беше, че няма нито една по-меланхолична песен ей така, за цвят. Но пък, от друга страна, групата е нова, може да си позволи пропуски, защото има накъде да се развива.

Дайте едно ухо на албума, няма да съжалявате. Колкото до мен, сигурна съм, че ще следя работата на бандата отблизо!

8,5/10